Спукването на петролния балон

Eдно от големите удоволствия в живота на икономиста е да гледа как се спукват балоните, пише Ник Бътлър, професор в лондонския Кингс Колидж, в анализа си на петролния пазар за The Financial Times. Първо в балона се напомпва спекулативен въздух отвън всякаква разумна граница, продължава Бътлър. Винаги ще се намери търговец, който да обяви, че луковицата от черно лале ще поскъпне до милион гулдена; винаги ще се намери банка, готова да предвиди цени на петрола над 200 долара за барел още преди края на годината (подобна прогноза направи и българският енергиен министър Делян Добрев, б. ред.). И винаги има някакво апокалиптично събитие, чакащо зад ъгъла и допълнително нагнетяващо цените - наводнение, което да съсипе реколтата от лалета, или пък война с Иран. Но краят винаги е един и същ, пише Ник Бътлър: балонът се спуква.

ТОЧНО ТОВА СЕ СЛУЧВА В МОМЕНТА НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПАЗАР. Понякога балонът спада рязко, както стана с цените на природния газ в САЩ (понастоящем ударили десетодишно дъно). Понякога той изпуска въздуха постепенно, какъвто е случаят с петролните цени, откакто Китай обяви скромен спад във вноса си.

А щом спадът веднъж започне, казва Бътлър, той обикновено продължава дълго. Цените на газа тръгнаха надолу и в Европа, а комуналните компании, обвързани с дългосрочни договори, сега отчаяно се мъчат да предоговорят условията по тях. Ако японците успеят да възстановят поне малко ядрената си енергетика, газът ще поевтинее и в Азия. Междувременно един доклад на британското министерство на енергетиката отвори вратите за разработване на шистов газ във Великобритания "и може би из цяла Европа", както отбелязва професор Бътлър.

След газовия пазар идва време и петролният да понесе сериозни корекции. Иран се отказа от заплахите да блокира Ормузкия пролив; в Истанбул започна нов кръг преговори, които да отдалечат Израел и Иран от конфликта, от който и двете държави биха загубили. Санкциите върху иранския нефтен експорт са важен коз в тези преговори – ако в тях има напредък, иранският петрол ще се върне на световните пазари.

КАКВОТО И ДА СЕ СЛУЧИ – ОСВЕН ПРОДЪЛЖИТЕЛНА ВОЙНА, разбира се – дългосрочната тенденция ще е към осезаем спад в цените. Всъщност такъв спад, че само координирани действия на ОПЕК под водачеството на Саудитска Арабия могат да му поставят долна граница. Саудитската позиция е, че цените трябва да се въртят около 100 долара за барел, но при възстановяване на либийския и иранския експорт Рияд ще трябва да намали своя износ с около 3 милиона барела дневно, а това ще нанесе сериозни щети на бюджета на кралството.

Освен това, продължава Бътлър, няма изгледи спадът в цените да е само временен. Годините на скъпи горива стимулираха силно инвестициите в нови технологии, които вече променят енергийния пазар. Основният фокус е върху шистовия газ, чийто добив в Америка се увеличи 14 пъти за последното десетилетие и сега покрива над четвърт от местното потребление. В Китай проучванията тепърва започват, но ако са успешни, могат драматично да намалят нуждите от внос.

В ЕВРОПА ВСЕ ОЩЕ НЯМА ИЗХОД ОТ СПОРА за екологичния ефект от шистовия газ, но според Бътлър положителният доклад на британското правителство може да е първата стъпка в отварянето на континента за такъв тип добив. При значителните залежи в Полша и Франция това може да намали чувствително нуждите на континента от вносен газ. Същевременно САЩ се готвят да се превърнат в сериозен износител на газ. Тези две перспективи вероятно са "контекстът зад забележителния коментар на Владимир Путин отпреди седмица, който предупреди "Газпром", че ще трябва да отговори на предизвикателството на един променен пазар". Успоредно нараства и добивът на петрол от неконвенционални източници – катранени пясъци и прочие.

"За потребителите това са добри новини... В САЩ ниските цени на газа намаляват индустриалните разходи и отварят вратата към възраждане на производството. Губещите ще  са онези, които са инвестирали във възходящи цени на петрола и са планирали корпоративните или националните си интереси при залог за непрекъснато поскъпване... Един от най-показателните аспекти на сегашния пазар е, че въпреки високите цени от последните месеци акциите на големите петролни компании осезаемо се сринаха. Shell и BP са загубили над 10% от началото на годината спрямо общия ход на пазара. Един продължаващ спад ще повдигне отново въпроса за преструктурирането на този отрасъл – въпрос, който бе отложен от изобилието на последните години", пише Бътлър.

НА ЕНЕРГИЙНИЯ ПАЗАР ФОКУСЪТ СЕ ОБРЪЩА към производството на електричество. Газът винаги е бил привлекателна суровина за този сектор, а сега, при очертаващото се нарастващо предлагане, той ще засили тенденцията към отказ от ядрената енергетика и ще предизвиква все повече въпроси около високата цена на възобновяемите източници. Ако промените в климата изпаднат от политическия дневен ред – вече зает основно от дълговата криза в Европа и други по-належащи дела – това ще засили риска от постепенно пренебрегване на целите за намаляване на вредните емисии.

"Балоните традиционно отклоняват вниманието от подобни дългосрочни тенденции. Затова, когато този балон окончателно се спука, най-после ще видим по-ясно доколко се е променил пейзажът на енергийния пазар", пише в заключение Ник Бътлър.