Държавата трябва да е медиатор между бизнеса и образованието, заяви Менда Стоянова, председател на Комисията по бюджет и финанси в парламента. Поводът за изказването й е предстоящата конференция „Финансово образование за устойчива икономика“, която ще се проведе на 11 май 2015 в Хотел „Балкан“, София.
Организатори на събитието са медийна група Bulgaria On Air, Bloomberg TV и Investor.bg.
Г-жо Стоянова, каква трябва да бъде връзката между бизнеса и образованието?
Смятам, че връзките, които трябва да се осъществяват трябва да бъдат многопосочни. Когато говорим за връзка между бизнес и образование, обикновено казваме, че образованието трябва да създава такива специалисти, каквито са нужни на бизнеса. Защото е факт в момента, че говорим за висока безработица, а едновременно с това има страшно много свободни места и търсене от бизнеса на специалисти, които ги няма произведени от образователната система. Това е един доста сложен процес, защото бизнеса има нужда от едни специалисти днес, но за да се произведат те са нужни години – пет, шест, а понякога и десет години. Което означава, че тук сериозно трябва да се намеси и държавата, която трябва да планира до колкото е възможно в една такава променлива пазарна ситуация, нуждите от кадри. И да провежда своите политики в образованието така, че да стимулира обученията в определени специалности. Защото в момента държавните висши учебни заведения, както и на средните специализирани училища, се дават едни бройки, те ги усвояват, но по какви специалности? Не се ли произвеждат твърде много специалисти по една специалност, а по други не?"
Друго, което може би трябва да мислим за връзката между бизнеса и образованието е активност и от страна на бизнеса. Разбира се, с посредничеството на държавата или според мен, много по-добре с местните общности – общини, кметства. Които трябва да правят тази връзка, така че бизнеса да участва в образованието, подпомагайки го. Както през стажове, както чрез практическо участие на негови специалисти в обученията по практика, така и с подпомагане с материална или финансова гледна точка. И мисля, че има такъв интерес от бизнеса, стига да дадем тази възможност. Пак казвам, през едно медиаторско поведение от страна на държавата и местните общности.
Трябва обаче образованието да прегледа своите програми. Особено по някои специалности, така че наистина знанията които дават в средното училище и във висшето училище да са повече практически насочени. Излизайки един човек от средно училище, той трябва да е получил някаква нормална средна грамотност за това какви са очакванията на бизнеса, на работната среда към работещите. Така че той да може да отговори на тях. Какви са очакванията на държавата към него като данъкоплатец, като лице, което се застрахова. Какви са неговите права, но и неговите задължения, защото много често чуваме че държавата ни е длъжна, че държавата ни е виновна за всеки един случай. А, голяма част от хората не осъзнават, че държавата това сме всички ние, всеки един от тях. Те също имат своите задължения и отговорности и трябва да ги знаят. Да имат елементарна финансова грамотност, за това да не се поддават на спекулации, на лъжи, на измами дори. На които сме всекидневно свидетели. Ако това се случва още в средното образование, мисля че много по-лесно след това хората ще могат да се ориентират в пазарната ситуация, във финансовите правила, за това какви са им задълженията и правата като данъкоплатци и т.н.“
Всички тези мерки, които набелязахте, дали могат да бъдат очаквани в образователната реформа, например?
Това трябва да се случи в образователната реформа. Това разбира се обаче, в никакъв случай не е част от закона, примерно за средното образование или за висшето образование. Много по-важни са наредбите, правилата, програмите, които се изготвят и налагат от Министерството на образованието. Мисля че, в експертите на Министерството на образованието трябва да има качествен скок в мисленето им и подхода им.