Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
Погледнете библиотеката си. Имате ли в нея някоя детска книжка, която изглежда като оцеляла от природно бедствие? Измачкана, с разшит гръб и с безразборни отметки от молив вътре? С други думи, с всички белези на книга, която е искрено обичана? А сега се запитайте кога й ги оставихте? В детството? Или миналия месец, когато за пореден път посегнахте към нея? Тъкмо това е тайната на наистина големите детски книги: те изобщо не са за деца. Bulgaria On Air подбра двайсет заглавия, към които продължаваме да посягаме и като възрастни.
20. МАТИЛДА, Роалд Дал
Историята на едно свръхумно момиченце, които освобождава съучениците и учителката си от тиранията на училищната директорка.
19. МОЯТА АВТОБИОГРАФИЯ, Бранислав Нушич
Спомените на изтъкнатия сръбски писател за детските и младежките му години, написани с толкова ведро чувство за хумор, че никога няма да ви омръзнат.
18. МУМИНТРОЛИТЕ, от Туве Янсон
Мумините, създадени от финландската писателка и илюстраторка, силно напомнят хипопотами. Ще ги обикнете заради безгрижието и жаждата им за приключения.
17. ВЪЛШЕБНИКЪТ ХОТАБИЧ, Леонид Лагин
Съветската детска литература никога не е пощадена от идеологията. Но в историята на духа в бутилка, освободен от пионера Волка, има достатъчно непреходни неща.
16. ВИЛЕРВАЛЕ В ЮЖНОТО МОРЕ, Бенгт Даниелсон
Приключенията на едно шведско момче из кораловите атоли на Полинезия. Прочетете я и те ще станат мечтата на живота ви.
15. АН ОТ ЗЕЛЕНИТЕ ПОКРИВИ, от Люси М. Монтгомъри
Поредица романи за едно 11-годишно момиченце, осиновено от възрастна двойка в канадската провинция (в някои издания е преведена като "Анн от фермата „Грийн Гейбълс").
14. МАГЬОСНИКЪТ ОТ ОЗ, Лиман Ф. Баум
Торнадо отнася малката Дороти във вълшебната страна на Оз, където тя се отправя на пътешествие с Плашилото, Тенекиения човек и Страхливия лъв.
13. ШУМЪТ НА ВЪРБИТЕ, Кенет Греъм
История за приятелството, наситена с особения пасторален чар на провинциална Англия от началото на ХХ век.
12. МЕРИ ПОПИНС, Памела Травърс
Всяко дете си мечтае за вълшебна детегледачка. Но Мери Попинс идва само когато задуха Източният вятър, и си отива неочаквано.
11. ПРИКАЗКИ ПО ТЕЛЕФОНА, Джани Родари
Странните, съвсем кратички истории на Родари са като консервирани късчета от детството. Добре е да се четат поне веднъж годишно.
10. МАНШОН, ПОЛУОБУВКА И МЪХЕСТА БРАДА, Ено Рауд
Три странни човечета се срещат случайно пред павилиона за сладолед и решават да станат приятели. Полуобувка е смелчага, който носи обувки с отрязани носове, за да мърда свободно пръстите на краката си. Мъхеста брада е природолюбител, в чиято брада растат боровинки. Маншон - собственик на подвижен дом, който от самота пише писма до поискване на самия себе си. Четирите книги на естонския писател Ено Рауд са увлекателни, забавни и - необичайно за детска литература - пропити с екологична тематика.
Цитат: "В природата трябва да цари равновесие".
9. НАЙ-ЗЛАТНОТО ЗЛАТО, Петя Караколева
Българският принос към детските класики. Едно необмислено изказване на магарето Иа предизвиква треска за злато във вълшебната гора и вади на показ най-лошото от обитателите й - докато не се намесва Приказката. Лирична и с прекрасно чувство за хумор, книжката е просто неустоима.
Цитат: "Вълчо не посмя повече да прахосва погледите си, заобиколи жумешком хълма и усети, че нещо му попадна в лапите. Без да отваря очи, но с гладен глас попита: - Ти кой си? - Аз съм... аз - изгрухтя уплашено нещото. - Уф - изпъшка Вълчо с още по-гладен глас. - Попаднал съм самият аз в лапите си. Пък толкова се надявах да е Прасчо. Няма да ям себе си я! Хайде, бягай!".8. ХАРИ ПОТЪР, Джоан Роулинг
Историите за училището по магия Хогуортс и най-прочутия му ученик се завъртяха в умопомрачителни тиражи. Макар и неустоимо увлекателни, романите на Роулинг не са точно висока литература. Но те възпитаха у едно цяло поколение жаждата за четене, и то в епохата на видеоигрите и интернет, затова заслужават мястото си в нашата класация.
Цитат: "Пръчката сама избира вълшебника, господин Потър".
7. 101 ДАЛМАТИНЦИ, Доуди Смит
Освен че кара децата завинаги да обикнат кучетата, историята за далматинците Понго и Мисис, издирващи отвлечените си дечица, ни учи да уважаваме другите и да си помагаме. Прочутата анимация на Дисни далеч не замества оригиналната книга.
Цитат: "Като много други обичани хора и те вярваха, че са собственици на кучетата си, вместо да си дадат сметка, че всъщност кучетата ги притежават. Понго и Мисис намираха това за трогателно и забавно и оставяха питомците си да си въобразяват, че са прави".
6. ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ТОМ СОЙЕР, Марк Твен
При детската литература не би трябвало да съществува сексизъм, но тази книга е подчертано за единия пол - истински химн за това какво е да си момче.
Цитат: "Идваха, за да се гаврят — оставаха да боядисват. Когато Бен капна от умора, Том преотстъпи четката на Били Фишър срещу едно хвърчило в добро състояние. А когато и той се умори, Джони Милър се вреди срещу един умрял плъх, вързан на въженце, за да го въртиш над главата си — и тъй нататък, и тъй нататък, час подир час. Към средата на следобеда от последния бедняк, какъвто беше сутринта, Том се бе превърнал в човек, буквално заринат от богатства".
5. ХОБИТЪТ, Джон Р.Р. Толкин
Всяка друга история за приключения трябва да се мери по Толкин: тук има тролове, зли духове, великани, гигантски паяци и за капак - дракон със съкровище. Удивителният усет на Толкин към епичното личи и тук, но "Хобитът" е много по-лека, весела и безгрижна от "Властелинът на пръстените". И съответно - по-подходяща за деца.
Цитат: "Прекрасно същество си ти, Билбо Бегинс, и аз много те обичам, но си все пак само едно малко човече в един огромен свят. - И слава Богу - рече Билбо, като се засмя и подаде на вълшебника торбичката си с тютюн".4. КАРЛСОН, КОЙТО ЖИВЕЕ НА ПОКРИВА, Астрид Линдгрен
Възможно ли е изобщо да не се влюбите в герой, който е "красив, умен, прилично дебел и в разцвета на силите си"? Оказва се, че може - още с появата си историята за дружбата между Дребосъчето и летящия Карлсон си навлече яростния гняв на най-различни организации и педагози, смятащи, че тя учи децата на непослушание. За щастие издателите в Швеция не ги послушаха.
Цитат: " - Ще започна с това, че ще я гнервирам - каза Карлсон. - Искаш да кажеш, че ще я нервираш - поправи го Дребосъчето. Подобни глупави забележки не се нравеха на Карлсон. - Ако исках да кажа „нервирам“, щях да го кажа. „Гнервирането“ е почти същото, само че малко по-пъклено, това се чува от самата дума. Дребосъчето се замисли и трябваше да признае, че Карлсон имаше право. „Гнервиране“ наистина звучеше по-пъклено".3. МАЛКИЯТ ПРИНЦ, Антоан дьо Сент-Екзюпери
Най-малко детската от всички детски книги. За едно хлапе това е историята на момче, което пада от звездите, среща се със забавни хора и после се връща обратно. Но един възрастен, както писа критичката Мария Конникова, ще открие вътре "толкова коментари за грешното в модерния живот - както и идеи как то да се поправи - колкото няма и в най-острата социална сатира".
Цитат:" - Защо пиеш? - попита го малкият принц. - За да забравя - отговори пияницата. - Какво да забравиш? - поиска да разбере малкият принц, който вече го съжаляваше. - За да забравя, че ме е срам - призна пияницата, като наведе глава. - Срам - от какво? - пожела да узнае малкият принц, който искаше да му помогне. - Срам от това, че пия! - завърши пияницата и потъна окончателно в мълчание".2. МЕЧО ПУХ, А. А. Милн
Още една социална сатира, умело маскирана като детска книжка. Милн е събрал всички типажи на модерното общество: сардоничния Ийори, Бухала с неговото самочувствие без покритие, опортюниста Зайо, който ползва краката на заседналия в дома му Пух, за да си простира прането, неуверения, притеснителен Прасчо...
Цитат: " - Твоят рожден ден?! - каза Пух крайно изненадан. - Разбира се! Не виждаш ли? Погледни всички подаръци, които съм получил! - Ийори разлюля широко крака си. - Погледни тортата с „Честит Рожден Ден“, Свещите! Розовата захар! - Подаръци? Торта? Къде? - Не можеш ли да ги видиш? - Не! - каза Пух. - И аз също! - каза Ийори. - Шега! - обясни той. - Ха, ха!".1. ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ, Астрид Линдгрен
Читателският живот на почти всеки от нас е започвал с тази книжка за свръхсилното момиченце, което си живее само, не ходи на училище, подиграва се на скучните чичковци, помага на слабите и тупа нахалниците. Заради нея мнозина предлагаха Астрид Линдгрен за Нобелова награда, но тук скучните чичковци от нобеловия комитет си отмъстиха.
Цитат: " - Какъв ти грах! Това са хапчета смалидон. Получих ги много отдавна в Рио от един индиански вожд, когато случайно споменах, че не държа особено много да порасна. - Нима тези мънички хапченца могат да помогнат? — попита недоверчиво Аника. - О, да! - увери я Пипи. - Но трябва да се глътнат на тъмно и да се каже: "Хайде, хапчета чудесни, никога да не поресна". - Искаш да кажеш "порасна" - поправи я Томи. - Щом съм казала "поресна", значи искам да кажа "поресна" - заяви Пипи. - Именно това му е цаката, разбираш ли? Повечето казват "порасна", а това е най-лошото, което може да се случи. Защото тогава човек започва да расте със страхотна бързина. Веднъж имаше едно момченце, което взе такива хапчета. То каза "порасна" вместо "поресна" и започна да расте така, че да се уплаши човек. По няколко метра дневно. Тъжна работа!".
LIVE
