Дългата сянка на рецесията

Според оптимистите 2011 година трябваше да донесе съживяване на икономиката и да положи началото на траен ръст. Тя не само не го стори, но и през последното й тримесечие се появиха недвусмислени сигнали за настъпващата рецесия. С първите данни за 2012 тези сигнали се задълбочават.

ПРЕЗ 2011 ВЪТРЕШНОТО ТЪРСЕНЕ отново остана потиснато, възпирано най-вече от несигурността на много хора дали ще запазят работата си. По данни на НСИ заетите във възрастова група 15-64 са намалели с 3.4% през миналата година. Заетите в групата от 20 до 64 години (основен показател в стратегията Европа 2020) намалява с 1.5 пункта до 63.9%, което още повече ни отдалечава от заложената цел от 76%. Безработицата през годината също нараства с 1 пункт и достига 11.2%. За трета поредна година потреблението на домакинствата намалява в реално изражение, оставайки под нивата на кризисната 2009 година. Дори и в номинално изражение то не може да достигне предкризисната 2008.

ДРУГИЯТ ОСНОВЕН КОМПОНЕНТ на вътрешното търсене е бруто капиталообразуване на основен капитал или, по-просто казано, вътрешните инвестиции. Те продължават да се сриват в реално изражение – с цели 9.7% спрямо слабата 2010 година, и по постоянни цени са дори под нивото си от 2005 година – тоест достигат най-ниското си ниво от седем години насам!

Задълбочава се неблагоприятната тенденция към декапитализиране на българската икономика и спад в разполагаемото обезпечение, което се отразява зле и на кредитирането, и като цяло на потенциала за икономически растеж.

Двигател на ниския, но все пак съществуващ растеж от 1.7% (в почти пълно съответствие с прогнозата ми за 1.75%, публикувана от Bulgaria On Air) остава износът, който нарасна през годината с 12.8% в реално изражение. Но ролята му на единствен фактор за растежа прави ситуацията доста рискова при негово забавяне.

СИТУАЦИЯТА СЕ ВЛОШИ ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗА БВП през последното тримесечие на 2011. В него за пръв път от кризисната 2009 бе отчетено свиване на БВП в номинално изражение (с 2.8% на годишна база). Това е недвусмислен сигнал за рецесия, независимо от незначителния реален растеж от 0.3%, който е по-скоро резултат от математически умения. Този реален растеж предполага дефлация - трудно обяснима, тъй като и при потребителските, и при производителските цени се наблюдава инфлация. Общото потребление показа спад с 1.3%, а потреблението на домакинства - с 1.6%. Ситуацията при инвестициите също е крайно разочароваща - те се сринаха с 14.6% в реално изражение и с 20% в номинално.

От конюнктурните индикатори този за бизнес климата в промишлеността върви надолу след средата на 2011 и се задържа трайно под дългосрочната си средна стойност. Факторът „недостатъчно търсене от страната” увеличава своето значение за фирмите. Все повече влияе и факторът „недостатъчно търсене от чужбина”, който трайно се увеличава и сигнализира за проблеми пред експорта. Сходна е ситуацията с бизнес климата в търговията, който сериозно се влошава.

Кредитирането за нефинансовите предприятия отбелязва постоянен спад през последните месеци, намаляват (като абсолютна сума) и кредитите за домакинствата.

НАЙ-СЕРИОЗНИЯТ СИГНАЛ ЗА РЕЦЕСИЯ е номиналният спад на износа на стоки през януари с над 10% на годишна база. Разбира се, не бива да се правят твърде сериозни заключения само от едно наблюдение. Трябва да изчакаме данните за следващите месеци, за да видим дали ще са в същата посока (за февруари спадът продължава, б.ред.). Но, независимо от това уточнение, спадът в износа е важен сигнал, който не бива да се пренебрегва - особено когато се отнася до единственият двигател на растежа през 2011 година. Сегашният спад на износа, ако се превърне в тенденция, може да се окаже с по-висока скорост от спада в края на 2008.

Вносът също върви надолу през януари, но номиналният спад е незначителен, всъщност близък до нула. За разлика от кризисната 2009 година, когато вносът се сви по-бързо от износа, първият сигнал в момента е в обратна посока. Възможно е износът да спадне по-бързо от вноса, което ще задълбочи негативното влияние на външната търговия върху икономическия растеж.

СИГНАЛ ЗА ПО-НИСЪК ОТ ПРОГНОЗИРАНИЯ В БЮДЖЕТА растеж даде и Министерство на финансите. В проекта за Национална програма за реформи е прогнозиран растеж от 1.4%, вместо 2.9%, заложени в бюджета само три месеца по-рано. Номиналният БВП е с 3 млрд. лева по-нисък от прогнозирания в бюджета. Това поставя множество въпросителни пред изпълнението на Бюджет 2012. Тези 3 млрд. лева по-нисък БВП означават около 800 млн. лева по-ниски приходи – а това води или до по-висок дефицит, или до допълнително орязване на разходи.

Евентуалният по-висок дефицит изисква актуализация на бюджета и намиране на допълнителни източници за финансиране, което ще утежни ситуацията, тъй като в началото на 2013 предстои вноска по по външния дълг, за която още не са осигурени средства. Допълнителното орязване на разходи пък може да означава по-нисък растеж от предвидения. Подготвяната Конвергентна програма трябва да даде отговор на въпроса как новият макроикономически сценарий ще се отрази на бюджета. Засега единственият отговор на Министерство на финансите е, че бюджетът е планиран консервативно. Но 3 млрд. лева по-нисък БВП е съвсем друг макроикономически сценарий и не се вмества в нормалните допускания за консервативно планиране.

СИГНАЛИ ЗА РЕЦЕСИЯ СА НАЛИЦЕ и за еврозоната, нашия основен търговски партньор. Реалният БВП спада с 0.3% през четвъртото тримесечие на 2011 спрямо третото. Официалната прогноза на Eurostat за 2012 е за рецесия в eврозоната (-0.3%) и за нулев растеж в Европейския съюз. PMI индексът в еврозоната, който измерва оценката на мениджърите за икономическата среда, спада до 48.7 през март (при 49.3 през февруари) и остава с един пункт по-ниско от консенсусните очаквания. Стойности под границата от 50 за този показател съответстват на рецесия в икономиката. Строителството в ЕС спада през декември и януари съответно с 3.8% и 4.1% на месечна база.

Тези недвусмислени сигнали потвърждават прогнозата на Института за нов икономически напредък за рецесия в българската икономика през 2012. Очакванията ни продължават да бъдат за спад в реалния БВП от 3% и минимално понижение на номиналия БВП. Това увеличава сериозно рисковете за дефицит в бюджета от над 3%, ако не бъдат предприети адекватни и навременни мерки.