За обикновения европеец има нещо твърде объркващо в американските избори. Сегашната кампания е добър пример – според последните социологически проучвания Барак Обама и Мит Ромни се радват приблизително на еднаква подкрепа (по около 47%), но въпреки това преизбирането на настоящия президент изглежда вън от съмнение, освен ако републиканецът не намери някакъв радикален ход да обърне нещата в оставащите седмици.
ПРИЧИНАТА ЗА ТОЗИ ПРИВИДЕН ХАОС е, че с гласовете на американските граждани всъщност се избира не президент, а представители в националната Избирателна колегия (Ellectoral college). Именно тази колегия избира после държавния глава.
Всеки щат има право на различен брой такива "избиратели" (electors) в зависимост от населението си. Калифорния, най-населеният щат, разполага с 55 представителя, докато Уайоминг, най-слабо населеният - с едва трима. Преди изборите всяка партия номинира своите "избиратели", и ако спечели вота в щата, независимо с какъв аванс, именно те влизат в Избирателната колегия. Тоест ако в Калифорния 45% гласуват за демократите, а 44% - за републиканците, в Избирателната колегия щатът ще бъде представен от 55 души от Демократическата партия.
ТАЗИ СЛОЖНА СИСТЕМА Е НАСЛЕДСТВО още от първите дни на американската държава, когато Джордж Вашингтон и съратниците му се опасявали, че при нормално гласуване всеки щат ще подкрепи свой, местен човек, и няма как да се появи националнообединителна фигура. Случаят отдавна вече не е такъв, но традицията се запазва. Най-сериозният укор срещу тази система е, че тя позволява кандидадът, за когото на практика са гласували повечето избиратели, да загуби изборите. Точно това се случи при предпоследния вот, когато Ал Гор събра над 51 милиона гласа, а Буш - едва 50.5 милиона, но заради фаталните петстотин гласа аванс във Флорида той спечели мнозинство в Избирателната колегия. Другите проблеми в изборния механизъм са, че той дава твърде голяма власт на малките щати и на практика не дава шанс за появата на трети политически партии.
ИЗБИРАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ ИМА 538 членове, а за избора на президент са нужни 270 от тях. За четири пети от щатите се смята за ясно предварително кой кандидат ще подкрепят. За демократите по традиция гласуват три от най-важните - Калифорния (55 изборни гласа), Ню Йорк (31) и Илинойс (21). От големите щати единствено Тексас е твърдо републикански. При сегашните избори се очертават девет щата "на кантар" (на английски ги наричат swing states), където анкетите дават приблизително равенство между кандидатите. Тъкмо тези щати ще определят и следващия държавен глава: Невада, Колорадо, Айова, Уисконсин, Охайо, Ню Хемпшър, Вирджиния, Северна Каролина и Флорида.
РЕКОРДИТЕ Сегашните избори едва ли ще счупят историческите рекорди за най-голяма или най-малка разлика между кандидатите, коментират наблюдателите. Що се отнася до "изборните гласове", засега най-измъчената победа е от 2000 година, когато Джордж У. Буш спечели срещу Албърт Гор с 271 срещу 266 гласа. Най-голямата регистрирана разлика пък е през 1984, когато Роналд Рейгън печели втория си мандат срещу Уолтър Мондейл с 525 гласа (97.6%) срещу 13 гласа за съперника си от Демократическата партия. Когато става дума обаче за т.нар. "популярен" вот, тоест за общия брой подадени гласове от гражданите, двубоят Гор-Буш отстъпва първото място. Преди 12 години Гор победи Буш с около петстотин хиляди гласа, или малко над 0.5 процента. През 1960 разликата в епичния двубой между Джон Ф. Кенеди и Ричард Никсън бе едва 0.1 процента - 34.2 милиона за демократа срещу 34.1 млн. за републиканеца. Най-голямата разлика при популярния вот е през 1924, когато републиканецът Кулидж печели 54 на сто от гласовете на американците срещу едва 29 на сто за демократа Дейвис.