Хакери от всички страни...

Много внимавайте до кого сте седнали в самолета.

Не бъдете лекомислени. Осведомете се дали пасажерът до вас не се казва случайно Стан Маккой. Ако отговорът е да, веднага потърсете предлог да се преместите. Този човек е засекретен и много опасен!

Той е виновникът за всички антипиратски закони и, не на последно място, бащата на толкова нашумялото напоследък споразумение АСТА. Ако чуе, че имате нелицензирана мелодия на мобилния си телефон, че слушате неоторизирана музика или, не дай си Боже, гледате пиратски филм на своя лаптоп, не ви мърда черно клеймо да края на живота. Не се шегувам.

НАСКОРО ПОПАДНАХ НА СЕКРЕТНИ ДОКУМЕНТИ, разпространени от френските правозащитници от групата La Quadrature du Net. Те първи успяха да разкрият самоличността на най-тайнствения агент на Холивуд, развлекателната индустрия и антипиратското лоби на САЩ. Организацията разпространи чрез Wikileaks дипломатическите грами на Държавния департамент на САЩ, които хвърлят светлина върху хронологията и технологията при разработването на Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA). От документите става ясно, че САЩ са играли централна роля за налагането на това споразумение, разработено от малка група специално назначени чиновници

ВСЪЩНОСТ ACTA Е ЧИСТО АМЕРИКАНСКИ ПРОЕКТ, представян обаче като обща идея на САЩ, ЕС, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. Целта му е да пренесе действието на регулациите за интелектуална собственост и върху развиващите се страни.

В края на юни 2006 Станфърд Маккой, американският главен преговарящ по въпросите на интелектуалната собственост, се среща с японски предствители и им излага концепцията за ACTA. Той го описва като „плуралистично" търговско споразумение за борба с фалшифицирането, което да допълва вече съществуващото споразумение на Световната търговска организация за интелектуалната собственост (TRIPS). Американците много добре знаят колко чувствителни са японците по отношение на кражбата на интелектуална собственост. Маккой им обещава, че новото споразумение ще наложи "златен стандарт" за прилагане на авторските права "в рамките на група държави-единомишленици".

ЕДНА ОТ ОСНОВНИТЕ ЦЕЛИ на новото споразумение е да заобиколи и да надхитри международните организации, ангажирани със защитата на авторските права, където САЩ и ЕС срещат все по-нарастваща съпротива от развиващите се страни. Става въпрос не само за Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) и Световната търговска организация, но също така и за Организацията за сътрудничество и развитие. Първоначално Япония предлага двете страни да поискат от ОИСР помощ при съставянето на новото споразумение. Но Стан Маккой налага американската позиция – да се избягва всякакво сътрудничество с международните организации.

За САЩ е важно да наложат най-високи стандарти за налагане на санкции. Японците смятат, че “стремежът на споразумението е да се посрещат проблемите с авторските права в трети страни – като Китай, Русия и Бразилия, а не да се предоговорят различните интереси на държавите единомишленици”.   

За да наложат АСТА на развиващите се страни, американците привличат на своя страна държави като Мексико, на които вменяват ролята на “доброто ченге”. Мексиканците са идеалният щит срещу опитите на Бразилия да налага по-прогресивна политика в интерес на развиващите се страни на международни форуми и в международните организации. На тези опити Вашингтон не гледа с особено добро око.

ВЪПРЕКИ СЕКРЕТНОСТТА, в която било забулено бъдещото споразумение, американските дипломатически източници започнали да сигнализират във Вашингтон, че европейските страни имат нееднозначни позиции по предлаганите мерки. Италианците например се възмутиха гръмко през 2007, че не е потърсено индивидуално тяхното мнение по въпроса.

През 2008 отговарящият за ACTA в италианското външно министерство Фабрицио Маца уведомява американските патньори, че “европейските страни по всяка вероятност ще настояват за забавяне на процеса на преговорите”. Маца разменя остри телеграми със Стан Маккой, в които подчертава, че според Италия и доста други европейски държави “ACTA представлява  de facto разширена версия на TRIPS, с тази разлика, че TRIPS защитава европейските интереси по отношение на “географските означения”, докато ACTA ги пренебрегва напълно. Всъщност ACTА... включва болезнените за Америка теми за пиратството и фалшифицирането на на запазени марки, но напълно игнорира интересите на Европа по отношение на географските означения", пише Маца. Засега европейците губят тази битка, но доста правителства вече са решени да настояват на всяка цена за такава добавка. Защитата на продуктовите означения – като се започне от Camembert de Normandie и се приключи с Горнооряховска луканка – може да се окаже ключът към налагането или отхвърлянето на АСТА. Нека правителството не забравя това и да използва по най-добрия начин своите козове.

ДРУГОТО, КОЕТО ТРЕВОЖИ ХОРАТА В ЕВРОПА, е подозрителната конфиденциалност на споразумението. Опасенията са от стратегически характер: Европейската комисия е загрижена, че САЩ преговарят за ACTA в строга координация със заинтересованите американски компании, докато ЕС няма тази възможност и не може да се допитва до европейските засегнати субекти.

Когато в края на 2009 за пръв път изтече информация за намеренията на САЩ да предложат т. нар. “схема за трите удара” (three strikes scheme) в интернет (на потребител, който три пъти посегне към пиратско съдържание, да се отрязва достъпът до мрежата), лидерът на шведската Пиратска партия Рикард Фалквине заяви, че "секретността около воденето на преговорите компрометира легитимността на целия процес”.

ИНТЕРНЕТ ВСЪЩНОСТ Е МАШИНА, която създава точни копия на продуктите, без да се изразходват допълнителни ресурси. В този смисъл мрежата е буквално рог на изобилието. Затова старите начини за еднопосочна дистрибуция на продукти и развлекателно съдържание вече не действат. Доказателство са неразрешимите спорове около всички досегашни опити да се установи контрол над този процес – DMCA, TRIPS, АСТА, засега замразените американски закони SOPA и PIPA... Днес всеки от нас е не само потребител, но едновременно с това създател и дистрибутор на съдържание в мрежата. Всички ние заедно образуваме система, която генерира продукти при нулеви разходи. В същото време този процес не генерира и печалби (освен от реклама – б.ред.): хората просто създават неща, защото така искат.

Това обаче не се отнася за физическите продукти – с този метод все още е трудно да създаваме сапуни, макарони или маратонки, например. Не е проблем в интернет да открием описание на технологиите и начините за тяхното създаване. Но производството им все така изисква усилия и ресурси. Скоро обаче може да дойде време, когато и физическите продукти ще се създават също толкова лесно чрез интернет. Технологията на така нареченото триизмерно принтиране напредна много в последните години. Вече съществуват работещи 3D-принтери, дело на компании като Digital Forming, Shapeways, EOS, Stratasys или Kor Ecologic. Нюйоркската Digital Forming дава възможност да си направите мобилен телефон изцяло по свой  вкус – с уникален дизайн, форма, цвят - и след като създадете триизмерен модел, фирмата просто ви го принтира. 3D-принтерите могат да работят с всякакъв материал – от стъкло до пластмаса, от шоколад до титан. Те носят втората индустриална революция, която променя не само начина на производство, но също така консервативни сфери като образованието и археологията. 3D принтерите ще позволят на всеки да си създава резервни части за колата, дори резервни органи и храна – така, както вече всеки може сам да си направи музикално CD или DVD с филм.

КАКВО ЩЕ СТАНЕ ТОГАВА? Преди всичко няма да можем да правим печалба от производството на материални неща. Все повече ще навлизаме в икономическа система, която не е базирана върху придобиването на материални неща. Това ще означава край на капитализма и навлизане на света в една нова обществена система – нещо като „нетизъм”, който ще се базира върху устойчиви мрежи (sustainable networks), опиращи се върху свободата, справедливостта и демокрацията. А не върху властта на корпорациите. Никой не е в състояние да спре този процес – така, както Джеймс І  не успява да попречи на настъпването на капитализма, обесвайки Гай Фокс след „Барутния затовор” срещу монархията. Четири десетилетия по-късно синът на Джеймс, Чарлс І, на свой ред е обезглавен от парламента – и капитализмът започва кръстоносния си поход по света. Днес Гай Фокс – маската от протестите - отново е символ на новата свобода, на интернет революцията, на новия дигитален свят.   

Ако единственият начин да постигнем това е да станем хакери или дигитални пирати, аз съм твърдо „за”. Като онези германски хакери, които се подготвят в средата на годината да изстрелят първия от три телекомуникационни спътници, които ще позволят да се създаде независима, неподлежаща на цензура мрежа, наречена Hackerspace Global Grid (HGG).

Германската хакеркска общност Chaos Computer Club обяви на своя 28-и конгрес в края на миналата година, че основната й цел и новото й мото е „Да измъкнем интернет от контрола на земните управници”.

Първият спътник ще бъде изстрелян до средата на тази година и ще обикаля в ниска орбита, като поддържа връзка с наземни станции за оптични интернет мрежи. Те действат на принципа на „обратен GPS (reverse GPS) -  тоест ако GPS използва спътници, за да ни указва къде се намираме ние, в конкретния случай хакерите ще го използват, за да указва къде са спътниците.

ТЕХНОЛОГИИТЕ СЕ РАЗВИВАТ, и правителствата и корпорациите не са в състояние да контролират този процес. Създадени от хората, технологиите могат да бъдат контролирани само от хората, в интерес и в полза на хората.

Ако не съществува авторско право и интелектуална собственост в сегашния перверзен смисъл на развлекателната индустрия, проблем изобщо няма да съществува. За мен проблемът идва от това, че интелектуалната солбственост се третира като стока, за която определени хора и фирми искат гаранции, че само те ще я продават или купуват. А истинският смисъл на защитата на интелектуалната собственост е в това да се създаде система, която компенсира човека, отделния индивид, създал продукт в полза на много хора.

Давам си сметка, че част от интелектуалната собственост се създава и финансира от субекти, които не са пряко ангажирани в креативния процес. Но с интернет те вече се оказват измиращ вид. Чрез глобалната мрежа се създава една планетарна система за обмен и споделяне на познания, а цените на този процес непрекъснато падат. Ако някой се опитва да спре обективната логика в развитието на технологиите, като нарича техните носители „пирати на интелектуална собственост”, това си е само за негова сметка – така той ще възпроизвежда все повече и повече пирати. Не е възможно да бъдат криминализирани всички граждани на Земята. И искрено се надявам Стан Маккой и хората около него най-после да осъзнаят това.