Да се въведе час „Четене с разбиране“ за децата от 1 до 4 клас и да се включат повече художествени текстове в учебниците за тях. Такива препоръки дадоха преподаватели, поети и библиотекари на четвъртата подред национална кръгла маса „Четене с разбиране – път към развитието на образователни умения“. Форумът има за цел да ангажира общественото и държавно внимание към четенето с разбиране като предпоставка за успешното образование. Събитието се организира от медийна група Инвестор и сайтът Аз Детето.
Според изследване на ПИЗА , почти всеки втори български ученик има проблеми с четенето и разбирането на текст. Над 40% от българските ученици не могат да извършват елементарен анализ на кратък текст. Младежите са неспособни да определят основната тема или да намерят определена информация. Освен това българските деца четат най-лошо в сравнение със съучениците си от другите страни в ЕС. Според преподаватели и писатели, първите уроци на децата по четене трябва да започват в семейството и да продължат в детската градина. А в училище, децата вече трябва да се учат да разбират текстове. Според тях бързо и изразително четене, на които се учат сега учениците не е добра практика. Затова те предлагат да се въведе специален час Четене с разбиране.
"Четенето е във всички сфери на знанието, не е само литературата и художественото знание, тези типове информационно четене, справочно, игрово, решаване на кръстословица с четене, интернет, всички дисплейни форми на четене, това ще бъде обект на един учебен предмет" , коментира доц. Милена Цветкова, преподавател в СУ „ Св. Климент Охридски“.
Авторите на детски книги пък предлагат да се използва игровия подход – децата да измислят или разиграват приказки. Те препоръчват да се включват повече художествени текстове в началните класове, тъй като според изследването на ПИЗА, децата ги възприемат по-лесно от информационните и научни текстове.
"Ако те не изпитат вътре в душичките си това удоволствие от четене, точно удоволствие, а не нещо друго, не че трябва се образовам, не че трябва да науча някакъв факт. Просто удоволствието от това, че има приключения, от това, че някой хвърчи, юе прави магии,или някакви други неща, те няма да започнат да четат никога. Удоволствието е това, което прави читателя истински. След това е четенето за образование, т.е за да се образовам" заяви съвременната детска писателка Весела Фламбурари.
Според Министерството на образованието и науката обаче, подобен час не е необходим, тъй като четенето с разбиране е заложено във всеки един предмет, а художествените текстове са достатъчни.
"Шъвеждането на един учебен предмет с определен брой часове, означава да стане за сметка на физическото натоварване на учениците за деня, за седмицата и т.н или за сметка на друг учебен предмет" заяви гл. експерт Образователна програма към Министерство на образованието и науката Красимира Александрова.
За да не получат обаче българските деца отново слаба оценка за знанията си от международните организации, преподватели и учители апелират към Министерството на образованието за промяна на съдържанието в учебниците, опростяване на текстовете спрямо възрастта на децата и въвеждане на съвременни методи на преподаване от учителите.