Депутатите от парламентарната комисия по здравеопазването са приели на второ четене основните текстове от проектозакона за лечебните заведения, които определят структурата на бъдещата Национална здравна карта. Това е съобщила за Investor.bg председателят на комисията Даниела Дариткова.
Народните представители възобновиха обсъждането на промените в закона, които регламентират реформите на ресорния министър д-р Петър Москов. На 1 септември бяха гласувани текстовете, с които се вменява задължение на болниците да предоставят комплексни грижи за пациенти с определени заболявания и за деца с увреждания и хронични заболявания, както и изискванията за квалификацията на директорите на диагностично-консултативните центрове и лечебните заведения.
Дариткова обясни обаче, че на заседанието на комисията на 3 септември ще се гласуват параграф 27 и параграф 28 от законопроекта, които дават възможност на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) да избира с кои лечебни заведения да сключва договор.
Тя посочи, че депутатите са подкрепили всички предложения, но те трябва да бъдат прецизирани и затова се дава време преди гласуването.
Плановете са Националната здравна карта ще се изработва от областни комисии в широк състав, с участието на областните управители, представители на общините, на съсловните и на пациентските организации. Те ще анализират реалната картина на здравните грижи в регионите и ще я съпоставят с нуждите, определени по обективни критерии, заложени в специална наредба на здравния министър.
Накрая ще се произнася национална комисия, която ще определи окончателната структура на Националната здравна карта. Документът ще е задължителен за финансирането на болниците от националния фонд.
Големият дебат е за това какво се случва там, където има повече болници, по какви критерии ще се определя с коя ще се сключва договор и с коя – няма да се сключва, каза Даниела Дариткова. Това ще е обект на допълнително обсъждане в комисията, така че в закона да се запишат принципни текстове и да не се дават възможности за корупция, допълни тя.
На заседанието от 2 септември е имало и дебат около предложението за създаването на Национален регистър на психично болните. Регистрите в момента се водят на регионален принцип.
Комисията е отхвърлила предложението, защото според него в този национален регистър трябва да се вписват всички преминали пациенти, а сега действащите разпоредби важат само за вписване на тежките клинични случаи.