Кабинетът подкрепя предложението на министър Калфин за промени в пенсионната система и пенсионния модел, написа МТСП в профила си във Facebook. Предложенията за промени в пенсионната система са насочени към гарантиране на адекватни пенсии на хората и стабилност на пенсионната система. Около това становище се обединиха премиерът Борисов, социалният министър и министърът на финансите Горанов при представянето на проектопромените, изготвени от социалното министерство.
Предложенията за промени в пенсионната система са "сериозна работа", а мерките заложени в пакета са за десетилетия напред, отбеляза премиерът Борисов, предаде БТА. Той се надява да бъдат одобрени от Тристранния съвет и от парламента. Предложенията ще бъдат обсъдени и през април, а по думите на Калфин и Горанов до лятната парламентарна ваканция трябва вече да са факт.
Всяко една от 30 мерки за реформа са обсъдени със синдикатите и работодателите в рамките на пет месеца, припомни Калфин. Според него има основа за намиране на съгласие по основните проблеми. По думите на министъра, промените са отлагани от 2000-та година, защото са неудобни и засягат важни за хората въпроси. Премиерът и двамата министри бяха категорични, че представят предложения, за които има съгласие в екипа на правителството.
"Дошли сме да кажем за какво сме се разбрали, а не за какво не сме", каза Горанов в отговор на въпрос за промените, свързани с осигурителните вноски и отношението му към това като финансов министър.
В пакета от над 30 мерки за пенсионната реформа, министър Калфин предлага плавно повишение на вноските за пенсия и безработица и на възрастта и стажа за пенсиониране. Целта е и НОИ да стане по-автономен, така че парите за пенсии да не идват в голямата си част от данъци през бюджета и да се осигури възможност за генериране на ресурс за повишаване на пенсиите.
Предложението за повишаване на вноските е за период от 12 години това да стане с общо 4,5 процентни пункта, като през година се увеличава с 0,5 вноската за фонд „Пенсии“ и на следващата година – с 0,2 процентни пункта вноската за фонд „Безработица“, пишат от Dnes.bg.
Предлага се от 2016г. плавно да се повишава размерът на минималния осигурителен доход на земеделските стопани и тютюнопроизводителите до достигане на размерите, определени за самоосигуряващите се лица. Предложението е за повишаване на минималния осигурителен доход на два пъти по 60 лв., т.е. от 300 лв. на 360 лв. и от 360 лв. на 420 лв.
Калфин предлага и плавно увеличаване и постепенно изравняване на стандартната пенсионна възраст на жените и мъжете през 2037 г. на 65-годишна възраст и след това въвеждане на автоматичен механизъм спрямо продължителността на живота.
Предлага се първоначално нарастване на възрастта за пенсиониране на жените с 2 месеца всяка календарна година до 2029 г., а от 2030 г. – с по 3 месеца до 2037 г. Предложението за мъжете е възрастта за пенсиониране да нараства също първоначално с по 2 месеца през 2016 г. и 2017 г., а от 2018 г. да продължи да нараства с по 1 месец всяка календарна година до 2029 г.
Нарастването на необходимия осигурителен стаж за пенсиониране при обичайни условия на труд да става с по два месеца годишно до достигане през 2027 г. на 40 години за мъжете и 37 години за жените, предлага още вицепремиерът.
МТСП предлага и плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране при недостатъчен осигурителен стаж на мъжете и жените до 67 години. В момента минималният изискуем стаж е 15 години. Предлага се нарастване на изискуемия осигурителен стаж с по 3 месеца за календарна година до достигане на 18 години действителен стаж за мъжете и жените през 2027 г. Залага се възрастта за пенсиониране да нараства първоначално с по 2 месеца през 2016 г. и 2017 г., а от 2018 г. да продължи да нараства с по 1 месец всяка календарна година до достигане на 67-годишна възраст през 2029 г.
Предлага се и въвеждане на възможността за отпускане на намалена пенсия на лицата, на които не достигат до 12 месеца възраст, като пенсията се намалява пожизнено с по 0,4 на сто за всеки месец недостигаща възраст.
За мъжете, работещи в условията на първа категория труд, се предвижда плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране с по 2 месеца, а от 2030 г. – с по 3 месеца за календарна година, до достигането на 57-годишна възраст, а за работещите в условията на втора категория труд – до 62 г. през 2037 г.
За жените от първа категория труд се залага плавно увеличаване на възрастта за пенсиониране с по 4 месеца на година до достигането на 57 - годишна възраст и до 62 - годишна възраст за работещите в условията на втора категория труд през 2043 г.
Предлага се да се премахне възможността за зачитане на осигурителен стаж 4 г. за 5 г. при осигуряване на повече от едно основание.
Промени ще има и при индивидуалния коефициент при изчисляване на размера на пенсията. От началото на 2019 г. той ще бъде средноаритметично на месечните индивидуални коефициенти.
Предвижда се и отпадане от същата дата на трите години по избор преди 1997 г. при изчисляване на индивидуалния коефициент – така наречените три най-добри години. За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. се предлага обаче въвеждане на възможност за избор на лицето дали да се включат трите години до 1997 г. при изчисляване размера на пенсията му.
Предлага се и отпадане от 1 януари 2019 г. на максималния размер на новоотпуснатите пенсии, както и повишаване от 35 на 40 на сто от максималния осигурителен доход на максималния размер на отпуснатите до 31 декември 2018 г. пенсии.
В пакета е заложено и увеличаване от 1 януари 2017 г. на тежестта на една година осигурителен стаж при изчисляване размера на пенсиите - и за новоотпуснатите, и за вече отпуснатите пенсии с размер – минимум размера на швейцарското правило, до достигане на коефициент от 1,5 на сто.
Целият пакет с мерки можете да прочете и ТУК.
/Снимка: Facebook; Бойко Борисов/