Корпорация безсмъртие

На 21 август тази година Apple, отрочето на Стив Джобс, окончателно влезе в историята. След поредния пик на акциите му на Nasdaq производителят на iPhone и iPad стана най-ценната компания на всички времена – с пазарна оценка, надхвърлила 622 млрд. щатски долара. Това прати в историята предишния рекорд, който също бе на високотехнологична компания – Microsoft (618 млрд. долара през 1999).

ТОЗИ ФАКТ ИЛЮСТРИРА ДОБРЕ една качествена промяна не само в мисленето на финансовите пазари, но и в общочовешките ценности. Онова, което хората на ХХ век смятаха за признак на благополучие и добър живот, е съвсем различно от това, на което държат хората на ХХІ век.

Впрочем Apple не е единственият пример. Ако погледнем класацията Brand Finance Global 500, която подрежда най-ценните световни марки, ще забележим ясно промяната, и то само в рамките на 6 години.

През 2006 в челната й десетка имаше само три технологични компании, промушили се някак между добрите стари хранително-вкусови (Coca-Cola), търговски (Wal-Mart) и банкови (Citigroup, HSBC) гиганти. През 2012 технологичните корпорации вече окупират първите четири места. А традиционно възприеманите като скъпи марки Coca Cola, Marlboro, AT&T и множество банкови и финансови компании, вече не са толкова търсени и ценни. Не защото не са на мода, а защото се е променил начинът на живот. Променили са се нуждите и ценностите на хората, което директно се отразява на пазарната оценка на компаниите.

ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ОТ ПОКОЛЕНИЕТО Y са подчертано различни от тези от поколението Х. Проучване на Deloitte за 2012 показва, че 46% от американците на възраст 18-24 г. предпочитат да имат интернет връзка, отколкото да притежават автомобил. Американците, които бяха превърнали автомобила в най-яркия символ на свободата и мобилността! Американците, които заченаха над половината от своето baby-boom поколение на задните седалки на своите кадилаци и крайслери! Ако през 1983 процентът на 20-24 годишните със свидетелство за управление на автомобил е бил 92 на сто, през 2010 е спаднал до 81%.

Като цяло интересът към материалните придобивки отслабва. За сметка на интереса към новите технологии, и най-вече онези, които касаят продължителността на живота ни. Криобиологията и криониката преминаха от страниците на фантастичните романи в реалността - и доведоха до натрупването на вече няколко хиляди замразени индивиди, които очакват размразяването си в бъдещето, когато науката напредне достатъчно, за да им гарантира дълъг живот. Или направо безсмъртие.  

ОЩЕ АЛВИН ТОФЛЪР НАВРЕМЕТО СЕ ЗАПИТА колко щастлив ще бъде човек, "...ако му бъде даден подаръкът на възобновен живот, в някакво общество на бъдещето? Дори приемайки физическото здраве, дали той ще иска да живее като част от общество, от чиито ценности може да се отвращава? И можем ли да предвидим ценностите на бъдещето?".

Със сигурност не можем – но това не ни пречи да копнеем да разширим своето бъдеще, независимо с какви средства. През ХХ век станахме свидетели на концепциите за трансхуманизма (transhumanism), за постчовека (posthuman), за киборгите – полухора, полумашини. Всички те изучават възможността за преход към следващия етап от човешкото развитие с помощта на технологиите. Още през 1996 видяхме първия клонинг - овцата Доли. После се появи и първият киборг – проф. Кевин Уоруик, който свърза периферната си нервна система с чип, и с когото се запознах лично през 2009. Той ми каза, че очаква до няколко години да стане възможно и свързването на централната нервна система с чип.

Сега на дневен ред е така нареченият uploading – мечтата за прехвърляне на интелекта от биологичния мозък на електронен носител. Технически това би се случило чрез сканиране на синаптичните структури на мозъка и възпроизвеждането им – с целия им багаж от спомени, знания и преживявания.

АКО ПОСТИГНЕМ ТОВА, ЩЕ СМЕ НА КРАЧКА от реалното безсмъртие – и от цял куп съвсем нови морални дилеми. Представете си, че сме в състояние малко преди физическата си смърт да съхраним мозъка си в някой компютър. Това би създало едно цяло ново население – от формално мъртви, но все така мислещи и помнещи индивиди. От днешна гледна точка можем само да гадаем, да налучкваме какво ще стане тогава. Какви ще бъдат ценностите, правата и задълженията, моралът и потребителските нужди на тези хора? Ще ползват ли те пари, или по-скоро postmoney? И за какво ще им служат – за да се вселят един ден в ново тяло, може би? Или пък за да заживеят втори живот – примерно в Second Life или други виртуални светове?

Вероятно днес не можем дори да нахвърляме проблемите и възможностите, които ще изникнат в този нов свят. За момента знаем само едно – този сектор на високите технологии има бъдеще. И някои от компаниите в него един ден като нищо ще засенчат дори Apple.

* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE BUSINESS MAGAZINE, брой 18 / 2012