Младостта не е порок

„Новото божоле пристигна!”. Този възглас оглася цяла Франция всяка година в третия четвъртък на ноември, когато според строгия френски винен закон на пазара излиза актуалната реколта от това вино. Този година датата е 15 ноември. Чакат го, както се очаква Коледа или Великден, а появата му е съпроводена с особени ритуали не само във Франция, но и в други страни.

МИЛИОНИ БУТИЛКИ СЕ ОТВАРЯТ едновременно в целия свят. Пред ресторанти, бистра и кафенета върху черни дъски се появява надписът „Le Beaujolais nouveau est arrivé!”, след което започват протяжни дегустации и оживени коментари дали тазгодишното е по-добро от миналогодишното. За да пристигнат навреме там, където ги очакват,  касите с вино пътуват по суша, въздух и вода. Возят ги с камиони и мотори, качват ги на вертолети и дори на балони - и това също е част от ритуализираната суматоха. В Ню Йорк и Маями ги посрещат с фанфари и весел кортеж от майстори-готвачи върху велосипеди. Първите бутилки се отварят в Япония, защото първо там настъпва благодатният четвъртък.

Традицията за празничното посрещане на новото божоле е родена във Франция през 70-те години и сравнително бързо успява да зарази останалия винен свят - вероятно заради атмосферата на весело безгрижие, което това вино създава. Първоначално датата за пускане в продажба е била 15 декември, но после е променена на 15 ноември. От 1985 е решено това да става винаги в третия четвъртък на ноември.

БОЖОЛЕ НЕ Е СОРТ, а името на винарски район южно от Лион. Между другото освен с вината си е много популярен и с добрата си кухня. Който е чел „Клошмерл” от Габриел Шевалие, вероятно си спомня разточителните и вкусни описания на местните кулинарни специалитети, както и специалната роля на виното в живота на повечето герои от романа.

Административно Божоле принадлежи към Бургундия, но вината му не са част от аристократичното бургундско винено семейство, а са нещо като отделна губерния. Младото божоле се прави само от сорта Гаме ноар (gamay noir). Вината са с искрящ, лилавеещо червен цвят. На вкус са леки, свежи и подчертано плодови с аромати на малини, череши, теменужки и често с един много характерен нюанс на зряла круша или банан. Няколко седмици преди да се появят пред публика, гроздето още е било в лозята. Обрано е на ръка и е ферментирало по специална технология - въглекисела мацерация. Целите чепки, без да се мачкат, се изсипват в затворени стоманобетонни или метални съдове. Отделеният при ферментацията въглероден двуокис насища мъстта и помага за максимално извличане на ароматните вещества, като същевременно действа като антисептик. Процесът продължава по-малко от седмица, след което виното се отцежда, стабилизира се и бутилирано тръгва към пазара. Заради тази технология вината се бедни на танини и не могат да стареят. Направени са, за да се изпият преди края на зимата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО NOUVEAU е много важно, защото точно то определя характера на виното. Има и други божолета, които не са nouveau, а само Beaujolais или Beaujolais Village. Това са вина, произведени по класическа технология от същите лозя и пак от Гаме ноар. Те излизат на пазара през пролетта и могат да се пият около година или две след реколтата. Ароматният им профил е сходен с Beaujolais nouveau, но без нюанси на круша и свежи теменужки.

За младото божоле казват, че може да се пие на щедри глътки. Това е едно от неговите предимства, но не е единствено. Друго предимство е, че е много гъвкаво и лесно се съчетава с различни храни - ястия от месо, риба, паста, колбаси, сирена. Особено ако е поднесено охладено като бяло вино, което означава 11-12º С.

Трудно е да се каже дали само качествата на младото божоле са го направили така популярно, или веселите ритуали около неговата поява на пазара. Но е сигурно е, че всички лозари и винари по света мечтаят за ден от годината, в който да се радват на интереса и вниманието, обгръщащи френските им колеги от областта Божоле в третия четвъртък на ноември.