Щастие за всички даром...

Борис Стругацки, може би най-прочутият руски писател фантаст, почина в петербургска болница на 79-годишна възраст. Новината потвърди неговият биограф и близък приятел Борис Вишневски.

Борис, съвместно с брат си Аркадий, е автор на 27 романа, между които изключително популярните "Трудно е да бъдеш бог", "Понеделник започва в събота", "Обитаемият остров", "Милиард години до свършека на света". Като най-успешното им произведение обикновено се цитира новелата "Пикник край пътя", по която Андрей Тарковски засне легендарния си филм "Сталкер".

БРАТЯ СТРУГАЦКИ СЕ РАЖДАТ в семейство на руски евреи, баща им Натан Залманович е журналист и критик, майка им - учителка. Аркадий се появява на бял свят в Батуми през 1925, по-късно семейството се премества в Ленинград, където през 1933 се ражда и Борис. По-малкият брат заедно с майка си преживява почти цялата германска обсада на Ленинград. Аркадий и баща му са сред принудително изтеглените от града през 1942, като Натан и всички останали пътници в купето на евакуационния влак умират по пътя, Аркадий е единственият оцелял. По-късно той е мобилизиран в Червената армия, а след войната завършва Военния институт за чуждестранни езици и става преводач от английски и японски.

Борис Стругацки завършва астрономия в Ленинград и известно време работи по специалността си, но през 1958 започва да пише заедно с брат си и постепенно се отдава изцяло на писателска кариера.

РАННИТЕ РОМАНИ НА СТРУГАЦКИ са без особена художествена стойност. Голямата промяна настъпва с "Трудно е да бъдеш бог" (1964), където за пръв път се появява концепцията на братята за Прогресорите и Странниците. "Прогресорите" са агенти на развитата земна цивилизация на ХХІІ век, които се опитват с външна намеса да ускорят развитието на други човешки общества из галактиката - обикновено с печални последствия. Странниците са загадъчна извънземна раса, която явно се опитва да стори същото с човечеството, извиквайки у него атавистичен ужас от непознатото ("Бръмбар в мравуняка").

Повечето от зрелите романи на братята са едва замаскирани сатири на съветското общество. "Приказка за тройката" (забранена по съветско време след една-единствена публикация в списание "Ангара", самото списание е ликвидирано) е недвусмислено насочена както срещу сталинските репресии, така и срещу неумолимата бюрократична машина от епохата на Брежнев.

"МИЛИАРД ГОДИНИ ДО СВЪРШЕКА НА СВЕТА" разказва за непоносимия натиск, на който са подложени няколко най-различни учени, за да изоставят работата си. В повестта натискът идва от мистериозен природен закон; в действителност Стругацки имат предвид КГБ и репресивния апарат, които по това време усилено притискат Борис заради връзките му с "антисъветски агитатори" като Миша Хайфец (писателят си спомня, че след петчасовия разпит около този процес следователят му поискал автограф върху копие от "Понеделник започва в събота"). "Редакторите не бяха глупаци, разбира се... Те прекрасно разбираха политическите алюзии в работите ни - и одобряваха, стига нещата да не се казват открито, да не се казват на глас", разказва Борис.

Романите на Стругацки са изключително популярни в тогавашния Източен блок, включително и в България, където са издавани в огромни тиражи (с изключение на "Приказка за тройката"). Но доста от тях успяват да прехвърлят и Желязната завеса. "Пикник край пътя", описваща последствията от мимолетното посещение на извънземни на Земята, е издадена във Великобритания и САЩ още през 70-те и дори печели няколко престижни награди. По същото време в СССР над нея тегне негласен "мораториум" - след първата й публикация като подлистник в списание тя се разпространява почти нелегално, и е отпечатана като книга чак в началото на 80-те (финалната реплика на героя Редрик Шухарт - "Щастие за всички даром, и нека никой не бъде пренебрегнат" - е сметната за антисъветска).

СЛЕД КРАЯ НА БРЕЖНЕВСКИЯ "ЗАСТОЕН" ПЕРИОД сякаш секва и вдъхновението на Стругацки. Последната им значима творба е "Вълните усмиряват вятъра" - епилог на трилогията, започната с "Обитаемият остров", който изразява разочароващото заключение на авторите, че човечеството не може да се развива като цяло; че "следващото стъпало " е по силите само на отделни индивиди, които постепенно ще се отделят в нов, различен човешки вид.

След смъртта на Аркадий от рак (1991) Борис пише два самостоятелни романа и се занимава с критика. "Процесът на четене е трудоемък, движещите се картинки побеждават у нас радостта от трудното съпреживяване, което може да даде само книгата... Боя се, че книгата е обречена. Тя се превръща в изискано, дори екзотично занимание, и мощният напор на все по-нови и нови способи за "развлечение без замисляне" не й оставя никакъв шанс", пише Борис.

Последната му публична изява бе през 2010 покрай фурора на филма "Аватар", когато руски критици обвиниха режисьора и сценарист Джеймс Камерън, че изплагиатствал идеята от романите на Стругацки. В "прогресорския" цикъл на братята действително съществува планета Пандора (така се казва и светът в "Аватар"), обрасла в гъсти джунгли, населена с опасни зверове и с хуманоидна раса, една от представителките на която се казва Нава (при Камерън туземците се наричат "на'ви"). Самият Борис Стругацки обаче отхвърли обвиненията в плагиатство, приписвани и на него, като "нечия налудничава измислица".

Трейлърът за "Сталкер" на Андрей Тарковски, по книгата на братя Стругацки "Пикник край пътя"