БСК против предложените промени за увеличаване на правата на прокуратурата

БСК против предложените промени за увеличаване на правата на прокуратурата

БСК се обяви против предложените промени за увеличаване на правомощията на прокуратурата, заложени в предложения за изменения в Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Според бизнес организацията промените са опит за установяване на „контрол върху контролните органи“.

От БСК посочват още, че „това е прецедент, с който се прехвърля отговорност от държавната администрация към разследващите органи, без с това да се увеличава усещането за справедливост в обществото“.
 
Ето и пълния текст на позицията на БСК:

Българската стопанска камара – съюз на българския бизнес не подкрепя предвидените в ЗИД на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) предложения, предвиждащи допълнителни правомощия за участие на прокуратурата в гражданския процес.

В своя препоръка REC (2000)19/06.10.2000 г. до страните-членки за ролята на прокуратурата в системата на наказателното правосъдие Комитетът на министрите на Съвета на Европа ограничава участието на прокурора само до производството по наказателни дела.

В сега действащия чл. 26 на ГПК е предвидено, че прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи, а интересите на държавата се защитават от министъра на финансите и министъра на регионалното развитие.

Предвиждането на допълнителни правомощия за прокуратурата да започва граждански дела и да встъпва като страна в процеса, с оглед защитата на интересите на държавата и общините и на граждани, ползващи се с особена закрила на закона, по своята същност е опит за установяване на „контрол върху контролните органи“. Това е прецедент, с който се прехвърля отговорност от държавната администрация към разследващите органи, без с това да се увеличава усещането за справедливост в обществото.

В проекта липсват аргументи за необходимостта от разширяване на тези правомощия, нужните за това финансови и човешки ресурси, както и очакваните ефекти.

С оглед на заявените намерения за включване на разпоредите на оттегления ЗИД на НПК в Закона за съдебната власт, обръщаме внимание, че предлаганият текст, според който „в изключителни случаи главният прокурор или определен негов заместник може да спре финансова операция или сделка с имущество за срок до 48 часа“, съдържа множество неясноти, в т.ч.:

1. Какъв е фактическият състав, който трябва да е налице, за да се пристъпи към „спиране на финансова операция или сделка с имущество“? Кой и по какъв ред уведомява прокуратурата за наличието на „изключителни случаи“? Липсва дефиниция за „изключителни случаи“.

2. Не е ясно какво е правното действие на „спирането“ по отношение на страните по сделката и на третите лица (нотариуси, съдии по вписвания, кредитори, органи по приходите и пр.), както и при неизпълнение на „спирането“.

3. Липсва легална дефиниция на понятието „спиране“ на финансова операция или сделка с имущество: С какъв акт се извършва? Изисква ли се писмен акт? Подлежи ли на обжалване? Представлява ли административен акт? На кой етап „спирането“ поражда действие  - преди или след сключване на сделката? Какво е задължението на страните по сделката? От кой момент тече 48-часовият срок и какво се случва след изтичането му? Какви са санкциите при неправомерно „спиране“ на сделки?

4. Липсват механизми за защита за страните по сделката за претърпените вреди и пропуснати ползи, в случай, че основанието за „спиране“ на сделката отпадне и не се повдигнат обвинения.

5. Не е направен анализ за съответствие на законопроекта с правото за Европейския съюз и залегналите в него основни свободи на движение на хора, стоки, услуги и капитали.

Считаме, че приемането на подобно законодателство само по себе си представлява антипазарна мярка, която ще се явява отблъскваща за инвеститорите, ще повлияе неблагоприятно върху бизнеса, инвестиционния климат, гражданския и търговски оборот. Същевременно, остават неясни ефектите, които биха се постигнали, чрез реализирането й.

Участието на прокуратурата в граждански дела създава условия за опасни прецеденти, като влиза в конфликт с конституционно установени и гарантирани свободи, с основни принципи на търговското право и гражданското право, в противоречие с демократичния характер на българското законодателство.

Настояваме, приемането на подобни мерки да става на базата на широко обществено обсъждане със заинтересованите страни, при ясно дефинирани цели, индикатори за постигането им и предварителна оценка на въздействието им.