Цветът на парите

На час път с кола от Атина покрай великолепната крайбрежна ивица се намира най-голямото казино в Европа – Loutraki, собственост на скандалноизвестния австрийски милиардер Мартин Шлаф. Икономическата криза вгорчи удоволствието на гърците от хазарта, въпреки че са нация от страстни играчи. Интересът е спаднал дотолкова, че за да се поддържат 1000 слот-машини и 80 игрални маси, минималният залог е свален на 5 евро за блекджек и на 1 цент за монетните автомати! И аз бях там, и аз играх, и аз не спечелих. Но не заради това се сетих за Лутраки.

Сетих се по повод на една новина, която наскоро много ме развесели. 42 кипърски пенсионерки на възраст между 70 и 98 години трябвало да се явят в съда заради организиране на хазартни игри. Почтените дами редовно играели покер със залози от 5 и 10 евро. Когато полицията отишла да арестува най-възрастната покерджийка, тя се оправдала, че се запалила по хазарта при едно посещение в Лутраки и тъй като в гръцката част на Кипър няма казина, тя решила да организира нелегални игри у дома си.

Бях чувал, че всички възрасти са подвластни на любовта. Но че това важи и за хазарта – дори за мен е новина.

И АЗ ОБИЧАМ КАЗИНАТА, макар да не съм страстен играч. Харесват ми атмосферата, бляскавите шоупрограми, безплатната бира и обилната храна. И това да гледаш как стотици запалени по хазарта залагат и губят пари, които не са мои. Любопитно ми е да наблюдавам онова самотно напрежение, с което играчите на покер или на блекджек очакват да ги сполети късметът. Или настървението, с което седналите пред слот-машините трескаво натискат бутоните, и само секунди по-късно стават част от една огромна общност – общността на обзетите от хазартната мания хора, току-що загубили и последния си грош.

Истинският феномен на ХХІ век са тъкмо хазартът, казината и манията за бърза печалба. “Няма по-добър символ на модерната електронна медиа от една слот-машина”, писа преди време списание Time. "А обсебените от пазартната мания демонстрират такова благочестие, такава енергия и отдаденост на знаците на съдбата, че се превръщат в последователи на бъдещата Църква на заровете”. Добре казано, нали?

У нас колегите са доста по-прозаични, коментирайки надълго и широко поредните (вече 25-и поред) промени в Закона за хазарта. На мен лично ми се струва, че след толкова кърпене нещо явно не е наред. България вероятно е страната с най-много казина на глава от населението; страната, в която така наречената “казино икономика” (не според бащата на този термин Джон Мейнард Кейнс, а според икономиста дисидент от Чикагската школа Майкъл Хъдсън) е доведена до истерия. Това е неолибералната мечта за „създаване на богатство” чрез инфлация на цените на активите и чрез формиране на кредити без реално увеличаване на материалното капиталообразуване (заплати и жизнен стандарт).
КАТО НЯМАМЕ ИКОНОМИКА, ПОНЕ ДА ИМАМЕ КАЗИНА! Но както човек не може да кара само с кредитната си карта до края на живота си, така не могат и държавите. Има само един вид задлъжнялост, който може да има позитивен ефект в икономиката – това е инвестиционният дълг, заемът, вложен в производство. Докато българското правителство се бори за намаляване на държавния дълг чрез политика на ниски доходи и свиване на обществените разходи - на фона на стагнираща икономика и най-бедното население в ЕС.

В този смисъл очакванията на финансовия министър Симеон Дянков, че от облагане на хазарта всяка година в бюджета ще влизат по 100 милиона лева, би трябвало да звучат не оптимистично, а тревожно. При "казино икономиката" участниците не не правят пари по нормалния, здравословен начин - според закона за търсенето и предлагането - а извън пазара, на случаен принцип. Но да оставим това и да се запитаме друго: защо, щом ще е казино икономика, България не прилича нито на Монако, нито на Лас Вегас?

АКО НЕЩО НИ ЛИПСВА, ТОВА Е КАЗИНО КУЛТУРАТА, която позволява да се правят пари от случайността и късмета. Казино културата е удивителна смесица от романтична митология и премислена стратегия, сърдечни поздравления и студена пресметливост, психологически трикове и чиста математика. Благодарение на казината огромни суми сменят собствениците си - и макар от време на време да печелят и играчи, винаги големият и сигурен печеливш е собственикът. През 2010 само в САЩ казината са реализирали приходи от 43 млрд. долара. Ако към тях прибавим още 22.6 млрд. от така наречените „Индиански казина”, сумата става доста внушителна. Това се дължи на потоците туристи, които упорито се тълпят в Лас Вегас и Атлантик сити, макар да знаят, че колодата карти е програмирана против тях по всеки възможен начин.

Съществува цяла система от техники, които казината използват, за да загубиш всякаква представа за време и място – двете основни характеристики на здравия разум. Но дали казината наистина лъжат? Всяка хазартна игра позволява да се мами – от блекджек, до рулетката и едноръките бандити. Но истината е, че не е необходимо. При повечето игри в казиното предимството на собственика е заложено в самия замисъл.

В САЩ САМО ДВА ЩАТА СА ЗАБРАНИЛИ хазарта – Юта и Хавай. Във всички останали има или санкционирани от държавата казина, или игрални домове на индианците.

„Компенсацията” (comp) представлява безплатни услуги или продукти, които казиното предлага на „добрите” играчи. От гледна точка на казиното това са онези клиенти, които харчат в игралните зали много пари. Онези, които правят големи залози или прекарват часове наред пред монетните автомати, често получават безплатна стая в хотела, безплатна вечеря, билети за концерти или шоу-програми, дори безплатна лимузина или самолетни билети. "Компенсациите" зависят от продължителността на времето, което играчите прекарват в казиното, или размера на залозите, които правят. Когато посещавате казино, информирайте се как вашата игра ще получи рейтинг. Може би трябва да уведомите дилъра на масата, където играете, или да се регистрирате за клубна карта за автоматите, която автоматично ще следи за вашата игра. По този начин казиното знае колко залагате и за колко играете. Естествено, да залагаш по-големи суми от обикновено или да прекарваш повече часове в игралната зала, само и само за да получиш comp, е откровена минавка - парите, които ще похарчиш, са много повече от получените „компенсации”. Но много хора го правят.

Нека хвърлим един поглед върху шансовете ни да спечелим и гарантираните предимства на „банката” при  някои от най-популярните хазартни игри (според книгата на Дейвид Томпсън “Невада: Земята, хората, Бог и късметът”). 

Това са шансовете ви, ако играете с оптимална стратегия. Предимството на банката при блекджек е много по-голямо при играчи, които не вдигат двойно залога, когато имат предимство в картите, още по-голямо при игра на крапс, когато играчите не правят троен залог, и така нататък.

ВСИЧКИ ЗНАЕМ ТЕЗИ РИСКОВЕ, и въпреки това хазартното в нас ни кара да продължаваме да играем. Планираме пътувания, специално организираме екскурзии, за да заложим всичко на масата.

Така че казината няма защо да ви лъжат, за да печелят. Единственото, което трябва да правят, е да ви стимулират да играете и да играете отново.

Казиното е снизходителен диктатор. Вече не помня кой го беше казал. То примамва клиентите си с неустоими оферти и приятелско потупване по рамото. Но ако щастието започне да ви се усмихва подозрително често, усмивките замръзват и идва ред на хрътките на казиното.

Преди няколко години се озовах в казино Borgata в Атлантик сити с колега от BusinessWeek. Той предложи да пийнем по едно, докато поиграем блекджек. Задържахме се около масата няколко часа. Но за това време над колегата се изля истински рог на изобилието – той печелеше залог след залог и жетоните в джоба му  набъбнаха с няколко хиляди долара.

Когато си тръгнахме и той представи чиповете, за да ги осребри, а девойката на касата учтиво попита в коя стая е отседнал. Когато й обясни, че просто сме пристигнали на разходка от Ню Йорк, тя извика шефа си. Той продължи да ни разпитва: защо не сме отседнали някъде, не бихме ли искали да поостанем за ден-два, на коя маса сме играли, колко е залагал колегата на една ръка, защо не останем за вечеря?

Колегата отговаряше учтиво, но в един момент прекалената любезност на казино мениджъра започна на му играе по нервите и той се легитимира като журналист. Едва в този момент бяхме оставени на мира, изплатиха ни парите и си тръгнахме.

Печалбата наистина бе доста скромна за мащабите на казиното, но все пак бе колкото месечна репортерска заплата. В колата колегата се опита да ми обясни, че случилото се не било просто една случайност. Той си имал своя тактика за „броене на картите”. Основното е да следиш обърнатите карти на масата и да приписваш цифрова стойност на всяка от тях. Когато усетиш наплив от десетки, вале, поп, дама и ас, останали в игра, удвояваш залога. Чувал съм, че всяко казино, което те хване да броиш картите, веднага те изхвърля – макар никъде да не пише, че това е забранено. Но при казината има една особеност – това е частна собственост и частно парти, така че собственикът може сам да определя правилата. Ако заподозре, че имаш своя работеща система, той не просто ще те изхвърли, а ще те включи в черния списък на нежеланите посетители, който казината си споделят.

НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ЕДНО НЕЩО: казиното не е предприятие на глуповати биячи с ниски чела, които вършат едно и също от векове. Казиното е бизнес, развиван непрекъснато и с активната намеса на науката. Неотдавна Институтът за изследване на хазарта към Университета на Невада публикува един внушителен научен труд, озаглавен „Създаване на казина, превъзхождащи конкуренцията". Той е пълен с анализи, таблици и изпробвани техники за увеличаване на ефективността – декори, осветление, маркировка…

Майкъл Шенкс от Станфордския университет, която вероятно е най-големият научен експерт по хазарта, формулира целия си опит в областта с едно изречение: „Нищо в изграждането на едно казино не е случайно”. Всяко нещо, от разположението на масите до шарките на килимите, носи своя смисъл и е подчинено на една цел – да ви накара да играете повече и по-дълго.

Не знам дали сте влизали в казино, но аз винаги съм се питал: защо винаги липсват указателни знаци за местонахождението на касата, която е в най-отдалечения ъгъл? Много просто – защото собствениците искат клиентите да посещават касата колкото се може по-рядко. Защо крупието непрекъснато ви подтиква да обмените 5-доларовите си червени чипове със 100-доларови черни? Защото, какъвто и цвят да е чипът, той няма психологическия ефект на банкнотата – няма я психологическата спирачка, която би ви възпряла да заложите директно цяла стотачка. Залагате само парче пластмаса. По същата логика върху масите за крепс има огромни и ярко оцветени полета за най-рисковите залози (с най-нисък шанс), и малки неугледни полета за по-реалистичните числа.

В ИГРАЛНИТЕ ЗАЛИ ИМА И ДРУГИ ОСОБЕНОСТИ, над които обикновено не се замисляме. Къде другаде ще намерите банкомати, които да позволяват да теглите в банкноти от по 100 долара? Защо входът за тоалетните винаги е в далечния край на казиното, докато изходът винаги води към центъра на игралната зала? Всички тези казино трикове са напълно легални и дори се изучават в архитектурните институти. Но има и такива, в които мнозина от нас вярват, без те да съществуват в действителност. Нека ги наречем митове.

Мит №1: Вярно ли е, че в казината няма стенни часовници, а на крупиетата е забранено да носят ръчни?

Официално нито едно казино няма да потвърди, че съществува такава забрана. Но е факт, че в нито едно казино в Лас Вегас и Атлантик сити няма дори един стенен часовник. Що се отнася до ръчните часовници обаче, това наистина е мит. Имам приятели, които работят в казино, и те дори не бяха чували за подобна забрана.

Мит №2:  В казината умишлено няма прозорци
Да, това наистина е така, като според експертите смисълът на това е клиентите непрекъснато да се чувствам в атмосфера на нощен бар. Но според Майкъл Шенкс това е старата школа в изграждане на казината. По-модерните, като например веригата Wynn, допускат дневна светлина.

Мит №3: В казината непрекъснато пускат кислород, за да поддържат клиентите свежи и да не им се доспива.

Експертите категорично смятат, че това е литературна измислица, която тръгва от романа на Марио Пузо „Глупаците умират”. Там персоналът на казино Xanadu постоянно пуска в залата кислород, но така и не се разбира защо. Единственото вярно твърдение е, че в казината се поддържа прохладна температура. Всъщност насищането с кислород би имало твърде неприятен ефект, ако възникне пожар.

Мит №4: Монетните автомати имат усилватели, така че когато някой спечели, звукът прокънтява навсякъде в залата.

Това е вярно, въпреки че днес слот-машините не пускат торба монети в метални контейнери. Но когато натиснете бутона, за да си вземете талона за печалбата, звукът е толкова силен и пронизителен, че принуждава всички да се обърнат. Някои слот-машини озвучават късмета с викове: „Вие спечелихте!”. Питали ли сте се защо не възвестяват обратното: когато свършите жетоните, да крещят: „Вие загубихте!”...

Мит №4: Ако наблюдавате как друг играе на слот-машина и не му върви, когато си тръгне, веднага седнете на мястото му, защото късметът ще бъде ваш.

Това не е вярно, и ветераните на монетните машини твърдят, че са пробвали какви ли не формули за успех – без никакъв успех. Но помислете върху друго: защо в игралните зали слот-машините заемат по-голяма част от пространството и започват още от входа? И защо, напук на развитието на технологиите, те стават все по-големи?  Много просто: защото те носят най-голяма печалба на собствениците си - и не случайно носят прозвището едноръките бандити. Слот-машините могат да се програмират и препрограмират и така са калибровани, че да пускат печалби на случаен принцип. Те нямат нито памет, нито ритъм или пък някаква логическа схема. И не се пренастройват, ако някой спечели джакпота. Възможно е веднага след това веднага да ударите още един джакпот.

Мит №5: Чрез многобройните камери в казиното собствениците контролират и могат да решават кой да спечели и кой не.

Вярно е, че камерите могат да следят всяко движение в казиното, но що се отнася да слот-машините, там печалбите се регулират от генератор на случайни номера. Той е настроен фабрично и опитите този чип да се пренастройва са престъпление. Освен това регулярно се правят тестове на слот машините от независими експерти. Пренастройването на слот машина е сложно, опасно и ненужно – защото самият принцип на хазартните игри вече гарантира на собствениците достатъчна печалба.

Точно това са осъзнали и в Кипър. Тамошният главен прокурор Петрос Клиридис прекрати делото срещу хазартните баби, след като се оказа, че две от “бандата” междувременно са починали, а две други са изгубили паметта си и изобщо не могли да кажат какво са правели преди две години. А най-възрастната сред тях, госпожа Евтисия, категорично заявила: “Да правят каквото искат, дори да ми дадат доживотна присъда, пак няма да се откажа от покера”. Да, за любовта и хазарта няма възрасти.

* Текстът е публикуван в Bulgaria On Air THE BUSINESS MAGAZINE, брой 12 / 2012