Човечеството се самозалъгва с мисълта, че напредва все по-ускорено, докато всъщност е замразило почти изцяло техническия си прогрес, твърдят в съвместна статия за The Financial Times Гари Каспаров, бивш световен шампион по шахмат и настоящ руски опозиционен лидер, и Питър Тийл, основател на системата за плащания PayPal.
СЛЕД ПРЕИЗБИРАНЕТО НА ОБАМА на дневен ред е въпросът как фантастичните обещания от предизборната кампания ще се срещнат с реалностите на световната икономика. Но дори Америка да бе избрала Мит Ромни с неговите съвсем различни обещания, те щяха да са също толкова неизпълними – просто защото "светлото бъдеще" вече го няма, не настъпва онази "епоха на научна изобретателност, която очаквахме да реши всичките ни проблеми", както пишат Каспаров и Тийл.
"През последните 40 години светът доброволно се оттегли от културата на риск и изследователство към култура на сигурност и регулации. Зачеркнахме столетие на увереност и амбиция, основани върху бързия напредък на технологиите, и го заменихме с предпазливост, която твърде лесно се задоволява с бавни, постепенни подобрения", твърдят двамата автори.
Според тях корените на кризата от 2008 лесно могат да се проследят три десетилетия назад, към времето на явно забавяне на технологичния прогрес през 70-те. Днес, смятат Каспаров и Тийл, инвеститорите и мениджърите предвиждат бъдещето, гледайки към възвръщаемостта от миналото.
УТРЕШНИТЕ ПЕНСИОНЕРИ ЗАЛАГАТ състоянията си върху рейтингите на вчерашни компании. Но сегашното богатство на капиталовите пазари идва от технологични пробиви, които не могат да бъдат повторени.
Ако никой не поеме риска да изобрети нови продукти, да създаде нови индустрии и нови източници на печалба, тогава анализирането на възвръщаемостта от ХХ век ще е също толкова добър инструмент за предвиждане на икономическото ни бъдеще, колкото и данните за земеделските добиви през Х век. Спуканият балон на дотком-бума в началото на миналото десетилетие бе ясен пример как инвеститорите бъркат масовата възбуда с истинските иновации.
Според Тийл и Каспаров големият скок напред на човечеството през 50-те и 60-те се дължи на поколение учени, които "не просто вярваха в по-доброто бъдеще, но го изобретиха" – наложиха реактивните самолети, изхраниха света с новите технологии в земеделието, превърнаха атомната бомба в източник на мирна енергия, изстреляха първите комуникационни спътници и създадоха първите компютри.
ЗА ПОСЛЕДНИТЕ ТРИЙСЕТИНА ГОДИНИ само една индустрия се разви наистина ускорено – информационните технологии, но нейният възход прикрива явната стагнация в енергетиката, транспорта, космическите изследвания, медицината, земеделието и разработването на нови материали. Интернет улесни процеса на глобализация и съдаде икономически растеж (без обаче да повлияе съществено на реалния среден доход). Но той също така създаде подвеждащо впечатление за ускоряващ се технологичен напредък. "Сега ние можем да използваме телефоните си, за да изпращаме сладки снимки на котенца по цял свят, или да гледаме епизоди на The Jetsons, докато се возим в стогодишното ни метро; можем да програмираме софтуера да симулира футуристични пейзажи. Но реалният пейзаж около нас е почти идентичен на този през 60-те", твърдят Каспаров и Тийл. Уменията ни в съвсем основни неща като защитата от земетресения и урагани, пътуването и удължаването на живота са нараснали едва-едва.
ДНЕС ПРЕДСТАВКАТА "ТЕХНО-" се свързва най-вече с малка група компании от компютърния сектор, вместо, както бе през 50-те години, с непрекъснатата трансформация на всяка позната на човека индустрия. "В офисите на Google и Apple футуристичните кафе-машини може и да изглеждат съвсем различно от тези при не толкова технологичните компании; но в балансите им се трупат същите огромни купчини бездействащи пари, каквито ще откриете и при Pfizer или Chevron. Ако живеехме в епоха на ускоряващ се технологичен прогрес, Apple можеше да реинвестира печалбите си в нови продукти, вместо да води патентни битки за вече съществуващите, утвърждавайки се постепенно като най-големия хеджингов фонд в света".
Днешната ни култура, подчертават Каспаров и Тийл, още не е осъзнала реалната си стагнация. Институциите й са пристрастени към бавния напредък. Единственият голям скок, за който се говори, е в посока назад – движен от екологични съображения. Но в действителност едничкият смислен начин човечеството да консумира по-малко енергия е не да се лишава от техническите си достижения, а да изнамери нови технологии. Технологичната надпревара от времето на Студената война е само спомен, а във финансовия свят се поощрява краткосрочното мислене – от тримесечие за тримесечие.
ДОКАТО В МИНАЛОТО прогресът бе движен от структури като NASA и военната промишленост, в бъдеще истински иновативни могат да бъдат само частни компании, радващи се на повече свобода от държавните или от листваните на борсата. Само те биха могли да инвестират в технологии, смятани за твърде рисковани от политиците и твърде футуристични от финансовите спекуланти.
"Преди всичко бъдещето ни ще бъде създадено от индивиди", пишат в заключение Гари Каспаров и Питър Тийл. "Хората с най-много свобода да поемат рискове и да правят дългосрочни планове – тоест младите – трябва внимателно да обмислят възможностите си. Образованието е безценно, но бремето на студентските дългове може да осакати всякакъв предприемачески дух у тях. Идното поколение на лидери и творци трябва да възкреси този дух на риска. Истинското новаторството е трудно и опасно; но животът ни без него е невъзможен".