"Колкото повече се съобразяваме с прогнозите за нуждите на пазара на труда, толкова по-малка ще става пропастта между търсене и предлагане."
Това подчерта в изказването си вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин пред министрите на труда на страните-членки на ЕС, по време на започналото неформално заседание на Съвета на ЕС в Люксембург.
"Прогнозирането на национално ниво, не бива да бъде омаловажавано и всеки един - от държавата, през образованието и семейство, трябва да отчита неговите показатели, така че всички заедно и максимално ефективно да организираме усилията си в посока намаляване на нивата на безработица." - обясни министър Калфин.
Особено силно това се отнася за политиките по отношение на за младежите, подчерта още той.
"Ако тенденциите отчитат категорична нужда от кадри, подготвени за работа в индустрията или такива с математическа насоченост, а успоредно на това младежите масово се насочват към хуманитарни науки, няма как да очакваме, че ще се отговори на тенденциите на пазара на труда. Планирането е важно и то трябва да бъде правено отговорно, устойчиво и в перспектива от всички участници в обществото." - категоричен беше министър Калфин.
Според него, усилията, както на ЕС – като цяло, така и на всяка една отделна страна-член, трябва да бъдат насочени към целенасочено инвестиране в човешки капитал и насърчаване на социалното му измерение, на базата на секторен подход.
"Всяка една страна-член има специфични потребности и нужди на пазара на труда, които трябва да бъдат отчетени при формулиране на цялостната политика на Съюза." - коментира още той.
По отношение на общата координационна политика на ЕС в социалната сфера, министър Калфин подчерта, че въпреки добрите резултати, които Отвореният метод на координация* отчита, за повишаване на ефективността на политиките, както по отношение на пазара на труда, така и в социалната сфера, е необходимо да се подобрят резултатите, свързани с общите цели на ЕС, като още по-ефективно се използват договорените показатели за формиране на отделни политики, като се вземат предвид и тенденциите и спецификите на различните пазари в страните-членки.
*Отвореният метод на комуникация представлява мека форма за формиране на приоритети за развитие на страните от ЕС, като по него страните-членки договарят общи цели. След това всяка една страна отчита напредъка по изпълнението му. Поставените цели не са със задължителен статут и неизпълнението им реално не води до „санкции“, но липсата на напредък по тях е остро и публично порицаван на срещите на Съвета на ЕС.