БСП не успява да убеди, че не е партия на прехода

Интервю на ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

Госпожо Буруджиева, има ли лява вълна в европейската политика, особено след изборите в Гърция и Франция?

- Не само те, но и изборите в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия показват, че има такава вълна. Важно е обаче да се отбележи, че този път традиционната смяна на леви и десни правителства в Европа, с която сме свикнали от десетилетия, има съществена особеност.

За пръв път левицата идва на власт заради откровен провал на десницата - провал в излизането от икономическата криза.  До този момент смяната на властта между леви и десни е бе по-скоро естествено движение и баланс в икономическите подходи.

Можем ли да очакваме отражение на тази лява вълна и в България? Предстои конгрес на БСП.

- По принцип този конгрес би могъл да произведе надежда за избирателите на левицата, защото десните, включително и заради европейската ситуация, не могат да убедят гражданите, че ще се справят самостоятелно в България.

До този момент голяма част от опората на сегашното управление е демонстрираната подкрепа от Меркел, Саркози и Берлускони. Последните двама вече не са на власт, а и тежестта на германския канцлер все повече намалява. Може да се прогнозира, че ще има вдъхновение и подем в българската левица. Но нещата не са аритметично свързани.

Някои анализатори се опасяват, че конгресът вместо подем може да предизвика допълнително разцепление...

- Разбира се, че е възможно. На този конгрес БСП трябва да реши един много съществен въпрос. Стъпките, които бяха направени през годините за модернизацията и европеизацията на партията, не са стигнали до края. БСП все още не може да убеди хората, че вече не е партия на прехода. Социалистите не са адекватни на съвременността.

Показателно за този начин на мислене е отношението към антикомунизма. В момента, в който започне да се използва подобна реторика, БСП става монолитна, единна, силна и върви напред. Това обаче не е мотив за развитие в съвременния свят. БСП няма отговор и прогноза какво ще се случва през следващите 20-30 години. Стратегията на една партията е много важна. Не само България е загубила своята кауза. Партиите нямат каузи и оттам не могат да формулират приоритетите на България.

Ще ви дам пример с Гърция. Там в парламента влязоха много партии, но няма нито една несистемна, независимо дали е крайнолява или крайнодясна. В България постоянно си правим експеримента да заменим партиите на прехода, но това не ражда нищо.

Защо партиите се оказват неспособни да създадат личности и лидери?

- Личностите се появяват тогава, когато има каузи. Според мен лидери съществуват. Във всяка партия има такива хора, убедена съм, че и в обществото ни ги има. Ние обаче не можем да разберем, че те са такива. За да стане някой голямата личност – водач, а не просто партиен лидер или административен ръководител, трябва да има кауза и причина хората да го следват.

БСП например години наред се подвеждаха по общото течение да се говори по текущи теми и проблеми. Защото е нормално да има известен луфт, когато държавата и партията са се борили за никаква голяма кауза, да има период на търсене на другите големи „битки“.

Всяка кауза след членството ни в ЕС изглежда малка и опитът да се формулират нови е неуспешен. Тук Евгени Дайнов е много прав в един анализ за десницата. Той казва, че цялото движение на демократична Европа е да се върне към първоначалните каузи и чистотата на началното състояние, за да потърси онова, което да  ни изведе в следващата перспектива. Виждате, че и Европа търси своите каузи.

Каква би могла да е каузата на БСП?

- Две неща трябва да се изведат на преден план. Едното е, че моралът и самата партия са повече от който и да било човек. Мисленето на парче трябва да приключи, защото то изтощава всяка партия. Българинът мисля, че има нужда от по-голяма перспектива. Виждаме, че всяко действие на парче ни скъсява хоризонта. БСП трябва да се върне към морала и хората.

Това се отнася и за останалите партии. Крайно време е да се обърнат към конкретния човек. Навсякъде говорим за добри макропоказатели и фискална дисциплина, но къде остава човекът?

Мнозина упрекват БСП, че е загубила облика на лява партия, че в управлението й участват милионери, едри предприемачи. Ето, Георги Гергов оглави пловдивската организация на партията. Отваря ли това възможност за появата на нови лица в левия спектър?

- Много е възможно, а ако наблюдаваме европейските тенденции, би трябвало и да го очакваме. Виждате колко силни са крайната левица и комунистите. Това е тенденция и във Франция, и в Гърция.

Като че ли навлизаме в етап, в който след много силния фокус към центристки и умерени позиции през последните петнайсетина години, вниманието на гражданите започва да се изтегля към крайните партии. Това е много странно, защото тези партии нямат източника, който би трябвало да бъде причината за появяването им – работническа класа.

Днес комунистите и крайно левите не са партии на маргинални слоеве, за тях гласуват предимно хора от средната класа.

Очаквате ли хората, които гласуваха за „Атака”, да търсят подобна алтернатива на следващите избори? Виждаме, че се появиха много кандидати за този тип избиратели.

- Единият възможен сценарий е националистите да продължат да съществуват, но пръснати и слаби, като земеделските партии. Другият е някоя харизматична личност да им даде нов тласък - по подобие на монархистите при идването на Симеон. Говорим за едни 5 до 7% от избирателите, които са разделени между различните формации. Всички заедно не могат да имат успех. Може да успее една от тях, или някаква форма на обединение, която обаче няма време да се случи до изборите - все пак те току-що се разделиха.

Виждаме, че от тези формирования единствен Слави Бинев се опитва да бъде лидер и много силно да атакува Борисов - най-вече защото са подобни типажи.

Ново лице ли е Меглена Кунева и ще успее ли нейното движение да измести СДС и ДСБ?

- След разпада на Синята коалиция единственият възможен алтернативен вот вдясно се очертава именно за Кунева. Всяка партия преди парламентарни избори се опитва да си огради кошарата, образно казано, и трудно дава гласове, както се случи на президентските избори. В случая обаче имаме немалко десни избиратели, които са освободени от този разпад. Те нямат вече нужда от партии и структура, за да решат. Това дава шансове на Кунева.

Минусите в този проект са в конкретиката на нейните послания. Ако те останат на общо ниво, както беше на президентската кампания, на парламентарните избори я чакат много проблеми.

Затова е много важно какви хора ще изкара. Кунева трябва да звучи автентично дясна, за да привлече този тип избиратели. Тя трябва категорично да застане срещу лявото, но на нея й трябват и левите гласове.  Не знам как ще се справи с тази двойственост. Със сигурност обаче има потенциал, не може да го отречем.

Очаквате ли трусове в ГЕРБ? В някои структури на  партията имаше напрежение, което беше парирано, но тепърва предстои реденето на депутатските листи. Как ще се отрази скъсяването им на управляващата партия?

- ГЕРБ тепърва ще трябва да се справя с този проблем. Да вземем за пример изборите в Кюстендил. Напреженията, както и да ги тушираш, излизат на повърхността.

Тези напрежения по места са породени и от многото власт на местно ниво и опита тя изцяло да се приватизира, както националната. Това при местната власт е много опасно, защото хората по места искат да видят себе си във възможността да работят и да вървят напред. Според мен извън София чашата на търпението прелива, защото в столицата все пак хората имат по-голям шанс.

На национално равнище следват много тежки проблеми за ГЕРБ – свързани най-вече с бюджета, в който се оформя грандиозна дупка.