Застрашените азбуки

Говори се, че езиците имат не само живот – те също отмират като живите организми. За щастие повечето езици продължават да живеят и това, разбира се, е благодарение на писмото. Писмеността вероятно произлиза от рисунката, но от векове писането е немислимо без азбука...

ЧЕСТО ПЪТИ САМО ПОВТАРЯМЕ. Когато изписваме букви, ние повтаряме определени действия – стотици пъти. Повтаряме, повтаряме, повтаряме – нали буквите са ни само около тридесет. А знаем ли какво нещо е това кръгче, онова ченгелче или онази луличка? Вероятно всеки си мисли, че знае, но едва ли осъзнава, че и устните му изписват кръг, когато произнася буквата “о”. Да, обаче кръг ли е това? Ами устните ни са две, следователно образът на буквата си е двусъставен. Затова и буквата “о” в старите ръкописи задължително не е била кръг, а е била изписвана с две движения. Първо една дъгичка от ляво надясно и надолу, а другото отгоре, наляво и надолу. Така поне е в кирилските писмени паметници. Първо надясно – защото правото (дясното) е добро, а после наляво. Не би могло да е иначе, защото поне в повечето европейски езици правото си е право и за разлика от другото – лявото, означава нещо хубаво, правилно. Значи, че има ред, а редът (включително и буквеният) е хубаво нещо. Така е в света на видимото, така е и в света на невидимото, така е и с думите – вероятно естеството се стреми да стане основа на съществото. Някога писателите са съзнавали, че когато пишем “Х”, ние всъщност се кръстим.

В НАЧАЛОТО ИМАЛО САМО ЕДНА АЗБУКА. После някой я е преписал, като я гледал в огледалото и се получили две азбуки. После пък някой вместил две или дори три букви една върху друга и се получили още и още нови букви. А кому е хрумнало да изписва звук за буква, това ние не знаем, но той очевидно е бил гений.

По-вероятно е и това да е било дълъг и мъчителен процес. Като се замислим, редица езици като например иврит или арабски нямат букви за гласните и всъщност изписват само съгласни, което ще рече, че един знак означава цяла сричка.

Латинският отмря (въпреки че напоследък се правят опити за неговото съживяване). Този огромен макроезик се разби на множество родствени народни езици – румънски, португалски, френски, испански, италиански. От него остана една важна за целия свят азбука (освен многото думи и термини). Тази азбука обаче е непригодна за разнообразието от звуци в съвременните европейски езици и цели народи и до днес се измъчват, като поставят ченгелчета или точки над или под буквите (т. нар. диакритики) или пък с по две или три букви обозначават един звук. Кошмарът е пълен, но светът, глобалният свят, го приeма с радост. Какво да се прави, масовите заблуди не само че са масови, ами са си и продължителни.

БЕЗСПОРНО НАЙ-СЪВЪРШЕНАТА АЗБУКА на всички времена носи името глаголица. Художниците се възхищават от графическия `и облик – пропорции, симетрия, асиметрия, златни сечения, баланс между триъгълни, кръгови и правоъгълни форми. И това важи както на равнището на всяка буква, така и за азбуката като цяло. Богословите се възхищават от дълбинната символика – да вземем Кръста и Голгота в Аза.

Или названията на буквите, които несъмнено са части от изгубена молитва или ключове към свещен ритуал. Филолозите знаят, че именно глаголицата е способна да отразява много звукове – повече от другите азбуки, повече от гръцката азбука, повече и от латиницата. Следователно тя отразява звуковете на по-богат в звуково отношение език, а може би и на няколко езика. Нека не спорим за нейния създател. Той вероятно е един или пък поне един голям ум я е стилизирал, защото такова съвършенство не може да дойде без уеднаквяване, без пресяване и изчистване на варианти. По-важни в случая са не стилизациите, а това как е съставен кодът, как са изковани съответствията между звукове, букви и имена.

Тук има загадка; очевидно тук има нещо, което не е за всеки. Тази тайна обаче се докосва от всеки, който пише и на кирилица. Защото цялата тази система е повторена в кирилицата. Основното богатство е запазено в по-късната азбука, наречена на името на създателя си св. Константин-Кирил Философ.

СПОРЕД ЕДНА ДРУГА ХИПОТЕЗА КИРИЛ НЕ Е създател точно на кирилицата (създател е на глаголицата), а е учител на създателя `и св. Климент Охридски. Връзката между кирилицата и византийското писмо е очевидна, но това е само в графиката, докато системата, кодът на кирилицата (имената, броят на буквите, редица символи и пр.) досущ повтаря глаголицата.

И двете азбуки са свързани съдбоносно с живота на българите. Те са в основата на образованието им, на грамотността им, на ценностите им. Чрез тях върху им се простира закрилата на седмина светци покровители – св. Методий, св. Кирил, св. Климент, св.Наум, св. Горазд, св. Сава, св. Ангеларий. Така е било по времето на царете Борис, Симеон и Петър и по-сетне при Иван-Александър, при Иван Шишман. Така е и през времето на Паисий, когато големият език се нарича черковнославянски – език, разгърнал в цяла Източна Европа и Русия Словото на християнската култура. А че кирилицата дава възможности на най-разнообразни езици да се изразяват писмено, и то твърде добре, личи от речника на Петер Симон Палас от 1786 г., който сравнява определени думи от 200 езика – както писмени, така и безписмени.

ВАЖНОТО ЗА НАС В СЛУЧАЯ Е, че авторът пише всичко с кирилица – удивително сполучливо! Следователно нещастието на английския език, един повече или по-малко осъзнаван факт, може лесно да се избегне, ако милионите носители на този език в Европа, Австралия, Океания и Америка преминат на кирилица! Интересно защо подобна мисъл е повече от еретична дори в днешния толерантен свят?!

Виждаме как в едни случаи езикът отмира, но остава неговата азбука. Понякога обратно – отмира азбуката, но езикът продължава да живее, настроен спрямо друга графична система. Изглежда тази тенденция звучи посъвременно, въпреки че противоречи на лозунга “Не бойте се от разнообразието!”. Очевидно е, че създателите на софтуерни продукти с неохота мислят за други графични системи, освен за “универсалната” латиница. Това ли са новите цивилизатори? В резултат се появява явлението, което някой нарече Alphabet“ шльокавица” – писане на телефонни и компютърни съобщения на български език, но с латиница. И там, където буквите не достигат, се поставят цифри.

НЕ Е ЗАБАВНО. Колкото и да се абстрахираме, тази смесица винаги дразни точно като метиловият алкохол в най-долнокачествена спиртна напитка. “Какво да ви правя – ще възрази редовият компютърен инженер, – не мога да оставя всеки човек да си има собствена азбука. Съгласен съм – мозъкът на всеки човек е уникален, демокрацията е хубаво нещо, но това би било пълна анархия.” Ами алтернативата – една азбука – един национален език. Едва ли такава формула ще ни доведе до разковничето.

Безспорно е, че азбуките са и колективни, и древни. Тогава нека ги изучаваме, нека ги пазим и нека да ги използваме. Колкото повече азбуки знае един човек, толкова по-уникален става неговият мозък. Защото, съгласи се, читателю, има нещо много тъжно в изчезващите азбуки, завещани ни от грузинци, арменци и българи. Не оставаш ли с чувството, че нещо безвъзвратно си е отишло, че знаеш много по-малко от своите предци. Остава ни блудкав привкус – нещо като чувството на богатия, който не е обичан. Дори да имаме свръхминиатюрни и свръхмощни телефони, както и цели библиотеки в джобовете си, днес ние не можем да ги четем. Или пък ако ги четем, само си мислим, че ги разбираме. Някакъв важен ритуал, някаква важна поука си е отишла от нас. А правнуците ни ще натискат с пръсти екрана и дълго ще търсят морала на буквите.