Този и още много позабравени вицове внезапно възкръснаха в края на юли 2009, когато отбелязахме 40-ата годишнина от вероятно най-забележителното - и безполезното според някои - постижение на човечеството.
НА 20 ЮЛИ 1969, ОСЕМ ГОДИНИ СЛЕД историческия апел на Кенеди, синът на счетоводител от Охайо Нийл Армстронг стъпи на повърхността на Луната и промърмори паметното "Малка стъпка за човека, голям скок за човечеството" (по ирония първите думи, изречени на друг свят, бяха с граматическа грешка - развълнуваният Нийл пропусна задължителния определителен член - one small step for a man...). Преди това няколкостотин души в контролния център в Хюстън бяха затаили дъх почти до задушаване, защото лунният модул Eagle се бе насочил доста отвъд предварително определената точка за кацане, така че накрая на Армстронг и партньора му Бъз Олдрин им оставаше гориво за едва 45 секунди. Олдрин провери състоянието на двигателя, после Армстронг докладва до Земята: "Хюстън, тук база Море на спокойствието. Eagle кацна". В този момент сърцето на този пословично студенокръвен мъж биеше със 156 удара в минута.
После двамата излязоха от модула - Нийл с двайсетина минути аванс - и в продължение на два часа и половина подскачаха налудничаво насам натам около забития с мъка в коравата почва американски флаг. Шестстотин милиона души ги гледаха пряко по телевизията - абсолютен рекорд чак до 1981, когато сватбата на лейди Даяна и принц Чарлс го подобри със 150 милиона (толкова за "най-забележителното постижение на човечеството"). Дори в България, където БНТ по обясними причини пропусна събитието, прекъсваха прожекции в кината, за да съобщят новината.
РАЗБИРА СЕ, ОСВЕН ТЕЗИ ОБЩОДОСТЪПНИ ФАКТИ годишнината възкреси и някои позабравени детайли. Примерно, че Бъз Олдрин, който в бурния си живот смени половин дузина религии, след кацането прочел една кратка презвитерианска молитва и използвал специалния "мобилен набор за причастяване" - ампула с вино и малка вафличка. Макар да остави историческата "малка стъпка" на Армстронг, за Олдрин остана неоспоримата чест да е първият човек, уринирал на Луната (в специален резервоар на скафандъра), а също и първият, спал там - Армстронг призна, че в седемте часа, предвидени за отдих преди излитането, не могъл да мигне заради светлините в Eagle.
Самото излитане, както се оказва, е било несравнимо по-драматично, отколкото бе представено пред споменатите 600 милиона зрители. Двигателите, които трябвало да отделят Eagle от лунната повърхност и да го откарат обратно до кораба-майка Columbia, никога не били изпитвани в реални условия. Минимална повреда или банална грешка в изчисленията щяла да обрече двамата космонавти на мъчителна смърт от задушаване.
Самият Армстронг признава, че оценявал шансовете за успешно връщане на 50 процента, а президентът Никсън имал предварително приготвено траурно обръщение, ако Eagle не успее да излети. На всичкото отгоре в решителния миг Нийл твърде силно дръпнал лостчето за запалване на двигателите и го счупил, та се наложило да затварят веригата с помощта на химикалка.
ВСЕ ПАК ВСИЧКО МИНА БЛАГОПОЛУЧНО, за огромно успокоение на очакващия ги в окололунна орбита трети член на мисията Apollo 11 - Майкъл Колинс.
"През цялото време се страхувах, че нещо ще се случи и аз ще трябва да се върна сам на Земята - разказваше по-късно Колинс. - Знаех, че това ще ме направи белязан за цял живот". Всъщност случи се точно обратното - Майкъл бе благополучно забравен. Не му помогна нито специалното писмо на легендарния авиатор Чарлс Линдберг ("... вие сте изпитал самота, непозната досега на човека "), нито песента, която британските рокдинозаври Jethro Tull му посветиха ("I'm left behind / When I should have been there / Walking with you"). Третият участник в най-грандиозното пътешествие, предприемано някога, потъна в забвение.
Впрочем двамата му колеги също не извлякоха особена полза от гарантираното си място в историята. Армстронг, верен на затворения си характер, категорично отказа да се примири със статута на знаменитост.
Човекът, когото съдбата нареди до фигури като Колумб, Амундсен и Хилъри (а може би и пред тях), спокойно можеше да последва примера на колегите си Джон Глен и Харисън Шмит и да стане сенатор; можеше да бъде посланик на НАСА или телевизионна знаменитост. Вместо това Нийл предпочете скромен и изолиран живот като преподавател в Синсинати, отбивайки старателно всяка проява на внимание от медиите.
КОЛКОТО ДО ОЛДРИН, ТОЙ ОПИТА да се наслади на славата, но много бързо се огъна под тежестта й - кариерата му се срина, после и личният живот (два набързо разтурени брака). Накрая вторият човек на Луната си изкарваше хляба, като продаваше кадилаци, и бе принуден редовно да посещава сбирките на Анонимните алкохолици. Отучването от вредните навици му отне десетилетия, но днес Олдрин отново е примерен гражданин. Само че в никакъв случай не се е укротил, както доказа записаното наскоро съвместно рап-парче с изтъкнатия хулиган Snoop Dogg (както се пошегува един коментатор, "една огромна стъпка за човека, особено на такава възраст").
Впрочем съдбата на Олдрин в никакъв случай не е изолиран случай. В навечерието на годишнината BBC показа любопитен документален филм, наречен "Жените на Apollo". Оказа се, че от десетимата женени участници в програмата седем са се развели - логична развръзка, като се има предвид, че съпрузите непрекъснато отсъствали, при редките си завръщания у дома заспивали на масата за вечеря, и като капак били преследвани от повече почитателки дори и от рокзвездите.
Отминалият юбилей разпали внезапен интерес не само към съдбите на космонавтите, но и към всичко друго, свързано по някакъв начин с лунната епопея.
ДОСКОРО ЗНАМЕНИТИТЕ АУКЦИОННИ КЪЩИ вероятно биха се изсмели на предположението, че биха могли да продават на търг счупени болтове или разпечатки от протоколи. Но през юли 2009 реномираната Bonhams в Ню Йорк организира именно такъв аукцион, посветен на космическите програми на NASA, и напук на кризата събра близо милион и половина долара.
Сред експонатите бяха болтче от капсулата на Алън Шепард Freedom 7, 29-страничният протокол от третото лунно казане (Apollo 16 през 1972) и колекция документи на Вернер фон Браун, създателя на ракетата Saturn V. За огромно съжаление на Bonhams от сбирката отсъстваше "Светият граал" на космическите сувенири - часовникът Omega Speedmaster, носен от Олдрин на Луната. Цената му вероятно би надхвърлила пет милиона долара - стига Бъз да не го бе забравил навремето в една пощенска станция на път за музея "Смитсониън".
За сметка на това на пазара се появи специална серия от луксозното издание MoonFire - колекция снимки от лунните кацания с текст от покойния вече Норман Мейлър. Книгата по начало се продава по 1000 долара парчето, но лимитираният тираж от 12 бройки е друго нещо - всяка от тях съдържа оригинално късче лунна скала и ще струва, според издателите от Taschen America, "стотици хиляди долари".
ВСЕОБЩИЯТ ЕНТУСИАЗЪМ около честването обаче някак си подмина онези хора, които би трябвало да го изпитват в най-голяма степен - участниците в Apollo и техните наследници в космическите програми на NASA.
На борда на Международната космическа станция един от членовете на екипажа прочете специално обръщение в чест на годишнината; за останалите денят мина в далеч по-безславни, но пък отчаяни опити да оправят повредената тоалетна.
"През 1969 бях сигурен, че до едно десетилетие ще стъпим и на Марс - заяви Олдрин след специалния прием при президента Барак Обама. - Все още ми е трудно да повярвам, че след нас всичко замря". Олдрин и колегите му призоваха Обама да активизира космическата програма, каквото и да струва това. "На Марс може би има живот и ако е така, по дяволите, непременно трябва да идем и да му хвърлим един поглед - разпали се Бъз през репортерите в Белия дом. - А ако там няма живот, значи ние трябва да го пренесем". Дори пословичният мълчаливец Армстронг наруши обичая си да не говори пред медиите и в едно интервю за Time апелира за експедиция до Четвъртата планета.
ПЛАНОВЕТЕ НА NASA ПРЕДВИЖДАТ нова пилотирана експедиция до Луната в края на това десетилетие и изграждане на постоянна база там като подготовка за бъдещата мисия до Марс. Проблемът е, че тези планове бяха приети при предишната президентска администрация - и преди финансовата криза. Сега Обама, колкото и ентусиазиран да се показа пред "лунните старчета", трудно ще намери парите, необходими за подобно начинание. Само връщането на Луната ще глътне над 187 млрд. долара; отиването до съседната планета ще струва трилиони. А бюджетът на NASA е някакви си 18 млрд. годишно с тенденция към съкращаване. С цел икономии агенцията вече се отказа от програмата "Космическа совалка" (3 млрд. долара годишно) и след още осем полета ще приземи окончателно овехтялата си флота. На нейно място по замисъл трябва да дойде програмата Constellation - комбинация от ракетата-носител Ares и управляемата капсула Orion. Но дори да се намерят средствата за осъществяването й, между пенсионирането на совалките и нейния старт ще има поне петгодишна празнина. Което обрича на гибел и самата Международна космическа станция (ISS) - най-скъпия проект в човешката история. През 2016 и тя ще бъде изоставена и свалена от орбита с контролирано падане в Тихия океан. За мнозинството специалисти, включително и в ръководството на NASA, това ще бъде престъпно прахосничество - станцията, която до момента е струвала над 100 млрд. долара, спокойно може да прослужи още поне десетилетие. Но поддръжката й е баснословно скъпа, а скептиците неуморно повтарят, че космическите изследвания не би трябвало да имат приоритет пред опазването на околната среда, борбата с глада, болестите като рак и СПИН... Думи, в които Барак Обама подчертано е склонен да се вслуша. Така че очевидно ще трябва да почакаме доста за следващия огромен скок за човечеството.
APOLLO 11 В ЦИФРИ
195 часа 18 минути 35 секунди - продължителността на мисията Apollo 11.3.45 млн. кг - тягата на ракетата-носител Saturn V - колкото тази на 262 изстребителя F16. Ракетата е висока 110 метра - с 18 повече от Статуята на свободата.56.67 млрд. долара - бюджетът на NASA за периода 1960-1973. От тях за програмата Apollo са отделени 19.4 млрд. (преизчислени според инфлацията).1.534 млн. км - изминатото разстояние от командния модул Columbia, преди да кацне в Тихия океан само на 3 км от предварително предвиденото място. 39 428 км/ч - максималната скорост, развита от Apollo 11.* Статията е публикувана в Bulgaria Air THE INFLIGHT MAGAZINE по повод 40-годишнината от полета на Apollo 11 през 2009.