Забравените тайни на космическата ера

51 години след историческия полет на Гагарин някои факти около надпреварата за космоса все още си остават забулени в мъгла.

11.04.2012 | 16:29 Редактор:
Забравените тайни на космическата ера
Забравените тайни на космическата ера

Знаете ли тайната на успеха на най-прочутия изследовател в човешката история? Бил е нисък.

НА 12 АПРИЛ СЕ НАВЪРШВАТ 51 ГОДИНИ от деня, в който човекът навлезе в Космоса, а Юрий Гагарин се нареди в историята на една и съща страница с Колумб, Магелан, Амундсен и Едмънд Хилъри, но малко над тях (и също така, да не забравяме, си осигури званието почетен гражданин на Перник).

Излетял в 8:07 сутринта по българско време от космодрума Байконур, Гагарин остана на борда на "Восток 1" едва 108 минути – достатъчно, за да каже с възхитен глас "Виждам Земята, синя е" (не го знаехме преди това), и за да се превърне в най-търсената знаменитост на своето време. Той бе съветският еквивалент на Кларк Гейбъл – развеждаха го навсякъде, за да могат разни хора да се снимат с него, и личният му живот вълнуваше тийнейджърките повече от всичко друго.

ВПРОЧЕМ ПРЕЗ АПРИЛ ИМА ОЩЕ ДВЕ значими годишнини – 41 години от изстрелването на първата обитаема космическа станция (Салют 1) и 31 години от  първия полет на космическата совалка. Постижения, които също като първия управляем полет бяха резултат на космическата надпревара между САЩ и СССР – вероятно най-ползотворното съперничество в човешката история. Състезанието кой да е пръв доведе до човешките стъпки върху Луната и върху пращането на сонди до всички кътчета на Слънчевата система, че дори и отвъд нея. Но космическата надпревара имаше и един негативен ефект – всички колебания, неуспехи и трагични моменти старателно се прикриваха. И много от тях излязоха наяве едва в последното десетилетие, след разсекретяването на част от архивите в Москва и Вашингтон.

Например оказа се, че първият човек в Космоса е бил избран не заради уменията си на пилот-изстребител, а заради ръста си. Шефът на съветската космическа програма Сергей Корольов подбирал първите космонавти между военните летци, защото те били привикнали и на дисциплина, и на сериозни физически натоварвания. Но той съвсем нямал нужда от асове. Дузината кандидати за първия управляем полет били прилични пилоти, но нищо повече. Далеч по-голямо значение за Корольов имало да са с ръст под 170 сантиметра – иначе нямало да се поберат в кораба "Восток". Така че компактните габарити на Гагарин, както и фактът, че е кандидат-член на КПСС, надделели при избора.

ДЪЛГИ ГОДИНИ В МЪГЛА БЕ ЗАБУЛЕНА И ГИБЕЛТА на първия космонавт, разбил се при изпитателен полет с МиГ-15 през 1968. Резултатите от официалното разследване бяха засекретени почти 40 години; междувременно плъзнаха всевъзможни конспиративни теории. Гагарин се разбил, защото бил пиян (факт е, че след бремето на славата все по-често обичал да си пийва). Не, катастрофирал заради грешка в наземната контрола – те били пияни, не той. Всъщност изобщо не било злополука, а екзекуция – Брежнев му завиждал за славата и се дразнел от постоянните му истории с алкохол и жени.

В интерес на истината разсекретяването на разследването също не даде категоричен отговор на мистерията. Според повечето теории Гагарин и инструкторът му Владимир Серьогин загубили съзнание по време на рязко спускане – по онова време все още медицинските ефекти от голямото ускорение не били достатъчно проучени. Какво ги е подтикнало към такава маневра – неблагоприятни метеорологични условия, удар с птица, отворен въздушен вентил на кабината или нещо друго, е обект на спорове. Но поне Брежнев изглежда невинен.

С КРАЯ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА изплуваха още много старателно прикривани тайни на Съветската космическа програма. Например за експлозията при изстрелването на ракетата R-16 на 24 октомври 1960, убила двеста души на космодрума в Байконур. Или за съдбата на Григорий Нелюбов, един от първата петорка космонавти, отстранен от програмата заради пиянски скандал с военен патрул. Според някои свидетелства Нелюбов не бил виновен и пострадал както заради отказа да се извини, така и заради личната неприязън на партийния секретар на космонавтите Павел Попович. Три години по-късно неуспелият космонавт се хвърлил под колелата на влак.

Дори и с космическото куче Лайка, герой от детските ни читанки, нещата се оказаха не както сме смятали. Излиза, че първото куче в космоса всъщност е било изпратено с еднопосочен билет – капсулата не разполагала със средства за приземяване и Лайка просто изгоряла при обратното навлизане в атмосферата. Едва наследниците й Белка и Стрелка успяха да се върнат и дори да имат потомство - Хрушчов подари едно от малките кученца на Джон Кенеди.

 

КАКВО НЕ ЗНАЕТЕ ЗА КОСМИЧЕСКАТА НАДПРЕВАРА

- Шимпанзето Хам е първият примат, летял в Космоса, изпреварвайки Гагарин с 10 седмици през 1961. Хам, купен от NASA за 457 долара, след това благополучно доживя до 1983, когато се спомина от старост и свръхтегло.

- Владимир Комаров е първият човек, загинал при космическа мисия, след като през 1967 парашутите на неговия "Союз 1" не се отворили. Тримата членове на екипажа на "Союз 11" (1971), задушили се заради дефектен клапан, са единствените хора до момента, загинали в открития космос.

- Американецът Гъс Грисъм едва не се удави при кацането на Liberty Bell 7 през 1961. Той загина 6 години по-късно в пожара на Apollo 1.

- Струващият 125 млн. долара Mars Climate Orbiter се разби върху Марс, защото се оказа, че в NASA правели изчисленията в метри, а инженерите от Lockheed Martin – във футове.

- Трите най-тежките катастрофи в историята на NASA са се случили в една и съща календарна седмица – пожарът на Apollo 1 (27 януари 1967), експлозията на совалката Challenger (28 януари 1986) и трагедията с Columbia (1 февруари 2003).

- За да създаде химикалка, която да пише и при нулева гравитация, NASA похарчи почти 10 млн. долара. Руснаците вместо това използваха молив.

- Според някои източници през 1996 NASA провела експеримент (с неназовани астронавти) кои пози за секс са най-удобни в безтегловност. Ако е вярно, този архив още не е разсекретен.



* Оригиналният текст е публикуван в Bulgaria On Air THE BUSINESS MAGAZINE, брой 1 / 2011, по повод 50-ата годишнина от полета на Гагарин.