Give Space a Chance

Ако Джон Ленън беше жив, сигурен съм, че щеше да направи римейк на своя хит Give Peace a Chance и да го изпее като Give Space A Chance - “Дайте шанс на Космоса“. За всеки от нас е ясно, че проточилата се рецесия и трупащите се остри проблеми на Земята няма да се решат нито с капитализъм, нито с комунизъм, да не говорим за Bagism, Madism, Dragism, Shagism, Ragism, Tagism – както пееше Ленън. Решението е само едно: космически рудодобив. Ако човечеството бе стигнало до това прозрение по-рано и бе посветило последните 100 години в реализирането на този проект, всеки от днешните 7.033 млрд. жители на Земята щеше да бъде милиардер – всъщност мултимилиардер, със състояние от 100 млрд. долара. Най-сложният проблем на цивилизацията ни – ликвидирането на бедността и неравенството - щеше да бъде решен.

КАК ЛИ? МНОГО ПРОСТО – с технологизъм вместо идеологии. В пространството между Марс и Юпитер се намира т.нар. Астероиден пояс - десетки милиони астероиди, отдалечени на около 150 млн. километра от Земята. Засега разстоянието е сериозна пречка. Но времето и космическата динамика работят в наша полза: гравитационната сила на гиганта Юпитер непрекъснато откъсва астероиди от този пояс и ги насочва към вътрешността на Слънчевата система. В момента съществуват близо 9000 сравнително близки до Земята астероиди – на разстояние не повече от 45 млн. км. От тях около 1500 могат да бъдат покорени и експлоатирани от човека. „Само роякът астероиди близо до Земята съдържат подземни богатства на стойност 400 трилиона долара", твърди проф. Джон Люис, професор по планетология към Аризонския университет и издател на научния труд Mining the Sky. Астероид с диаметър 1 км има маса около 2 млрд. тона, обяснява Люис. В Слънчевата система има около милион такива астероиди. Всеки от тях съдържа 30 милиона тона никел, милион и половина тона кобалт, 7500 тона платина. По борсови цени от тази година само платината от една такава космическа скала би струвала 150 милиарда долара.

А човечеството е в състояние дори при сегашното развитие на технологиите да започне да усвоява тези богатства – в рамките на не повече от десетина години. Пътуването до близките астероиди изисква по-малко гориво, отколкото полет до Луната, защото тяхната орбита наподобява тази на Земята и гравитацията им е доста слаба (тоест не е нужно много гориво за кацането).

Първият конкретен проект е насрочен за 24 януари 2020. Той е свързан с астероида 2008 HU4 – едно нищо неподозиращо парче скала, което след още няколко обиколки около Слънцето вероятно ще бъде пленено, отвлечено и разфасовано.

НА УРЕЧЕНАТА ДАТА ОТ ЗЕМЯТА ще бъде изстрелян космически апарат, който ще доближи 2008 HU4 и ще следи изкъсо 8-метровата космическа отломка. След това астероидът ще бъде уловен и пренасочен към орбитата на Луната – престъпно деяние, зад което стои екип от световноизвестни експерти от NASA, Caltech и реномирани изследователски институти от САЩ и Европа.

Тази операция ще постави началото на нова епоха в живота на цивилизацията: „демонтирането “ на астероиди ще донесе най-грандиозната промяна в икономическото поведение на хората от Индустриалната революция насам. Всъщност, казва Джон Люис, това ще е "новата Индустриална революция".

Доказано е, че астероидите са просто летящи складове, пълни с най-разнообразни минерални суровини. Най-разпространени са металите – до една трета от масата на астероидите. При това редки метали като сребро, лантан или итрий понякога там са с концентрация, 1000 пъти по-голяма от тази в земните недра. Според Еккехард Кюрт, експерт по астероидите към Германския център за въздушни и космически полети в Берлин, в една 500-метрова отломка от астероид е възможно да се съдържа толкова платина, колкото човечеството е добило през цялата си история. А платината е толкова важна за производство на катализатори или горивни клетки за автомобили, че през 2010 добиващите я компании успяха да реализират оборот от 7.2 млрд. долара.

МЕЧТАТА ДА СЕ СЛОЖИ РЪКА на космическите богатства съществува от зората на научната фантастика. Но едва тази година, в края на април, американската компания Planetary Resources обяви намерението си да я превърне в реалност. Колко сериозен е проектът, личи от имената на инвеститорите - собственикът на Google Лари Пейдж, президентът на космическата туристическа агенция Ерик Андерсън и холивудският режисьор Джеймс Камерън ("Титаник" и "Аватар"). Още преди 2020 тримата ще решат точно кой астероид да заловят и разфасоват. Паралелно с тяхната мисия NASA планира да изпрати екипаж от астронавти, които да кацнат върху астероида и да го изследват цялостно. След което космическите кораби ще се превърнат в товарна флотилия, която ще транспортира до Земята метали на стойност десетки милиарди долари. При това космическите бизнесмени се надяват от астероидите да се добива също така и вода за екипажите, както и гориво, с което ще се зареждат космически "бензиностанции" Те ще позволят да се развие цяла космическа индустрия за добив на редки метали – една нова златна треска в невиждани мащаби. Освен това ще отвори пътя за изграждането на междинни снабдителни станции, с помощта на които хората най-после ще се заселят на Луната. Там специални роботи ще сглобяват космически кораби за полети до Марс, а извличаните от астероидите суровини ще позволят да се конструират орбитални слънчеви електростанции. Те ще могат да изпращат електрическата енергия по безжичен път до Земята и да решат завинаги нашите енергийни проблеми.

ДОСКОРО ВСИЧКИ ТЕЗИ СЦЕНАРИИ пълнеха страниците на комикси и фантастични романи. Но учените и експертите са убедени, че вече няма технически пречки пред космическия рудодобив. Да, „отвличането“ на астероиди е скъпа операция, но е напълно достъпна: телескопите и радиотелескопите ни са достатъчно мощни да ги засичат и изследват, космическите ни кораби са напълно способни да летят до тях, а роботите ни са вече достатъчно интелигентни, за да ги улавят и разфасоват.

Всъщност първата стъпка вече бе направена от японската космическа агенция JAXA, макар и в умален мащаб. През 2005 тя изпрати космическата сонда Хаябуса (сокол) до астероида Итокава, дълъг 535 метра. Пет години по-късно, след изминати над 4 млрд. километра, сондата се върна на Земята и донесе няколко щипки извънземна почва.

От хилядолетия шансовете за откриване на нови ресурси подтикват хората да се впускат в най-безумни приключения – плавания из непознати океани, спускания в дълбоките недра на планините. Днес инвеститорите, които финансират космическия рудодобив, не рискуват живота си, както някога Джеймс Кук, но пък залагат на карта огромни състояния.

„Това, с което се заемаме, е изключително сложна задача”, признава Питър Даямандис, един от основателите на Planetary Resources. „Но пък възможните печалби могат да бъдат гигантски. Един-единствен астероид е достатъчен, за да се превърнеш за една нощ в Рокфелер”.

В БЪДЕЩЕ ЕДИН ЦЯЛ КОНВОЙ, въоръжен с кирки, мотики и въжета, би могъл да се прикрепи към някоя космическа скала и да я колонизира с помощта на роботи и компютри. Роботите пробиват дупки в скалната маса и започват да събират малки скални отломъци и прах, наричани още „реголит”. След това материалът се нагрява в соларна пещ, за да се отделят водата, златото и редките елементи. Полезните изкопаеми се товарят в специални контейнери, които ще се пратят на Земята при следващото максимално приближаване на астероида до планетата. Засега цената на превоза все още е твърде висока – около 40 000 долара за килограм, докато златото струва около 10 000 долара. Тъкмо затова по-изгодният вариант е космическите скитници да се "отвличат" към Земята.

За някои от тях това няма да е трудно – споменатият 2008 HU4 тежи около 1000 тона, което е приблизително колкото два самолета Airbus A380. Институтът "Кек" (Keck Institute For Space Studies) вече публикува плана за отвличането. 20-метров космически апарат се доближава до астероид. След това го улавя в специална торба с размери 10 на 15 метра и се насочва обратно към Земята със скорост 20 км/сек. Когато наближи планетата, се включват ракетните дюзи и апаратът завива към Луната, където се установява върху лунната орбита.

Цялата операция трае 8 години, а цената й се изчислява на 2.6 млрд. долара. Според проф. Люис това изобщо не е скъпо: "NASA дори за тази година разполага с бюджет от 17.6 млрд. долара, а досега агенцията е финансирала множество проекти от този ценови клас”.

САМО ЕДНА МИСЪЛ ХВЪРЛЯ СЯНКА върху всеобщия оптимизъм: какво би станало, ако всички тези перспективни технологии се окажат в ръцете на алчни, злонамерени земни жители? Ако терористи решат да използват астероидите като оръжие срещу Земята?

Засега експертите са категорични: в обозримо бъдеще това няма да е възможно. Всички космически тела с размери до няколко десетки метра изгарят при навлизането в атмосферата; по-големите космически отломъци лесно могат да бъдат прихванати и отклонени от тяхната орбита.

Разбира се, има и други рискове. Докарването на астероиди в околоземна орбита и превръщането им в космически заводи и лаборатории крие доста неизвестни. Физици и химици от целия свят през последните десетилетия разработиха и усъвършенстваха различни техники за обработка на лунни камъни и метеорити, които сега могат да се окажат изключително полезни при астероидния рудодобив. Но експериментите в лабораторни условия са едно, а реалното използване на тези техники – нещо съвсем друго. Защото астероидите притежават свойства, понякога твърде различни от това, което познаваме на Земята. Гравитацията на 900-метровия астероид 1999 JU3 например е толкова малка, че ако някой се опита да го пробие със сонда, която не е здраво привързана, още след първия удар тя ще отскочи и ще се загуби в космическото необятно пространство. По повърхността му е невъзможно да се карат превозни средства с колела, защото гумите непрекъснато биха превъртали на едно място. Единствената възможност е сондите да се придвижват сами с няколкометрови подскоци. Такава технология вече е разработена за следващата мисия на Хаябуса-II на японската JAXA.

Освен това всяка операция на астероидите трябва да е напълно автоматизирана, защото изпращането на хора се оказва изключително скъпа авантюра. Според професор Люис най-адекватното решение е в пространството между Земята и Луната да се изгради малък индустриален парк – истинското Елдорадо в Слънчевата система.

След години космическите сонди ще доставят там уловените в космическото пространство астероиди и ще ги предават на роботи за по-нататъшна обработка. Най-напред те ще бъдат раздробявани, после поставяни в специални слънчеви доменни пещи, задвижвани от соларни  инсталации и от тях ще се извличат полезните изкопаеми – редки метали или кислород. След това космически совалки ще превозват до Земята тонове платина или паладий. При цени на транспорта под 50 000 за килограм операцията може да е рентабилна, и още как.

КОЛКОТО И ДА ВИ СЕ СТОРИ СТРАННО обаче, най-ценният елемент, който може да се извлича от астероидите, не е платината, а обикновената вода. Сега доставянето на един-единствен литър до Международната космическа станция струва 20 000 долара. Тоест водата в космоса е 20 пъти по-скъпа от среброто на Земята. А само Европейската космическа агенция (ЕSА) изпраща на своите астронавти всяка година по 300 литра вода.

Вече са проведени десетки експерименти за извличане на вода от космически отломки. Според метода на Едуин Етъридж от Космическия център „Маршал” отломките се загряват най-напред в микровълнова печка, докато от тях се изпари водата. Парата се отлага върху специална охладена плоскост, където се втечнява и се превръща в лед – най-удобната форма за транспортиране. „Водата е най-ценният материал в Космоса – подчертава Етъридж. - От нея например е много лесно да се произведе гориво за космически кораби”. С помощта на електролиза водата се разлага на водород и кислород, след което двата елемента изгарят в ракетния двигател и се получава достатъчно тяга за привеждане на космическия апарат в движение.

Днес ракетите излитат от космодрумите, снабдени с огромни резервоари с гориво – до 90% от общата маса на кораба. Доставянето на един килограм товар до Луната струва 200 000 долара. Ако стане възможно корабите да се презареждат в космоса, цената на мисиите ще спадне драстично.

НЕ ВСИЧКИ АСТЕРОИДИ СА ПОДХОДЯЩИ за рудодобив. От комерсиална гледна точка най-голям интерес представляват космическите отломки с високо съдържание на въглерод – т. нар. C-астероиди. Те съдържат поне 20% вода, повърхността им е шуплеста и лесно се раздробява. Според изчисления на Planetary Resources един 50-метров космически отломък съдържа повече гориво, отколкото е използвана в цялата досегашна програма „Космическа совалка” на NASA.

Затова плановете за построяване на междинни станции за гориво са свръхактуални в момента. Най-подходящото място за изграждането им би била една от така наречените „Точки на Лагранж”, където гравитационните привличания на различните космически тела и центробежните сили се уравновесяват. Затова там тези станции лесно биха запазили постоянна позиция по отношение на Земята и Луната. Освен това до 10-12 години в геостационарна орбита ще заработи първата слънчева електроцентрала, която ще изработва и ще ни праща електричество денонощно – защото никога нищо няма да засенчва соларните клетки. Токът ще се изпраща до Земята чрез микровълнови лъчи. По данни на Международната академия по астронавтика, цената на този ток няма да е по-висока от онази на произвеждания от въглищните ТЕЦ - тоест под десет цента за киловат.

Милиардерите-инвеститори от Planetary Resources възнамеряват сериозно да се захванат с космически бизнес. Още през 2015 те планират първото частно деветдневно пътуване около Луната с  туристическата агенция Space Adventures. Това ще е и представяне на намеренията им за следващата дестинация – най-перспективния от гледна точка на космическия рудодобив астероид. А след това ще започне и истинското индустриално експлоатиране на космоса – за благото и в интерес на цялото човечество. Give Space a Chance!

* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE BUSINESS MAGAZINE, брой 18 / 2012