Премиерът Бойко Борисов се е срещнал днес с главния прокурор Сотир Цацаров в Министерския съвет, съобщиха от пресцентъра на прокуратурата.
Предмет на разговорите са били измененията в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Главният прокурор е запознал министър-председателя със становището си по повод на законопроекта, предава БТА.
В мотивите към внесения законопроект е посочено, че неговата цел е създаването на общ принципен подход при определяне на участието на прокуратурата в гражданското съдопроизводство, както и защита на публичния и обществения интерес, посочват от прокуратурата. Предлаганите норми възстановяват правомощията на прокурорските органи, ограничени от 1 април 1998 година.
Предвижда се прокурорът да може да започва производствата по ГПК в интерес на държавата, общините или на граждани, ползващи се с особена закрила на закона, както и да встъпва в такива производства.
"Въвеждането отново на такива разпоредби не може да бъде оценено положително. Проблемът не е в това, дали прокуратурата има необходимите "капацитет и интегритет" да упражнява такива права. Такива доводи принизяват ефекта от подобен закон до нивото на обикновения политически популизъм. Придаването на нови правомощия в гражданското съдопроизводство създава условия за намеса на държавни органи в частноправни отношения, което, откровено казано, може да създаде опасни прецеденти в развитието на нормалния граждански оборот", се казва в съобщението.
От прокуратурата посочват, че действащият ГПК предвижда принципното положение, че държавата се представлява от министъра на финансите, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост - от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Конкретният повод /сделките "за едно евро"/, не може да обоснове сам по себе си предлаганите изменения. В наказателния процес прокуратурата разполага с правото да претендира за мерки за обезпечаване на глоба, конфискация и отнемане на вещи в полза на държавата, сочи становището на Сотир Цацаров. Повече права не са нужни на държавното обвинение, а на министъра на финансите, при осъществяваната от него защита на интересите на държавата, включително и в гражданския процес.
Максималното разширяване на правомощията на прокурора би могло да бъде възможността да обжалва всеки съдебен акт, който засяга имуществените права и законни интереси на държавата /и само на нея/, добавят от прокуратурата.
Главният прокурор е коментирал и възможността да спира финансови операции или сделки за срок до 48 часа. Такова законодателно решение, според него, е крайно неприемливо и крие опасности за свободния гражданския оборот и за търговците.
Логично е министърът на финансите да разполага с такива правомощия при защита на интересите на държавата, и то в изключителни случаи, смята Сотир Цацаров. Главният прокурор се нуждае от такива правомощия по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и по Закона за мерките срещу "изпирането на пари", но не и в други случаи, добавят от прокуратурата.
Бойко Борисов е споделил напълно аргументите на главния прокурор и се е ангажирал да запознае с тях парламентарната група на ГЕРБ, се посочва в съобщението.
Министър-председателят е изразил становище, че връщането към законодателни решения, отменени от 1998 г., е спорно, и следва да се търси друг подход, свързан с права на министъра на финансите като представител на държавата, който подлежи на парламентарен контрол.
По-късно днес главният прокурор ще се срещне с работодателски организации, за да ги запознае с позицията си по представените законодателни изменения.