Нашествието на дроните

Наричат ги „дрони” – от английската дума за търтеи. Официалното определение е „безпилотни летателни апарати” (БЛА). Но което и име да изберете, фактът е, че това е бестселърът, най-новата революция в авиационната индустрия.

Дроните стават все по-универсални. Могат да наблюдават и охраняват обширни пространства, да снабдяват с храни и медикаменти селища и  райони, откъснати от света след бедствия. Или да преследват други летящи обекти. При това някои от тях не са по-големи от... истински търтей.

СЕГА ТЕХНОЛОГИЯТА Е ИЗПРАВЕНА пред исторически кръстопът: доскоро „търтеите” най-често бяха миниатюрни самолети, управлявани индивидуално. Но днес благодарение на постиженията на радиотехниката и създаването на комплексни алгоритми за дистанционно управление „търтеите” стават още по-интелигентни. Те вече са способни да летят в ята като птиците, могат да се ориентират самостоятелно във въздуха и без чужда намеса самостоятелно да преследват други летящи обекти.

Лавинообразното им развитие поражда много въпроси – не само практични, касаещи различните им приложения, но и етични. Ако си купя "търтей", мога ли да го изпратя да лети над къщата на красивата съседка?

Доскоро дроните се използваха епизодично и като екзотично допълнение към други техники. Но напоследък са част от съвършено обучени екипи и системи за наблюдение и контрол, които работят безотказно при изключително рискови операции – както беше с аварията в атомната централа във Фукушима.

Автономните летящи апарати могат да измерват радиацията и наличието на опасни вещества. Те са в състояние и да анализират облаци прах от вулканични изригвания, които застрашават въздушния трафик. Както се случи преди две години с исландския вулкан Ейяфятлайокутл, който спря стотици полети над Европа, изхвърляйки между 150 и 300 хиляди тона въглероден диоксид на ден.

В последните години летящите роботи намират приложение в много цивилни дейности. Поради което все повече инвеститори насочват капиталите си тъкмо в този бранш.

НАЙ-ЕВТИНИЯТ ДРОН В МОМЕНТА е френският Parrot AR, който струва едва 230 евро, но притежава уникални способности. Той представлява куадрокоптер – тоест хеликоптер с четири витла - който чрез Wi-Fi връзка може да се управлява през iPhone, iPad или таблет. Може да прави въздушни снимки и видео с отлично качество (720р) и дори да ги качи в социалните мрежи. Има и със специален софтуер, който му позволява да отлети самостоятелно в избрана посока в зависимост от предварително програмираната задача. На тазгодишното изложение CES в Лас Вегас Parrot предизвика истински фурор. Но там имаше и много други подобни машини, някои с цени до 40 000 евро, като например md4-1000 на германската фирма Microdrones от градчето Зийген. Този модел държи световния рекорд в миниатюрния клас за престой във въздуха - цели 88 минути, които биха му стигнали да прелети 100 километра. От три години апаратът се използва активно за изготвяне на прецизни карти, охранява фабрични инсталации и даже помага на полицията в издирването на заподозрени престъпници.

Така наречените „куадрокоптери” са полезни и за телевизионните екипи, които информират за катастрофи или фатални инциденти – те им спестяват разходите за наемане на хеликоптер. Ползват се във ветропарковете, за да инспектират витлата, без да се налага работници да се катерят по високите пилони. Четирите ротора работят без зъбни предавки и трансмисии и поради това могат да бъдат напълно безшумни – под 68 децибела, горе-долу нивото на обикновен разговор или шума на миялна машина.

СИГУРНО Е, ЧЕ "ТЪРТЕИТЕ" СЕ ПРЕВРЪЩАТ във все по-атрактивен бизнес – както за военни, така и за частни нужди. Всъщност в момента нито един друг сектор на авиационната индустрия не се развива толкова бурно.  В един скорошен доклад американската Teal Group прогнозира, че до десет години този бизнес се стигне обеми от около 94-95 милиарда долара. Над половината ще се падат на "роботите-убийци", които влизат на въоръжение в американската армия. Но и в по-мирните сектори на бизнеса не липсва интерес.

В някои компании отдавна планират да превърнат професията на пилотите в отживелица. "И без друго компютрите контролират модерните самолети", обясни президентът на куриерския гигант FedEx Фредерик Смит пред списание Wired.

За FedEx е само въпрос на време да започне първите доставки с безпилотни машини. Основната пречка всъщност е в липсата на юридическа рамка. Според Смит летящите роботи не само ще изпълняват заповеди, но и ще могат да реагират самостоятелно – да вземат решения без човешка помощ.

Точно в тази насока работят много лаборатории. В Конфедеративния висш технически институт (Eidgenоssische Technische Hochschule) в Цюрих искат да дадат на "търтеите" способността да учат и да запомнят инструкции. Тримата ученици-отличници на института се казват Алфа, Браво и Чарли. Тези дрони могат да играят тенис, да жонглират с топката и да танцуват под такта на музиката от филма „Армагедон”. През декември Алфа, Браво и Чарли участваха в експеримент за строеж на „небостъргач”, като успяха самостоятелно, без никаква човешка намеса и контрол, да построят сграда от 1500 тухли с височина от 6 метра! 

В МОМЕНТА "ТЪРТЕИТЕ" И ТЕХНИТЕ ПОДВИЗИ са сред най-популярниото съдържание в You Tube.  Швейцарските дрони построиха своя небостъргач в мащаб 1:100, но идеята на създателите им е един ден да го направят в реален размер. Междувременно на конференцията TЕD в Лонг Бийч през февруари ескадрила от половин дузина „квадрокоптери”, дело на учени от Университета на Пенсилвания, изпълниха музикалната тема от филмите за Джеймс Бонд, свирейки на пиано, барабани, маракаси, цимбали и специално пригодена китара. Сториха го напълно автономно, без да бъдат управлявани от хора. Изпълнението продължава само минута и 40 секунди, но е гледано от почти три милиона души. Почти девет милиона са изгледали далеч не толкова миролюбивата руска версия (Prototype Quadrotor with Machine Gun!), в която въоръжен с картечница дрон унищожава последователно „група туристи” на открито, след това „престъпници в тайна вила” и накрая се „самовзривява, прониквайки в кабината на автомобил".

След няколко години автономни летящи роботи ще поемат на благотворителни и спасителни мисии в развиващите се страни, доставяйки на нуждаещото се население храни, медикаменти и стоки от първа необходимост. Проблемът наистина е сериозен, тъй като все още близо един милиард души живеят в изолирани райони, до които няма пътища. С тази задача са се заели студентите от „Университета на странностите” (Singularity University) от Силиконовата долина. „Търтеите” на странните студенти още тази година ще осъществят първата си мисия в Доминиканската република, като свържат чрез 100-километров въздушен мост североизточната и югозападната част на страната.

ОЩЕ ПО-АМБИЦИОЗНИ СА ПЛАНОВЕТЕ на фирмата Matternet. Те включват осъществяване на въздушни доставки в един от най-пренаселените градове на земята – Мексико Сити. Там в пиковите часове трафикът е истински кошмар, изминаването на два километра може да ви отнеме повече от час. Matternet смята да поеме снабдяването на детски градини и училища с хранителни продукти. Следващата им идея е техните дрони да служат като въздушни таксита и да превозват хора и товари (до 200 кг) из улиците на най-многолюдния град на планетата.

Сходен е и проектът на Европейския съюз, наречен MyCopter – плод на съвместните усилия на цюрихския Технологичен институт, Технологичния институт в Карлсруе и университета в Ливърпул. С първоначалната субсидия от 4.3 млн. евро учените искат да създадат лесно управляеми въздушни кабини, които ще обслужват европейските градове. Според изследователите това е бъдещето на градския транспорт – не претъпкани градски автобуси и трамваи, а индивидуални летящи кабини, които да могат сами да се ориентират до крайната си цел, да планират маршрута си и да преодоляват препятствия без чужда помощ.

СЪВРЕМЕННАТА ВОЙНА СЪЩО ИЗГЛЕЖДА обречена на нашествие от дрони. Професията "боен пилот" може съвсем скоро да мине в графата "изчезнали". Пентагонът вече похарчи милиарди, за да запази превъзходството си във въздуха по отношение на безпилотните апарати.

Първата бойна ескадрила бе създадена още през 2008, след като 174-о изтребително авиокрило от Националната гвардия на щата Ню Йорк започна да заменя изтребителите F-16 с безпилотните самолети MQ-9 Reaper. Превъоръжението продължи три години, като междувременно тази бойна част постигна няколко важни победи в Ирак и Афганистан. Летателният апарат MQ-9 Reaper е създаден от General Atomics Aeronautical Systems и е първият безпилотен самолет тип hunter-killer (ловец-убиец). Може да лети до 24 часа със скорост 400 км/ч и да достига височина от 13 000 метра. Предимствата му пред класическия изтребител F-16 са безспорни: по-ниска стойност и разходи за експлоатация, по-голяма продължителност на полета, сигурност за операторите.

Друг основен доставчик на американските ВВС е компанията AeroVironment, която предлага три модела - Wasp (оса), Raven (врана) и Puma, с тежест между 5.5 и 6.5 кг. Тези апарати могат да се носят в раниците на войницците, сглобяват се за броени секунди и се пускат да летят от ръка. Снабдени са с цветни и инфрачервени камери, които предават картина в реално време. Управляват се от преносим миниатюрен пулт. В американската армия вече има 500 обучени оператори.

Естествено, производителят на F-16 – концернът Lockheed Martin – не стои със скръстени ръце. Негов е безпилотният RQ-170, който откри тайното скривалище на Осама Бин Ладен в Аботабад. Друг RQ-170 обаче бе заловен и пленен в Иран миналия декември. От Lockheed Martin коментираха, че това е резултат на злощастен и рядък технически дефект. Свои безпилотни машини имат също Boeing (разузнавателният X-45, голям колкото традиционен боен самолет) и Northrop Grumman (X-47B).

Но най-сериозна конкуренция на американците създава израелският концерн IAI със своя модел Heron (чапла). На базата на един от тези дрони и Русия започна да строи свои безпилотни летателни абарати миналата година. Договорът между държавната "Оборонпром" и IAI е на стойност 400 млн. долара.

Европейската версия на Heron е известна под името Harfang и е на въоръжение във френските военновъздушни сили. Широко се използва за разузнавателни мисии от контингента на НАТО в Афганистан.

В БЪЛГАРИЯ В ПОСЛЕДНИТЕ ДЕСЕТИЛЕТИЯ също се работи по създаването на "търтеи". Водеща в това отношение е фирма "Армстехно", базирана в софийското село Лозен. През 2006 тя разработи първия си комерсиален апарат – NITI (в клас мини - до 100 кг.) През 2008 бе създаден и микродронът „Полска чучулига”. Предназначението на този апарат, излитащ от ръката на оператор, е наблюдение в реално време на обекти във видимия и инфрачервения спектър на височина от няколко до 1000 метра и при скорости от 7-8 км/ч до 100 км/ч.

В известен смисъл историята се повтаря. Преди 100 години – през октомври 1912 - полковник Жеков за първи път издава писмена заповед за използването на летателни апарати от българската войски при офанзивата срещу Одрин. На 3 юли 2008 генерал-лейтенант Галимир Пехливанов стана първият българки офицер, разрешил използването на безпилотен летателен апарат – в кризисната ситуация след избухването на складовете за боеприпаси в Челопечене. "Полска чучулига" прелетя над епицентъра на взрива, а след това проправи пътя за сапьорите, почистващи района. Активният полет над епицентъра продължи само 12 минути, но това даде достатъчно ясна картина за засегнатите зони и опасните точки. Записите на дрона били толкова прецизни, че се виждали надписите върху боеприпасите и дори отделни разпръснати патрони за автомат АК-47. 

КОЙ МОЖЕ ДА УПРАВЛЯВА ДРОНИ? Всъщност всеки. За разлика от всички останали механизирани машини, дроните не се нуждаят от специален документ за управление и експлоатация. Това важи не само за френския Parrot AR (който, споменахме, се командва с iPhone), но и за по-сериозни машини като германския md4-1000. Трябва само да усвоите упътванията, а повечето производители дори предлагат безплатни курсове.

В Германия полицията за пръв път използва „летящо око”, за да наблюдава движението на протестиращите срещу транспортирането на ядрени отпадъци край град Горлебен. Това предизвика бурното възмущение на активистите на екологичното движение, защото полицейските дрони разполагат с модерни видеокамери с изключително висока разделителна способност, която позволява да се идентифицира лицето на всеки участник в демонстрацията. 

Еколозите аргументираха възмущението си с решение на Върховния съд на Федералната република от 2003, в което се казва: „Никой не бива да позволява личната му сфера да бъде шпионирана с технически помощни средства" – независимо дали под техническо помощно средство разбираме подвижна стълба или шпионски дрон. Според германското законодателство е разрешено безпилотен летателен апарат да кръжи над чужда собственост само ако камерата за наблюдение не позволява да се различат лицата на хората долу. Така че възможността да пратите летящата си играчка да шпионира съседката отпада – поне ако сте в Германия.

* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE BUSINESS MAGAZINE, брой 15 / 2012