Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия Владимира Янева от СГС отново беше внесено от МП на 26 март, съобщиха от ведомството.
Ето и официалното им становище:
Отказът на ВСС да образува дисциплинарно производство на заседанието си на 19 март 2015 г. не е пречка този въпрос да бъде поставен за ново обсъждане и решаване, тъй като в случая са налице новонастъпили обстоятелства.
МП получи от председателя на НБКСРС г-н Бойко Рашков разрешенията за използване на СРС, издадени от г-жа Янева по т.нар. разработка "Червей", които не са класифицирана информация, представляват първични доказателства и изцяло потвърждават фактическите и правни изводи, изложени в предложението за налагане на дисциплинарно наказание.
Същевременно, наличието им улеснява ВСС при изясняване на състава на нарушението и преодолява изразените при предишното обсъждане опасения на някои от членовете на съвета, че в доклада на председателя на НБКСРС съществуването или съдържанието на разрешенията не е отразено точно, пише МП.
От представените разрешения за използване на СРС се потвърждават вече направените констатации от министъра на правосъдието в предложението за налагане на дисциплинарно наказание: Съдебният контрол е бил сведен до формална привидност, която не само е позволила пълна безконтролност на органите на МВР и ДАНС, но и е придала фиктивно правно основание, каквото не е съществувало. До какви вреди е довело безконтролното приложение на СРС, дали са били накърнени права и кои са засегнатите лица, в случая е без правно значение.
Съдържанието на тежкото нарушение на служебните задължения се състои в превръщането на процедурата по издаване на съдебно разрешение в симулация, която не почива на верни факти и на действителни правни основания, няма мотиви и противоречи на базисните изисквания за продължителност на приложението на СРС и за съответствие на конкретните оперативни способи и технически средства към точно индивидуализирани и действителни нужди на разследването. Поради това, в съвкупност действията и бездействията на г-жа Янева следва да бъдат квалифицирани като преднамерено противозаконно обслужване на конкретните органи на МВР и ДАНС, което противоречи на целите на закона, както и като реализирана висока степен на опасност за националната сигурност. Ето защо, тези действия и бездействия са основание за ангажиране на най-тежка форма на дисциплинарна отговорност на г-жа Янева, допълват от МП.
Когато председателят на окръжен съд разрешава или отказва използване на СРС, той се произнася със съответния акт, който попада в кръга на служебните действия при осъществяване на съдебната власт. Според чл. 132 от Конституцията наказателната неотговорност на съдиите отпада, когато извършеното по служба представлява умишлено престъпление от общ характер. В случая от компетентността на прокуратурата е да реши дали да привлече към наказателна отговорност г-жа Владимира Янева.
Отделно от наказателната отговорност, обаче, следва да се разгледа въпросът за дисциплинарната отговорност на г-жа Янева във връзка с установените при проверката на НБКСРС фактически положения. За това не съществува правна пречка, тъй като, съгласно чл. 307, ал. 7 ЗСВ, дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната и административнонаказателната отговорност и основания за изключване на дисциплинарната отговорност не са предвидени в Конституцията.
Допуснатите от съдията нарушения на материалния и процесуалния закон при осъществяване на съдебната власт са предмет единствено на инстанционен контрол, ако такъв е предвиден, освен ако не се дължат на умишлено поведение. В случая министърът на правосъдието намира, че съвкупната оценка на изложените констатации в доклада на НБКСРС, подкрепени от новопостъпилите доказателства - разрешения за използване на СРС, които показват поредица от преднамерени неправилни приложения на закона от г-жа Янева – произнасяне по нередовни и непълни според изискванията на чл. 14 ЗСРС искания; разрешаване използването на СРС за разкриване на престъпления, които не попадат в обхвата на изчерпателното изброяване на чл. 3, ал. 1 ЗСРС; нарушаване на императивната разпоредба на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 ЗСРС и разрешеното прилагане на СРС за срок по-дълъг от 180 дни – в конкретния случай за 300 дни – обосновават единствено възможния извод, че в случая действията на председателя на СГС съдия Владимира Янева не показват незнание на закона, а представляват недобросъвестно и умишлено нарушаване на служебните й задължения.
Умисълът на председателя на СГС за противозаконно разрешаване на СРС се извежда и от обстоятелство, че в случая е налице многократно произнасяне по еднотипни искания, извършено от съдия на висока позиция в съдебната йерархия и притежаващ достатъчно продължителен професионален стаж като прокурор и наказателен съдия в районен и окръжен съд, със значителен опит при осъществяване на съдебния контрол за приложение на СРС, изведен от статистиката за разгледаните през годините на мандата му искания.
Допуснатите от г-жа Янева нарушения при разрешаване на СРС са проява на професионални грешки, които са изключително груби по своя интензитет, поради което не могат да се дължат на незнание на закона или небрежност. Поради това, министърът на правосъдието намира, че описаната поредица от действия и бездействия на председателя на СГС г-жа Янева показват очевидната невъзможност те да се дължат на непредпазливост и изключват всякаква разумна възможност да се определят като обичаен правен (процесуален или материалноправен) пропуск.