Презареждането на Пророка

Може би, докато четете този текст, тя вече се случва.

ВСЪЩНОСТ, МОЖЕ И ДА СЕ Е СЛУЧИЛА вече. А може и да не се случи въобще, но всички ще я чакат. Защото тя, само тя може да обърне американските президентски избори. Тя е събитие с огромна сила в последния миг преди вота. Наричат я „октомврийска изненада”. Може убийството на американския посланик в Либия да е нейното начало.

Иначе, традицията повелява: действащият президент повтаря мандата си. Освен ако не е сянка на своя предшественик като Джордж Буш–баща, или пък кутсузлия като Джими Картър. По правило Барак Обама трябва да спечели на 6 ноември. Може да го спъне октомврийската изненада в съчетание с тайния расизъм на някои бели гласоподаватели.

ИЗБОРНИТЕ ЕКСПЕРТИ СА СИГУРНИ: много американци ще гласуват според цвета на кожата си, без да го признават. Демократите ще обвиняват републиканците, че са тайни расисти. А републиканците ще недоволстват, че всяка критика срещу Барак Обама е обявявана за скрит расизъм. В тази плетеница от недоизказани чувства и подмолни атавизми може да се случи буквално всичко.

И религията е част от плетеницата. Един срещу друг застават един мормон (Ромни) и един католик (Райън) срещу друг католик (Байдън) и един член на Обединената църква на Светата Троица, когото много хора още мислят за скрит мюсюлманин. Каква промяна... Само преди половин век първият американски президент-католик, Джон Кенеди, беше заподозрян, че получава инструкции от папата. А мормон да стане американски президент? Кой би повярвал в това преди десет години? Може би този, който е имал въображението да си представи, че Съединените американски щати ще бъдат водени от афроамериканец на име Барак Хюсеин Обама.

Шокът – и тържеството – от избора му бяха толкова големи, че очакванията се вдигнаха до небесата. Самият Обама ги подхранваше щедро: „Това бе моментът, в който надигането на океаните е започнало да спада и планетата ни е започнала да се лекува”. В един момент обаче пророкът трябва да направи чудо. Иначе магията отлита.

АКО НЕ СЕ БРОИ ЕЛИМИНИРАНЕТО НА ОСАМА бин Ладен и Муамар Кадафи, както и първото място на Олимпиадата, чудото на Обама беше едно – реформата в здравното осигуряване. По всички други въпроси той гледаше да не сбърка, да не би някой да си помисли, че е екстравагантен левичар-реформатор – или, не дай Боже, социалист от европейски тип. Феновете очакваха месия. Но той се държа като типичен президент, който се бори за втори мандат, внимателно лъкатушейки по средата.

Президентът не прегърна „Окупирай Уолстрийт” и не пожела да флиртува с крайните левичари. Не посмя да излезе и с крупна екологична инициатива, за да лекува океаните и планетата. Не освободи Америка от близкоизточния петрол. Не защити американския съюзник, президента на Египет Хосни Мубарак, и смути Израел. Не се нае да води най-голямото събитие на нашето време, Арабската пролет; а предпочете да изчаква, намеква и произнася благородни думи. Не зае твърда позиция срещу новия радикализъм в исляма – и той му го върна с убийството на посланик Стивънс в Бенгази. „Рестартът” с Русия не доведе до нищо.

ВСИЧКО ТОВА ОБАМА СЕ ОПИТА ДА КОМПЕНСИРА с прочутите си речи. Внимателно подбраните реторични фигури, едносричните думи и посланията, шлифовани от експертното дуо на двамата Дейвид (Акселрод и Плъф) трябваше да убеждават милионите, че големите обещания не са забравени – и пророкът ще се развихри евентуално във втория мандат, когато няма какво да губи. Какво пък, избори се печелят и така.

Още повече, че Републиканската партия улесни демократите максимално. На предварителните избори тя извади странни и маргинални фигури, сред които губернаторът на Масачузетс Мит Ромни беше не най-блестящият, а най-нормалният. И той обаче не удържа на изкушението да направи няколко глупости в кампанията. Укори Лондон за лошата организация по Олимпиадата (а тя после се оказа чудесна), нахока палестинците и най-важното, политизира убийствата в Либия.

С избора си за вицепрезидент той отвори врата към Чаеното парти, но затвори няколко други. Пол Райън е кабинетен идеолог, професионален политик и почитател на възпяващата егоизма, но критикуващата религията Айн Ранд. Райън твърди, че има ясни идеи и здраво се придържа към тях. Струва ми се, че насред кризата тези хора са най-опасни. Когато книжните догми се срутват, лидерът трябва да импровизира и да взима решения, а не да напъхва днешната реалност във вчерашно пардесю.

РОМНИ РАЗЧИТА НА РАЗОЧАРОВАНИЕТО ОТ ОБАМА. А Обама разчита на инерцията. Това не вещае исторически избор, нито величава кулминация. Кандидатите ще поразчоплят дежурните аборти и гей-бракове; ще се скарат кой е по-виновен за кризата; ще поразтегнат здравната реформа на Обама и бюджетния план на Райън; ще вложат милиони в Охайо, където напоследък се решават американските избори. И ще се озъртат за октомврийска изненада, която може да събере фигурите от масата.

Този път победителят няма да спечели с грандиозен план за спасение. Да се надяваме, че ще го извади от ръкава си на първия ден след изборите.

* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE BUSINESS MAGAZINE, брой 19 / 2012