Гръцка трагедия

Ако зависеше от кредиторите на Гърция, политиците й щяха да се занимават с толкова нужните реформи, вместо да пилеят 30 млн. евро за безсмислени избори, писа The Economist преди почти месец. За всички бе ясно, че ПАСОК и "Нова демокрация", неочакваните коалиционни партньори в следкризисните руини на гръцката политика, ще загубят места в парламента при нов вот. Много външни наблюдатели недоумяваха защо те държат на извънредните избори, вместо да продължат да управляват заедно, борейки се да запазят не само проевропейската ориентация на страната, но и влиянието на един от най-затворените (и прочути с непотизма си) политически елити в Европа.

ПОМЕЖДУ СИ ДВЕТЕ ГОЛЕМИ ГРЪЦКИ ПАРТИИ управляват страната вече 38 години. По върховете им се сменят поколения на едни и същи фамилии - бащи и синове (двамата Караманлис), бащи и дъщери (Мицотакис – Бакояни), дори бащи, синове и внуци (династията Папандреу). Това едва ли ще се промени трайно, независимо, че кризата изтласка династиите назад за сметка на "простосмъртни" лидери. Но неделният вот променя другата им основна характеристика: те вече не са големи партии.

"Нова Демокрация" спечели вота с 18.9% от гласовете – двойно по-малко, отколкото на загубените от партията избори през 2009. Но това все пак е добър резултат на фона на ПАСОК, която за две години и половина пропиля две трети от подкрепата си – с 13.2% левицата вече дори не е втора политическа сила.

НО КОЙ ТОГАВА ПЕЧЕЛИ, щом и двете главни партии (и основни застъпници на договорения с Брюксел спасителен план) губят? Избягалите от бившите гиганти гласове се разпределиха между десет различни партии, които се простират през целия спектър - от крайната десница, през комунистите, до нещо, което си е откровен и шумен неонацизъм ("Златна зора"). Но това е само камуфлаж. Всички тези партии имат само едно главно послание: не бива да си плащаме дълговете.

Точно това бе предметът на гласуването в неделя: "да плащаме, или да не плащаме". Истината е, че мнозинството от гърците и досега нямат усещането, че са живели назаем (каквото е преобладаващото мнение за тях в останалата Европа). Те са недоволни не толкова от собствените си лидери, които са взели парите и са ги похарчили без дълготраен ефект върху икономиката, колкото от хората, които са им давали заемите – и най-вече от германците.

ДОКАТО ГЛЕДА СЛЕДИЗБОРНИТЕ ИЗЯВЛЕНИЯ, човек би могъл да си помисли, че и Ангела Меркел е участвала в надпреварата – първите думи на всички опозиционни лидери бяха за нея. "Меркел трябва да знае, че политиката на затягане на коланите претърпя унищожително поражение", заяви Алексис Ципрас, лидер на Коалицията на радикалната левица (SYRIZA), която изненадващо взе 16.8% от гласовете. "Меркел трябва да се тревожи", каза и Панос Каменос - доскоро непопулярен депутат от десницата, чиято новосформирана партия "Независими гърци" получи 10.6% от вота. Каменос откровено залага на антигерманските настроения и предлага ЕС и МВФ да отстъпят назад, а Гърция да се обърне към Русия като източник на спасителни нови заеми (както навсякъде на Балканите, руската външна политика има солиден плацдарм в Гърция).

И накрая, разбира се, идват Николаос Михалолякос и неговата "Златна зора" (Chrysi Avgi) – формация, която развява версия на свастиката върху флага си и чийто предизборен девиз бе "Да изчистим страната от вонята" – тоест от имигрантите. Освен това ултрапопулистът Михалолякос е против "идеите на Просвещението и Индустриалната революция". Доскоро "Златна зора" отхвърляше и "юдео-християнството", предлагайки връщане към езическите вярвания на древните гърци, но после преосмисли позицията си и сега подкрепя гръцката православна църква. Според кодекса на партията нейни членове могат да бъдат само "чисти арийци по кръв и гърци по произход". През 2009 тази позабравена от половин век реторика донесе на Михалолякос 0.29% от гласовете. През 2012 му даде почти 7%, и 21 места в парламента. Въодушевеният лидер обяви, че страната трябва незабавно да откаже да плаща задълженията си, и добави, че "никой не трябва да се бои от мен, ако е добър гръцки гражданин. Ако е предател, не знам".

ОТПИСВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНИЯ ДЪЛГ, макар и не толкова крайно изразено, присъства в платформите на всички нови играчи на сцената. Ципрас, несъмнено най-сериозният от тях, предупреждава, че ако политиката на финансово дисциплиниране продължи, тя ще доведе не само до загиването на Гърция, но и до разпадането на обединена Европа. Това е политика, която предизвиква "нещастия, безработица и бедност", твърди Ципрас, и призовава да се приеме принципно нов план, нещо като прочутия New deal, с който Рузвелт изправи на крака Америка след Голямата депресия.

В интерес на истината много икономисти са на същото мнение – че затягането на коланите ще доведе единствено до свиване и упадък на гръцката икономика, което ще направи изплащането на дълга още по-трудно. Разликата е само, че според икономистите инициативата в тази посока трябва да дойде от кредиторите, а не от задлъжнелите. Според поне 62% от гласувалите гърци обаче тази инициатива може да дойде и от тях самите.

ИМА ОБАЧЕ ИНТЕРЕСЕН ПАРАДОКС: гърците не искат да си плащат дълга, но не са склонни да се откажат от облагите на членството в еврозоната. До последно анкетите сочеха масово неодобрение за управляващата коалиция, но още по-масово (над две трети) нежелание за раздяла с еврото. Гърците не желаят да плащат дълговете си, но не желаят и да понесат негативните страни на такъв отказ.

Успехът на новите партии не променя факта, че единствено "Нова демокрация" и ПАСОК са способни да съставят някакво управление. Заслугата за това е най-вече на новия избирателен закон, стъкмен тъкмо за случая. Той предвижда партията с най-висок резултат да получи допълнителни 50 места в парламента. Това обезсмисля заканите на Ципрас за коалиция на крайната левица – дори да привлече комунистите (ККЕ) и умерената Демократична левица, той пак ще има едва 98 места при необходими 151. Сметката му може да излезе само при коалиция с десния Каменос и неонациста Михалолякос (което граничи с невъзможното) или ако Зелените и движението "Народ" успеят да прескочат в последния момент 3-процентовата бариера и влязат в парламента.

ТАКА ЧЕ ГЛАВНИЯТ ВЪПРОС СЕГА Е кое ще надделее при "Нова демокрация" и ПАСОК – общата загриженост за бъдещето, или десетилетната вражда и конкуренция. Лидерът на десницата Андонис Самарас бе заплашил да предизвика нови избори до месеци, ако не получи мнозинство. Но резултатите явно са имали отрезвяващ ефект, защото в неделя вечер той обяви желанието си да състави "правителство на националното спасение". Самарас е готов на широка коалиция, но с две задължителни условия: Гърция да запази еврото и спасителният план да бъде предоговорен.

Лидерът на ПАСОК Евангелос Венизелос на свой ред бе обявил, че няма да влезе в кабинет, предвождан от Самарас. Но и тази решимост вероятно подлежи на корекции след най-слабия изборен резултат на партията за всички времена. Важно е и какво ще реши Фотис Кувелис, лидерът на Демократичната левица, която може да бъде третият партньор в един управляващ съюз и да му осигури стабилно мнозинство.

СЪСТАВЯНЕТО НА ПОДОБНА КОАЛИЦИЯ се диктува от логиката; но логиката има малко по-различни измерения в гръцката политика, както видяхме и с прословутия референдум на Папандреу, и със сегашните извънредни избори.

Преди всичко бъдещият кабинет, който и да участва в него, със сигурност няма да бъде заобичан от гърците. Страната е много далеч от покриване на договорените фискални цели; следващото правителство трябва да ореже нови 11 млрд. евро от разходите за 2013-2014.

Гърция приключи първото тримесечие с дефицит от почти 400 млн. евро; според някои анализатори БВП ще се свие с 5% тази година след седемте процента през миналата. Данъчните измами и укриването на доходи са все така масов спорт, срещу който досегашната крехка коалиция не направи нищо, а какво остава за бъдещата, която видимо ще е още по-крехка?

Заради това все повече се чуват гласове за експертно, надпартийно правителство. Идеята е гениално проста: един технократски кабинет може да свърши черната работа, да понесе негативите и да разчисти пътя за възраждане на двата мастодонта на гръцката политика. Това е убедителен сценарий, изпробван и в миналото. Единственият проблем е, че този път залогът далеч надхвърля битката за политическия и икономическия контрол. Заложено е най-ценното, което притежава тази най-древна от европейските държави – нейното бъдеще.