Защо осъдихме невинното евро

Битката за съдбата на еврото тепърва ще се води. Интелектуалната битка за достойнствата на единната валута обаче така и не се състоя – в нея привържениците на еврото се предадоха, преди да са произвели дори един изстрел, отбелязва в коментар за The Financial Times известният икономист и автор Мартин Сандби.

В МОМЕНТА ОСНОВНИЯТ АРГУМЕНТ на застъпниците на общата валута звучи така: ако еврото пропадне, и Европа пропада. Но като казват, че без еврото ще е още по-зле, тези хора на практика признават, че самото създаване на монетарния съюз е било грешка. Някак неусетно и в икономическите, и в медийните среди се настани убеждението, че а) тъкмо зле замисленият проект за паричен съюз е вкарал Европа в беля; б) че еврото прави невъзможни най-добрите решения на сегашните проблеми; и в) че за някои членки на еврозоната връщането към просперитета минава през отказ от общата валута и възстановянане на националната, която да може да девалвира.

И трите, подчертава Сандби, са абсолютно погрешни. "Казват ни, че членките на еврозоната са успели да натрупат публичен дълг в необслужваеми размери заради неуместния единен лихвен процент... Факт е, че в един период Атина и Берлин бяха облагани по еднаква ставка. Но само си спомнете на кого още инвеститорите хвърляха пари по онова време. Щом те бяха способни да отпускат ипотечни заеми на американски домакинства без каквито и да е доходи, или на исландски банки без никакъв опит, защо тогава да не кредитират европейските държави – с еврото или без него?", аргументира се Сандби.

АКО Я НЯМАШЕ ЕДИННАТА ЕВРОПЕЙСКА ВАЛУТА, налудничавите капиталови потоци просто щяха да надуят реалните цени до нереални нива. "Не е вина на еврото, че инвеститорите, законодателите и икономистите пропуснаха да видят заплахата. Доброто име на еврото бе помрачено просто от факта, че то се роди в един дом на непрекъснати финансови оргии".

Сандби, бивш научен сътрудник в Пенсилванския университет и Университета "Кълъмбия", признава, че еврото има определено влияние върху природата на настоящата криза. Комбинацията от национален дълг и наднационални парични потоци не позволи на повечето европейски страни да последват стратегията на Великобритания за монетизация като средство за бързо успокояване на паниката на облигационния пазар. В този смисъл, отбелязва норвежецът, еврото очевидно не е пригодено за днешните изпитания. Но има ли изобщо икономически модел, който да е пригоден добре за най-лошата финансова криза от 30-те години насам?

НЕУСПЕХЪТ В ОВЛАДЯВАНЕТО НА ПАНИКАТА в Европа е неуспех на европейската политика, не на еврото. Най-добрата възможна политика в момента - превръщането на спасителните фондове в банки, които да разпределят и отпускат средства от ЕЦБ – се осуетява единствено от политическата съпротива. "Ако, да речем, новата администрация в САЩ забрани количественото облекчаване – прословутия quantitative easing – това ще отпуши паника на облигационния пазар, но няма да означава, че доларът е неподходяща валута", подчертава Мартин Сандби.

Според скептиците основният проблем сега е, че закъсалите държави не могат да девалвират валутите си. Те обаче дискретно подминават въпроса защо смятат, че външната девалвация е по-добра от вътрешната, която страните от периферията на еврозоната вече прилагат. Девалвирането на валутата действително е по-бързо – то води до по-бързо (и по-крайно) обедняване на населението, при което сметките се изравняват "отдолу". При вътрешната девалвация – каквато са по същество мерките за орязване на разходите в Гърция – изравняването става "отгоре".

И ДВАТА ПЪТЯ СА БОЛЕЗНЕНИ, отчита Сандби. Разликата е, че вторият запазва натиска за налагане на толкова необходимите реформи. Изхвърлянето на страни като Гърция от еврото ще премахне този натиск и ще ги прати в канавката на Европа за много, много дълъг период, смята авторът.