На 2 февруари Православната църква чества Сретение Господне, празник, известен още като зимна Богородица, тъй като в християнството денят е свързан именно с преклонението пред Света Богородица. Като народен празник Сретение Господне е познат като Петльовден - празник на мъжките майки, празник на мъжката плодовитост, свързан според някои източници и със събирането на най-тежкия данък в Османската империя – кръвния.
Петльоден, Петелковден, Петеларовден, Петлешковден - всички тези имена, с които се назовава 2 февруари не са случайни и всички са свързани с петела от легендата за празника, заколен от силната българска майка, за да спаси мъжката си рожба.
Петелът е част и от обредната трапеза за празника. От него се вари курбан, който се раздава за здраве и плодовитост на мъжките рожби. Приготвя се за обредната трапеза и пълнен петел с булгур или ориз. Тъй като хлябът, баниците и питите са задължителни на българската обредна трапеза и за християнски, и за народни празници, жените омесват обредни питки и за Сретение Господне, които са специално наречени за полова мощ на момчетата.
Какво не се прави днес
На празника домакините не трябва да се захващат с никаква работа извън обредните ястия и в някои краища белосването на дома. Не се шие, плете, тъче, не се подхваща кърска работа, а за да са здрави рожбите в дома, жените не трябва да докосват остри предмети.
На Сретение Господне имен ден празнуват Радост, Радостина, Драго, Драгомир, Ралин, Радина, Радослав, Радослава и производните на тях
Снимка: Димитър Кьосемарлиев/ Bulgaria ON AIR