Планът "Юнкер" е предизвикателство за страната ни. Основната причина е, че ключови за успеха на даден проект, който кандидатства за финансиране по плана ще са иновациите и използването на публично-частни партньорства. И двете са сфери, в които България тепърва трябва да работи. Това каза зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева по време на бизнес закуска на тема "България от Шенген до Брюксел", организирана от Български форум на бизнес лидерите.
Планът "Юнкер" е изцяло обвързан с публично-частните партньорства като механизъм за финансиране и само чисто публичното финансиране няма да бъде достатъчно, за да се задвижат подобни проекти, отбеляза зам.-министър Везиева. Тя посочи, че като страна все още нямаме традиции в публично-частното партньорство и тепърва прохождаме в него.
"Вторият сериозен момент и предизвикателство пред нас са иновациите." - допълни зам.-министър Везиева и подчерта, че планът "Юнкер" е сериозно обърнат към иновации, дигитализация и индустриализация. Според нея темата за здравето, за живота, за възстановяването на личността са едни от най-важните, които са свързани с целия програмен период.
"Ние сме внесли няколко проекта за финансиране по Плана "Юнкер" и единият от тях е тясно свързан с иновации в сферата на производство на биопродукти и възстановяване на здравето." - коментира тя.
Зам.-министър Везиева изрази надежда, че този проект ще достигне до класиране, като подчерта нуждата от повече информация от страна на ЕК по отношение на това какъв ще бъде механизмът на оценка на проектите.
С цел подобряване на бизнес средата в България зам.-министър Везиева припомни, че една от идеите на правителството е да въведе механизма за оценка за въздействие, така че ефектът върху ползвателите на нормативната база да бъде ясен и адекватно премерен.
Друга тема, която бе повдигната на срещата от страна на бизнеса бе по отношение на проекта за Закон за обществените поръчки и сферите, които се запазват за специализирани предприятия. Зам.-министър Везиева посочи, че в тази насока има сериозна необходимост от изработването на механизми за проверка на специализираните предприятия с хора с увреждания, на техните възможности и съдържание с цел ограничаване на възможностите за злоупотреба от страна на фирми, които доскоро не са се ползвали със статут на специализирани.
Изказаното мнение от страна на бизнеса е, че отдаването на повече правомощия на самите възложители за определяне на поръчки за специализирани предприятия ще осигури по-оптимално разпределение. Зам.-министър Везиева посочи, че на този етап има достатъчно време тези съображения да бъдат взети предвид в рамките на общественото обсъждане на проекта.