Гор Видал: Господ пази пияниците, децата и Съединените щати

Скандален, циничен, заядлив, несправедлив – Гор Видал е бил удостояван с всякакви определения. Но и най-яростните му врагове не посмяха да кажат, че не е интересен. След кончината на един от най-ярките съвременни писатели списание Atlantic публикува едно от последните интервюта на Видал, дадено в дома му в Холивуд пред Джон Мърони. Препечатваме откъси от него (пълния текст вижте тук).

Наскоро признахте, че вече ви се иска да бяхте подкрепил Хилъри Клинтън в първичните избори на демократите, вместо Барак Обама. Смятате, че тя щеше да е по-добър президент?

- Тя щеше да е чудесен президент. Колкото до моята подкрепа за Обама, не забравяйте, че съм израснал във Вашингтон. Това бе един изцяло черен град, когато бях хлапе. А и винаги съм бил про-афроамерикански настроен, или каквато там фраза използваме днес. Бях любопитен да видя какво ще стане, когато дойде и тяхното време. Бях възхитен, когато Обама се появи на сцената. Но сега ми се струва, че нашето първоначално възражение срещу него – че е важно човек да има опит – е било основателно.

Книгите на Барак Обама явно му печелят подкрепата на много хора, вие чел ли сте ги?

- Не. Някой изобщо чете ли книгите на политиците?

Все пак Обама действително ги е написал сам.

- Сигурен съм, че ги е написал. Той е високообразован човек – всъщност по-образован, отколкото тази страна заслужава, и отпечатайте това с червени букви.

Президентът среща доста трудности да прокара своята здравна програма.

- На негово място аз просто бих се отказал. Той би трябвало да каже на нацията: "Републиканците няма да позволят тези неща дори да стигнат до гласуване... Не можем да прокараме нищо. Така че пожелавам ви късмет. Вземете два аспирина, и после всички ще измрете в следващата голяма епидемия".

В последната си книга пишете, че Елинър Рузвелт била подозрителна към Джон Ф. Кенеди, смятайки го за поддържник на сенатора Маккарти?

- Той наистина беше. Джак бе в отлични отношения с Маккарти, което винаги ми се е струвало леко неприлично.

Къде тогава е мястото на президента Кенеди в пантеона на либерализма?

- Джак не беше либерал. Защо се опитват да го изкарат такъв? Когато нещата опираха до расовите въпроси, той се държеше добре. Но не беше кой знае колко дълбоко заинтересован от тях. Прословутото му обаждане до госпожа Лутър Кинг, когато мъжът й бе хвърлен в затвора – това всъщност го измисли Харис Уофърд. Целият "либерализъм" на Кенеди бе всъщност работа на други хора, които действително бяха либерали.

Но това все пак бяха най-близките му съветници.

- Помня как, когато сформираше кабинета си, ме попита: "Познаваш ли някой подходящ за държавен секретар по селското стопанство?". Казах: "Не, и не искам да познавам никого, който е подходящ за секретар по селското стопанство"... После попита: "Кой, по дяволите, е Дийн Ръск?". Твоят държавен секретар, доколкото знам, отговорих му. "А, да, точно така, той е". Джак имаше навика да си почуква по зъбите с показалец, когато бе отегчен.

Познавате ли президента Клинтън?

- Да, и харесвам Бил. Моето семейство е от Юга. Свикнал съм с бил-клинтъновци. Но страната ни видимо не беше. По време на процеса за неговия импийчмънт написах една защитна статия за него. Когато каза "нямам сексуални отношения с госпожица Люински", той бе съвсем точен.

Вярвате му?

- Той говори на южняшки. В Юга секс е, когато си го вкараш, и тласкаш, и накрая има опасност от бебе. Това са сексуални отношения. Всичко друго е само "закачка". Всички южняшки момчета се "закачат".

В кризата постоянно се повтаря един и същи въпрос: какво точно измъкна страната от Голямата депресия навремето? Смятате ли, че политиката на президента Франклин Рузвелт изправи на крака икономиката?

- Беше предимно късмет. Към 1939 година Депресията се бе върнала. Безработицата бе огромна. Рузвелт нямаше бързо решение. Спомнете си, че всичките му прословути програми, начело с New Deal, вече бяха приложени, без особен резултат. Рузвелт буквално яздеше бурята.

На коя от програмите на Рузвелт се възхищавате най-много?

- На закона, с който даде на участниците във войната правото да следват. Това промени цялата класова система в Съединените щати. Дотогава трябваше да си син на доктор, за да идеш в колеж. След Рузвелт вече всеки можеше да отиде.

В едно скорошно интервю определихте Франклин Рузвелт като велик човек.

- Той беше много велик човек.

Но бяхте против неговата външна политика?
- Разбира се. Рузвелт вредеше на републиката с империалистическия си подход.

Как се връзва това с възхищението ви към него?

- То е като да кажеш на някого: "Обичам и теб, и жена ти, но няма да дойда на вечеря у вас, защото тя е най-лошата готвачка в света". Това като женомразство ли ще мине, или ще се сметне за озлобеност? Аз имам репутацията на злобен човек, който постоянно се опитва да съсипва хората. Но в случая просто казвам: тя е прекрасна жена, но няма да ям в дома й. Имах същия проблем с Джак Кенеди. Той бе добър приятел – забавен, дързък, много умен. Бих предпочел да прекарвам времето си с него, отколкото с който и да е между живите днес. Но какво направи той за нас в своите хиляда дни като президент? Нахлу в Куба, прецака нещата, изправи света на ръба на ядрена война покрай ракетната криза...

През септември режисьорът Роман Полански бе арестуван в Швейцария по старото обвинение от 1978 в САЩ, че изнасилил 13-годишно момиче в дома на Джак Никълсън. По онова време работехте в Холивуд, имахте общи приятели с Полански. Как гледате на тази история сега?

- Въобще не ми пука. Трябва ли да седя и да плача всеки път, когато някоя млада проститутка се почувства използвана?

За пръв път чувам такава версия.

- Първо, аз бях вътре в нещата. Тогава всички бяхме – всеки познаваше всички останали. Навремето историята бе съвсем различна, нищо общо с това, което ни разказват сега. Медиите никога не успяват да предадат нещо правилно. Да не говорим за обичайните антисемитски настроения. Сега ни показват това момиче едва ли не в църковни одежди, един малък ангел в бяло, изнасилен от този ужасен евреин. Не беше така.

Все пак Холивуд е осигурявал протекции за други хора. Примерно хомосексуалността на Рок Хъдсън се прикриваше чак до 1985, когато той се разболя от СПИН.

- Студиата бранят хората, които им носят много пари. Филмите на Хъдсън и Дорис Дей бяха много доходни. Всяка такава звезда получава телефонния номер на шерифа, за да звънне, ако стане беля. Шерифът няма да вземе да се заяжда с таланта.

Но Полански бе заклеймен още преди да бъде изслушан.

- Ако щете вярвайте, но антисемитизмът е много могъщ тук, в Холивуд – независимо че киното е еврейски бизнес. Луи Майер беше най-ужасният антисемит от всички.

Но той самият е евреин?

- Философията на Майер бе такава: обществото ще се обърне срещу всички нас, ако един от нас сгафи.

Смятате, че антисемитизмът обяснява преследването на Полански?

- Да. Освен това той бе чужденец, не се вписваше в американските ценности.

Какви са "американските ценности"?

- Да лъжеш и да мамиш. По-добро от това няма.

Описвате New York Times като вестник, "прочут с глупостта си и с враждебността към всякакъв друг талант освен кражбата". Какво имате предвид.

- Питайте всеки, който е бил писател през 40-те и 50-те. Ако духът на Ърнест Хемингуей бе тук, щеше да ви го обясни. В Times бяха пасмина тъпи драскачи.

По онова време вестникът не пишеше рецензии за книгите ви. Смятате го за благословия?

- Наистина беше. Първата ми книга излезе през 1946. Осемнайсет години по-късно, когато отпечатах "Юлиан", вестникът най-накрая капитулира и написа рецензия. Всички ми казваха, че "Юлиан" – една сложна история за римския император-вероотстъпник – няма да се продава. Но книгата стана номер 1. Критикът на Times Орвил Прескът се върна от пенсия, за да я разгроми. Ето това е да си отдаден на работата си.

Вестниците на Хърст също не ви рецензираха. Това ли ви подтикна да започнете да пишете за Холивуд?

- Да. Нали не мислите, че съм горял от желание да напиша "Бен Хур" (драма с 11 "Оскара", на която Видал е съсценарист, б. ред.)? Просто бях в безизходица. Един от най-дразнещите слухове, който от десницата пускат за мен, е, че произлизам от невероятно богато семейство. Не наследих от родителите си дори 50 цента. Те просто ги нямаха.

В едно интервю през 1969 казвате, че от 17-годишен се издържате сам.

- Да. Тогава постъпих в армията. Това ме спаси.

Значи Холивуд бе начинът да спечелите пари?

- Знаете ли, един писател не отива в Холивуд, за да направи много пари. Но може да си изкарва прехраната. Аз съм изключение, защото имах две поредни много успешни пиеси на Бродуей. Това се случва рядко.

Дойдохте за пръв път в Калифорния през 50-те, после се преместихте окончателно тук. Каква е най-драматичната промяна, настъпила оттогава?

- Има много повече чужденци. И това е здравословна промяна. Някога Калифорния бе най-затвореното и тесногръдо място на света. В известен смисъл Хитлер постави Съединените щати на картата, като изби толкова евреи, колкото успя да докопа, и прогони останалите. Те дойдоха тук, в Америка, и много от тях стигнаха до Калифорния. Когато се уволних от армията, тук вече бяха хора като Олдъс Хъксли, Томас Ман, Кристофър Ишърууд. Дори не ни се наложи сами да си създаваме такива личности! Получихме ги наготово.

Кой според вас е най-подходящият лидер на Демократическата партия в момента?
- Имате предвид кой може да произнесе най-добрата реч? Кой може да събере най-много дарения? Вижте, аз не съм сантиментален, и не съм романтик. Не вярвам в историческата теория за Великия човек. Великите хора се появяват твърде рядко, и когато го сторят, обикновено е доста кърваво. Но, както някога отбелязал канцлерът Бисмарк, Господ се грижи за пияниците, малките деца и за Съединените американски щати.