ИПИ: Всеки десети българин в риск от дълбока бедност

ИПИ: Всеки десети българин в риск от дълбока бедност

Една пета от населението у нас през 2013г. се е намирала в риск от бедност, а един на всеки десет е бил в риск от дълбока бедност. Това показва анализ на ИПИ: Бедност и рискови групи, публикуван на 17 март. Според данните в него именно групата, която сериозно изостава от доходите на средната класа, най-малко се влияе от промените в икономическата среда и на практика е изпаднала в дългосрочна и възпроизвеждаща се бедност.

Сред най-рисковите групи, които са зависими от качеството на образование и процесите на пазара на труда, са безработните и неактивните. На практика всеки втори безработен попада в риск от бедност, а всеки трети - в риск от дълбока бедност.

Заетите или т. нар. "работещите бедни", макар и да са сериозно предизвикателство, са далеч по-малко рискови и в общия случай не са изложени на дълбока бедност – едва един на всеки двадесет работещи е в риск от дълбока бедност. Данните са категорични, че факторът образование е ключов за реализацията на пазара на труда, като пропастта между тези с основно образование и висшистите е огромна, коментира икономистът Петър Ганев от ИПИ.

Най-ниската линия на бедността - т. нар. дълбока бедност, е за хора с доход 40% от медианния доход на глава от домакинство. По данни на НСИ този медианен доход за 2013 година е близо 3000 лева годишно или 250 лева на месец. Тоест, близо 700 хиляди души в страната живеят с доход под 100 лева месечно, а като бедни се определят 1,5 млн. души с 60% от медианния доход или 150 лева месечно, са изчислили в ИПИ.

Проблемите на пенсионната система са от водещо значение за бедността при възрастните хора. Смесването на социалната и осигурителната системи на практика не позволява да се провежда адекватна политика спрямо най-рисковите групи сред възрастните.

Разликите между мъжете и жените в тази група са много големи, като рисковете пред жените са чувствително по-високи - относителният дял на бедните сред възрастните (над 60 г.) е 20% при мъжете спрямо 30% при жените. С покачването на възрастта този проблем се задълбочава.

Бедността сред децата също е водеща, като немалка част от нея се формира в семейства с един родител или в многодетни семейства, които често имат малцинствен профил. Рискът от бедност при последните е особено висок - 2/3 от домакинствата с три или повече деца са в риск от бедност, а над половината са в дълбока бедност. Тук водещи са проблемите на образователната система и по-конкретно на училищното образование, което не успява да промени съдбата на децата, които живеят в гета.

Регионалните различия оставят своя отпечатък и върху профила на бедността в отделните области. Водещите фактори за бедността по региони са заетостта, делът на висшистите и малцинствените групи. Големите различия в бедността на регионално ниво спрямо националната линия на бедността, както и различните фактори, които усилват бедността в отделните райони, предполагат политики, които взимат под внимание тези разлики - особено що се касае до политиките на пазара на труда и в образованието.

Вижте още в репортажа на Пролетина Съботинова.