Картината, казва Хораций, е поема без думи. Никъде това не е толкова валидно, колкото при детските приказки. Весели и тъжни, безгрижни и страховити – какво са вълшебните истории, ако не ги съпровождат много и хубави рисунки? Тъкмо картинките в детските ни книжки са онова, което ни дава първата и най-трайна представа за света; онова, което стимулира въображението ни.
Вярно, че днес илюстрацията е по-достъпна отвсякога: в интернет, Facebook, да не говорим за видеоигрите, електронните комикси, 3D-филмите. A какво се случва с детските илюстрирани книги? Могат ли те да издържат при такава конкуренция? Харесват ли децата книгите, с които са отраснали техните бащи и майки, баби и дядовци? Има ли бъдеще българската илюстрована детска книга, която, както ще видите, има толкова интересно минало?
ОТ КОЛЕКТИВНАТА ФАНТАЗИЯ КЪМ АВТОРА. Детската литература в България, както и навсякъде другаде, тръгва от народното творчество. Още в началото на XX век Елин Пелин, Николай Райнов и Ран Босилек построяват мост между устни легенди и авторското творчество.
Райнов, енциклопедичен писател и художник, променя езика, освобождава го от архаизми и чуждици. Сборниците му са новата митология на преходното поколение, възпитано и отраснало в патриархалното българско село, но попаднало в различна, по-динамична и вече отчужденa градскa среда. Появяват се фантастичните приказки на Светослав Минков. Селското започва да се осмива. Герои като “Тримата умници” на Елин Пелин са основа за самоиронията на българина, неуспял докрай да стане гражданин (в края на XX век “умниците” загубват ироничната си окраска, превръщат се в “глупаци” и добиват световна известност като анимационни герои на Доньо Донев).
Сред първите изтъкнати илюстратори е Александър Божинов. Декоративните композиции, орнаменталните букви и стиховете в “Златна книга за нашите деца” (1921) и “Азбука за малките” (1926) стават пример за поколения художници и оформители.
ПАКОСТНИЦИ И ХИТРЕЦИ. Елин Пелин е един от основателите на специализираните списания за деца от 20-те години. Превежда “Макс и Мориц”, създава обичани детски истории в стихове и проза. Издадената за първи път през 1934 "Ян Бибиян" и до днес е от любимите детски истории. Главният герой след фаустовски договор остава без глава, но с помощта на опашката, която отнема от дяволчето, става по-голям пакостник и от него. Чертите му се променят визуално с новите издания, един от най-успешните му графични образи създава Петър Чуклев през 70-те години.
Българските деца се отъждествяват и с Хитър Петър, постоянен победител в надхитрянията с Настрадин Ходжа. Философът-художник Илия Бешков илюстрира книгата на Сава Попов, като рисува героя винаги с неразделния приятел - магарето. Хитър Петър е символ на българската приземеност и прагматична ежедневна мъдрост.
Патиланците на Ран Босилек пък се надхитрят с баба Цоцолана. Писмата в рими напомнят ритмичността на народната музика. “Патиланско царство” е немисливо без илюстрациите на Вадим Лазаркевич, руски емигрант белогвардеец. По-късно книгата е илюстрирана и от Стоян Анастасов - с ръбати стилизирани силуети и смешни мимики и жестове. Заедно с “Неродена мома” и “Незнаен юнак” (украсени с декоративни сецесионови рисунки на Георги Атанасов), “Патиланско царство” на Ран Босилек е един от първите три избора за най-обичана българска приказка на всички времена.
ПРОПАГАНДА ЗА ВСИЧКИ ВЪЗРАСТИ. След 1944 година и детските приказки попадат в хватката на агитацията в полза на “новия строй”. Героите им са прилежни пионери, отличници, винаги готови за доброволен труд. Талантливи български писатели и художници правят компромиси, за да оцелеят. Някои от тях пишат иносказателно, разчитайки, че не само децата ще са техни читатели. Понякога цензорите се престарават с дешифрирането на истини за съвременността. "Магарето със сребърните копита" на Иван Кожухаров е иззета от книжарниците в края на 60-те, спират публикациите му за повече от 20 години. Първият илюстратор на тези приказки, Александър Денков, размразява облика на българска книга с нова стилистика и свобода. Новаторски са и илюстрациите му към приказките на Ангел Каралийчев.Иначе книгата на Кожухаров съвсем наскоро, през 2009, намери най-подходящия си съвременен художник – Веселин Праматаров.
В годините на “размразяването” след смъртта на Сталин се появява прикaзната сага на Борис Априлов “Приключенията на Лиско” (1957). В тази история няма догми и подсказани теми, характерни за периода на така нареченото “строителство на социализма”. Смелият Лиско пътува – в три романа и десет повести – до страната Квадратия и до морето, там среща делфинчето Мони и спори със своя автор. В авантюрите му има весели, понякога философски диалози, а и малко тъга. Децата обичат историите да са и малко тъжни. И научават от Лиско важно нещо – за цял живот: „Изпадне ли някой в беда, спасяваш“.
ВРАБЧЕТА И ЖАБИ. Йордан Радичков е емблематичен детски автор през годините на развития социализъм и прехода. “Ние, врабчетата”, с негови рисунки и оформление, в което и белите празни полета са пълни със смисъл, е истински шедьовър. По-късната му “Малки жабешки истории“, с илюстрациите на Виктор Паунов, задава и трудни въпроси за националната идентичност:
"Като е толкова хубаво в Европа, защо се върнахте при нашите блата и локви? – Защо се върнахме ли?... Защото, апропо, не искахме да се превърнем във водни пъдпъдъци - отговори жабата и като помълча, продължи да разказва по-нататък: - Когато пристигнахме и отворихме вратите на вагона, видяхме, че пред вратите ни стои самата Европа с ей такваз отворена уста. Тогава разбрахме, че са ни докарали, за да бъдем изядени от Европа. Европа яде жаби и да не се разбере това от другите, нарича жабите водни пъдпъдъци. - Ооо! - възкликнаха хорово жабите от блатото. - Виж я ти каква била Европа!".
Валери Петров, сценарист, поет и преводач, също създаде значително творчество за деца – с пълнокръвни рими, драматични обрати, които проследяват взаимоотношенията между различни поколения, радостта от природата и всекидневния живот. Книгите му, преведени на много езици, все още не са намерили най-добрия си български илюстратор.
“Казва се „приятел пръв“, но защо е той такъв? Затова, че пръв полита в огъня, да те спаси; пръв и без да се запита прав ли си, или не си; пръв за теб леда пролазва, пръв за теб пролива кръв — ето затова се казва, че приятелят е „пръв“!”НОВИ ТЕМИ, НОВИ ПОДХОДИ. В сложните години на прехода и детската литература се гмурна в болезнени семейни и социални теми. Художниците през последните десетина години играят с книгата по нов начин, включват и илюстрации от деца. Божана Апостолова като издател поощрява необичайни книги като “Ако искаш, вярвай” на дядо Пънч, с оформление на Яна Левиева. Самата Жана, както всички я наричат, написва “Малката Божана в света на чудесата” – като символичен диалог между поколенията, в който детето говори иронично, сериозно, неподправено.
А “Чудната Азбука” – със стихове на Надя Радулова и илюстрации на Свобода Цекова - е чаровен ретро реверанс, с уважение към децата, които искат симпатични и забавни герои.Тази книжка ни върна към истинската класика “От слон до мравка” на Дора Габе и Илия Бешков.
Така че, ако се върнем към въпроса в началото, българската детска книга и днес, в епохата на видеото и интернет, има своите читатели. И ще продължи да ги има, стига да намери своите нови автори и художници.