Когато маймуните играят дартс

За Бога, хора, не вярвайте на експертите! 

Това е най-сигурният начин да сгрешите. Но колко пъти трябва да повтаряме грешките си, за да се поучим от тях? 

КОГАТО СТАВА ВЪПРОС ЗА ВАЖНИ РЕШЕНИЯ, всеки от нас е склонен да прехвърли отговорността върху експертите, които ни вдъхват такава твърда увереност и толкова родителски авторитет, че сме склонни да изпълняваме безпрекословно всичко, което ни посъветват: какво да ядем или да пием, къде да влагаме парите си и какво да не купуваме, как да планираме свободното си време или как да ремонтираме жилището си. Ние вярваме, че експертите са по-способни от нас да анализират фактите и информацията и да правят по-добри заключения. 

Всеки се интересува дали има проблем, ако в летните жеги изяжда по 2 литра сладолед, дали наистина кафето е здравословен порок, вярно ли е, че от захарта се оглупява, и възможно ли е действително жената да изпита 60 оргазъма за една нощ.

Ще започна с последното, защото е свързано с най-пресния скандал, при който фармацевтичният гигант GlaxoSmithKline бе глобен с рекордните 3 млрд. долара за "злоупотреба с лекарства“. Истината е, че всъщност злоупотребата е с експертно мнение - .оказа се, че компанията плащала по 225 000 долара годишно на д-р Дрю Пински, който води четири шоупрограми (по MTV, VH1 и HLN). Срещу тази сума популярният водещ на токшоуто Loveline възхвалявал свойствата на антидепресанта Wellbutrin, който бил „по-добър от Viagra“ (Bigger than Viagra), гарантирал до 60 оргазъма на жените, а онези, които го употребявали, можели да спрат пушенето, да отслабнат и "да бъдат винаги щастливи“.

НО ИМА И ДРУГ ВИД ЕКСПЕРТНИ МНЕНИЯ, които просто следват актуалните в момента тенденции. Спомням си как един уважаван български финансист ни съветваше къде да вложим парите си в кризата: „Злато! Купувайте злато! Цените в световен мащаб са рекордни, а печалбите от грам злато могат да надхвърлят 30 на сто” .

Буквално на следващия ден в британски вестник попаднах на друг експертен съвет: „Хората, които превръщат парите си в злато, са също толкова глупави, колкото и онези, които през ХVІІ век купуваха грудки на лалета, а в края на ХХ – акции от dotcom-бума. И в двата случая те си купуваха балони, а балоните лесно се пукат”. 

Вторият съвет всъщност бе цитат от писмото, което Уорът Бъфет - Мъдрецът от Омаха, най-успешният инвеститор на последния век – изпрати до акционерите си, след като му откриха рак на простатата. „Инвестирайте умно и само в производствени акции и обработваема земя. Златото и правителствените облигации през следващите 100 години ще бъдат значително по-малко доходоносни, макар че сега са толкова предпочитани”, писа Бъфет. Наистина през  последните години инвеститорите не спират да трупат злато и така цената му скочи от 300 до 1570 долара за унция.

АКО ЦЯЛОТО ЗЛАТО НА СВЕТА се разтопи и се превърне в куб, той ще бъде с размери 19.5 х 19.5 метра (малко по-голям от волейболно игрище). По текущи цени стойността му ще е около 9.6 трилиона долара. С тях може да се купи цялата обработваема земя на САЩ и 16 пъти Еxxon Mobil — най-рентабилната компания в света. И пак ще остане 1 трилион. За Бюфет това би било най-добрата инвестиция за всички времена. Върху тези 140 млн. хектара могат да се получат рекордни реколти от жито и други култури, а 16-те Exxon ще гарантират трилиони дивиденти всяка година. Докато златното кубче просто ще си стои и колкото и да го галите, няма да ви даде нищо. Ето и това е съвет на експерт. Но да сте чули подобен съвет?

В такъв случай, на кого можем да вярваме?

Очевидно трябва радикално да променим представите си за това какво са експертите. Общоприетото мнение е, че това са хора с научни степени, респектиращи титли, престижни дипломи, автори на бестселъри, хора с висок авторитет. Физикът Нилс Бор някога дефинира експерта като „индивид, направил всички възможни грешки в една определена област“. 

От гледна точна на мозъка, Бор е напълно прав. Експертизата е просто натрупана мъдрост, възникнала в резултат на клетъчни дефекти и пропуски. Тоест, грешките трябва да се насърчават. Струва ли си тогава да се доверяваме на експерти, които се самоопределят като "компетентни и безгрешни“?

ЕДИН ОТ ЕКСПЕРТНИТЕ ПОСТУЛАТИ в днешната криза е, че трябва да съкратим дефицита, като намалим разходите. И правителствата го правят – напук на неопровержимите доказателства, че съкращаването на разходите не създава работни места. Разбира се, експертите нямат предвид да се премахнат данъчните облекчения, от които се облагодетелстват мултинационалните корпорации и най-богатите, защото това може да се възприеме като „увеличаване на данъците”. 

Не е тайна, че често политиците разчитат на „експерти”, ръководени от идеологически или от клиентелистки интереси, дори от лична алчност при решаване на проблеми, създадени от същите тези експерти. Иронично е, че всички тези икономически школи и водещи икономисти съществуват и се издържат благодарение на финансовата подкрепа на най-богатите и консервативни олигарси, които с охота правят всичко възможно, за да развличат хората с хляб и зрелища.

Едно от най-добрите изследвания за стойността на експертните мнения е направено от психолога Филип Тетлок от Калифорнийския университет. Той анализирал 284 прогнози на икономически и политически експерти, като ги помолил да степенуват вероятността от три възможни резултата. Само една трета от експертите се справили със задачата си. А най-известните от тях показали по-лоши резултати от обикновените хора, допуснати до теста.

В крайна сметка Тетлок установил, че проблемът се заключава в самите експерти – особено най-известните. Те до такава степен били убедени в  своите знания и опит, че   гледали с  пренебрежение на процеса на вземане на решения. Вместо да претеглят внимателно всеки факт и да  се доверят на своята интуиция, експертите пренебрегвали фактите, противоречащи на техните възгледи. Тетлок твърди, че на практика обучените експерти дават по-лоши прогнози, отколкото бихте получили от "маймуни, хвърлящи стрелички за дартс" – маймуните поне биха разпределили избора си поравно между различните възможности ("dart-throwing monkeys who would have distributed their choices evenly over the options”).

В БЕСТСЕЛЪРА "ЧЕРНИЯТ ЛЕБЕД" Насим Талеб  обяснява, че хората предпочитат да виждат всичко като правила и схеми, тъй като така ни е по-лесно да обработваме информацията. В крайна сметка нашата „склонност да помним не последователността на събитията, а тяхната реконструкция, е причината впоследствие при оценката на отминалите събития историята да ни изглежда доста по-обяснима, отколкото е била в действителност”.  Що се отнася до финансите, Талеб смята, че не е толкова важно дали винаги сме в състояние да инвестираме правилно или не, а колко голям е кумулативният ефект от нашите грешки. И сочи като една от най-големите кумулативни грешки на последните четири десетилетия Нобеловата награда за икономика. Защото тя не отличава гения на икономическата мисъл, а легализира определени икономически модели, които след това се използват за тясно егоистични цели. Талеб изрежда цяла поредица от Нобелисти, които според него пряко са отговорни за кризата: Хари Марковиц, Уилям Шарп, Робърт Мертън, Майрън Шоулс, Робърт Енгъл, Франко Модиляни и Мъртън Милър. 

Според Талеб най-опасно става мнението на експертите, когато то се превръща в метод за прогнозиране развитието на пазарите и икономиката. Причината е, че по този начин те създават измамно усещане за сигурност или още по-лошо  - насочват действията и мислите на хората в погрешна посока.

Само два примера. Най-фрапиращият е този с Майрън Шоулс, канадския носител на Нобелова награда за 1997, бащата на Осигурителния договор срещу риск, свързан с неплащане на дълг – credit default swap (CDS). Да, това е същият финансов инструмент, който доведе до сегашната глобална криза. Шоулс е съавтор на т. нар. „Уравнение на Блек-Шоулс", с което се изчислява стойността на акциите и деривативите. Тяхната формула се превърна в постулат и основен стандарт за финансовите пазари за последните 15 години и дори бе наречена „Свещения Граал на икономиката”. Е, това бе, преди да тласне света към най-дълбоката му рецесия от почти век. Дори самият Шоулс пострада, като приложи своята формула и загуби 4 млрд. долара чрез хеджинговия си фонд по време на азиатската финансова криза от 1997 и руската от 1998. Насим Талеб го призова да върне Нобеловата награда, да отиде в пенсия и да се занимава единствено с решаване на судоку.

АНЕКДОТИЧЕН ПРИМЕР за разочароващ нобелист е и Хари Марковиц, създателят на съвременната инвестиционна портфейлна теория ("Портфейлна теория на Марковиц"). Той цял живот изкарвал пари, давайки съвети как да се балансира между риска и печалбата. За целта създал и сложна математическа формула, която позволява да се изчисли оптималният микс от акции, гарантиращи висока доходност. Но когато самият Марковиц решил да се възползва от своята формула, не посмял да рискува и поделил инвестициите си поравно между акции и облигации!  Бил толкова загрижен за сигурността на своите пари, че дори не посмял да оптимизира своята пенсионна сметка, отказвайки да инвестира парите от нея. И, естествено, загубил.

Всеки търси тайния алгоритъм на финансовия успех, но тайната е в това, че няма никаква тайна. Светът е много по-неопределен и хаотичен, отколкото бихме могли да си представим.

Същият принцип е заложен и в популярната тв игра „Сделка или Не“. Играчите винаги се опитват да си изградят някаква система – елиминират четните  или нечетните кутии, избират тези, които са при красиви блондинки или обратното - но нито една стратегия не сработва. Това е просто игра на съдбата. Тя залага върху един умствен дефект, който в специализираната литература се нарича „loss aversion” - неохота, отвращение от загубата. Никой не обича да губи, никой не иска да загуби. Освен ако няма друг, по-голям залог. В края на 70-те години Даниел Канеман и Амос Тверски правят експеримент, за да изследват „отвращението от загубата“: предлагат на участниците в експерименти  хазартна игра: ако при хвърляне на монета се падне ези, те губят по 20 долара. Ако се падне тура, те си изберат какво да спечелят. Участниците масово поискали по 40 долара – тоест, болката от загубата е около два пъти по-силна от удоволствието да спечелят. Заключението на двамата психолози: в процеса за вземане на решения загубите ни се струват много по-големи от печалбите.

КОЛКО МОГЪЩО Е "ОТВРАЩЕНИЕТО ОТ ЗАГУБАТА", най-добре личи на фондовата борса. Икономистите дълги години са озадачени от феномена, известен като „загадката на акционерната премия“ (premium equity puzzle). През последния век цената на акциите изпреварва тази на облигациите с доста голяма разлика. От 1926 насам годишната доходност от акциите с отчитане на инфлацията е 6.4 процента, докато тази на съкровищните бонове е по-малко от 0.5 процента. Когато икономистите от Станфордския университет Джон Шоувен и Томас Макърди сравнили два случайно композирани финансови портфейла, се оказало, че в дългосрочен план акциите винаги дават около седем пъти по-висока доходност! Техният извод: онези, които инвестират в облигации, действат също толкова ирационално, колкото и участниците в шоуто „Сделка или не“ – те просто приемат малка, но сигурна премия, вместо да рискуват и да загубят всичко. Тъкмо в тази посока ни съветват и експертите.

Знаете ли, че според едно ново изследване лекарите объркват диагнозата при четирима на всеки десет пациенти – 40% брак! Да си спомним едно от най-досадните страдания – болките в гърба. От тези симптоми се оплакват 70 процента от хората по света. Докато четете това, един процент от българите (70 000 души) и от европейците (5 милиона) изпитват непоносима болка в гърба. Само за лечението на това злощастно страдание всяка година светът харчи 166 милиарда долара!

Куриозното е, че в миналото лекарите, които нямало как да разберат какво в сложния апарат на гръбначния стълб предизвиква болката, просто съветвали пациентите си да се приберат у дома и да почива. И това помагало в 90% от случаите – страдащите се оправяли за няколко седмици.

Нещата обаче се промениха с появата на ядрено-магнитния резонанс в края на 80-те. Лекарите най-после получиха възможност да правят удивително точни снимки на човешките вътрешности. Но това само усложни проблема – те престанаха да разграничат същественото от несъщественото. Това е класически пример как при повече информация и анализ на практика хората могат да осъзнават по-малко от случващото се около тях.

В СВОЕТО ЕСЕ "ЛИСИЦАТА И ТАРАЛЕЖЪТ" Айзея Бърлин цитира една стара гръцка мъдрост: „Лисицата знае много неща, но таралежът знае едно голямо важно нещо”. Когато усети опасност, таралежът се скрива зад бодлите си – единствената негова защита. Докато лисицата е лишена от подобно сигурно оръжие и затова не разчита само на една стратегия, когато усети опасност, а адаптира реакциите си  към конкретната ситуация. Ето защо лисицата е толкова добър ловец. Между другото, тя е единственият  хищник, който се осмелява да напада таралежите. 

Според Филип Тетлок бедата с експертите се крие в това, че те мислят като таралежа - за тях най-важна е сигурността, голямата идея, която остава неизменна и необорима. Поради което много често те интерпретират реалните факти погрешно, но категорично. Но това не ни пречи да ги слушаме в захлас. Тетлок прави друг интересен експеримент: експерти говорят пред хора с богат опит и знания, подложени на томография на мозъка. Оказва се, че докато слушат гласовете на експертите, при повечето хора онеци участъци от мозъка, отговорни за взимането на самостоятелни решения, буквално изключват. Хората просто възприемат изцяло съветите на специалистите и не си задават въпроси по тях.

ТАКА ЧЕ ЕТО ВИ И МОЯ ЕКСПЕРТЕН СЪВЕТ: не се осланяйте сляпо на чуждото мнение, следвайте своя опит и своята интуиция. Ето тук идва най-любопитната част. Доскоро невробиологията приемаше, че човешките емоции са ирационални и поради това човек без капка емоция би трябвало да взема най-правилните решения. Но самият Уорън Бъфет наскоро сподели как по време на мащабни преговори с Goldman Sachs му се обадил внукът му. Бъфет прекратил преговорите и предпочел да прекара половин час с детето. За генията на инвестициите емоцията е по-важна от парите.

Невробиологът Антонио Дамазио още преди двайсетина години доказа, че когато сме лишени от чувства, дори най-баналното решение става невъзможно. Така че, когато чуете мнение от „безпристрастен експерт“, бъдете двойно нащрек. Ако говори умно и убедително, значи той нито е безпристрастен, нито е безучастен. И това е неизбежно, защото съзнание, което не изпитва чувства, не може да взема решения. Всеки експерт ще ви го каже.