Масова безработица, инфлация от порядъка на 50%, хиляди гърци принудени да емигрират - това е апокалиптичният сценарий, който икономистите отдавна чертаят за Гърция при евентуално излизане от еврозоната. Проблемът е, че от немислим този сценарий постепенно се превърна във вероятен и дори - ако се съди по актуалната политическа обстановка в Атина - в неизбежен. Какво действително ще се случи в страната, която е не само най-близък съсед, но и основен търговски партньор на България?
В европейски мащаб Гърция е скромна икономика, припомня Джулия Колю в статия на тази тема в The Observer - на нея се падат едва 2.2% от общия БВП на еврозоната. Само че излизането й ще създаде опасен прецедент, който може да бъде последван от страни като Испания и Италия - и тогава наистина ще дойде краят на еврото.
Колкото до последиците за самата Гърция, според един актуален анализ на BNP Paribas оттеглянето от еврото ще ореже една пета от брутния продукт, ще тласне инфлацията до 40-50% годишно, и ще вдигне съотношението дълг към БВП над плашещата летва от 200%. В мига, в който скъса със спасителния план, пред Гърция остават пет неизбежни и тежки стъпки.
1. ИЗБОРНА ПАРАЛИЗА. Последните парламентарни избори създадоха абсолютна каша. Мнозинството гърци настояват за запазване на еврото, и все пак същото това мнозинство гласува за партии, които открито са против спасителния план, договорен с ЕС и МВФ. В подкрепа на плана са само "Нова демокрация" и ПАСОК, но те имат общо 149 депутати - с двама по-малко от нужното, за да съставят правителство. Социолозите са категорични, че втори вот през юни ще даде още по-голямо предимство на партиите, които са за скъсване на спасителния пакт. Но скъсване на пакта, както напомня Джулия Колю, означава спиране на притока от помощи - а в момента той е единственото, което предпазва Атина от банкрут. В момента, в който помощите спрат, държавата вече няма да има с какво да плаща заплатите в публичния сектор и пенсиите.
2. ПАРИТЕ СВЪРШВАТ. Белгия наскоро постави рекорд, като остана без правителство 541 дни. Но Гърция не може да чака. Европейският съюз, ЕЦБ и МВФ най-вероятно ще й спрат кранчето. На гръцките банки (които притежават и около една трета от банките в България) ще бъде отрязан достъпът до ликвидност чрез ЕЦБ. Според Йенс Нордвиг, главен експерт по валутите в Nomura, по този начин запасите от евро на гръцките банки ще бъдат откъснати от останалите парични потоци в еврозоната и постепенно ще се превърнат в отделна валута. Нордвиг смята, че тъкмо това е най-вероятният сценарий, който ще бъде причинен от сегашната "политическа катастрофа" в Гърция.
Ако спасителните траншове спрат, а Гърция продължи да обслужва задълженията си, страната ще остане без средства още през юли, пресмята Кристиян Шулц, старши икономист в Berenberg Bank. Тогава Атина ще бъде принудена да спре изплащането на заплати и пенсии, или да ги плаща в специални бонове, които ще бъдат ядрото на бъдещата нова валута. Това ще е, както казва Шулц, "финансов инфаркт" - гърците ще се втурнат към банките да теглят парите си. Джулия Колю напомня, че това се случи в Аржентина през 2001, когато хората нощуваха пред банкоматите, за да изтеглят колкото може повече в мига, в който машините бъдат презаредени. Аржентинското правителство се опита да замрази всички сметки и да забрани тегления на суми над 250 песос, но съдът отхвърли тези мерки.
3. НОВА ВАЛУТА, НОВИ БАНКИ. Гръцкото правителство също ще бъде принудено да замрази сметките и да въведе контрол върху транзакциите, за да попречи на изнасянето на капитали в чужбина. Но това едва ли ще разубеди гърците, че по време на криза най-сигурното място за спестяванията им е под дюшека у дома.
Успоредно бъдещото правителство в Атина трябва спешно да се заеме с печатането на пари. Всъщност може дори вече да е започнало - навремето Словакия отпечата новата си национална валута половин година преди реалния разрив с Чехия, междувременно парите бяха държани на склад в Лондон.
Тъй като гръцките банки са изцяло зависими от ЕЦБ за ликвидността си, те ще се сринат в мига, в който парите оттам спрат да текат. Единственият избор през правителството ще е да създаде нови банки със значително държавно участие. Исландия бе принудена да постъпи така след кулминацията на световната финансова криза.
4. ГЪРЦИТЕ БЯГАТ НАВЪН. Отказът на Гърция да обслужва дълга си ще има и тежки социални последици, ако се съди по аржентинския опит, обяснява Джулия Колю. Страната ще изпадне в изолация. Кредитирането ще замре, малкият бизнес ще банкрутира, износът ще намалее и ще последва сериозна рецесия. Потреблението може да спадне с 30% и повече, прогнозира Нордвиг. В Аржентина спадът бе над 60%.
Обезценката на новата валута ще направи вносните стоки по-скъпи и ще стимулира още повече инфлацията. Ще последва масова безработица и масова емиграция, особено на по-младите и квалифицираните. Ако десетки хиляди гърци хукнат едновременно към границите, правителството може да бъде принудено дори да ги затвори.
5. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА УДАРНАТА ВЪЛНА. Притежателите на гръцки държавен дълг неминуемо ще пострадат, защото активите им ще бъдат деноминирани в една бързо обезценяваща се национална валута. Същото важи впрочем и за корпоративните кредитори. Ще възникнат безброй юридически спорове около подписани в евро договори - и в държавния, и в частния сектор. За онези гръцки компании, които бъдат принудени и занапред да се разплащат в евро, това означава скок в разходите.
Но проблемите няма да свършат с тях. Излизането на Гърция ще отвори вратичка и за други, като Португалия и Испания. Стабилността и доверието в европейската валута ще бъдат окончателно разбити; целият Европейски съюз ще бъде тласнат назад в лапите на рецесията. А трайна рецесия в Европа ще доведе неизбежно и до "ужасна рецесия в цял свят", както коментира Ричард Уорд от лондонската Lloyd's. Наистина твърде сериозни последствия от една строго национална политическа авантюра.