На 30 януари църквата почита св. Трисветители Василий Велики (379 г.), Григорий Богослов (390 г.) и Йоан Златоуст (407 г.).
Те посветили целия си живот на църковното единомислие и общохристиянския мир. Тримата са влиятелни епископи на ранната църква и играят важна роля за оформянето на християнското богословие.
Св. Трисветители се утвърждават още през V в. като класически автори в християнската книжнина, изразяващи с точност учението на Църквата. Именно и затова през ХІ в. много християни в Константинопол, съобразно светията, когото предпочитат като небесен закрилник, наченали да се наричат по групи, подобни на партии, следващи имената на тримата отци - „василити", „григориани" и „йоанити".
Те се явили във видение на св. Йоан Евхаитски († ок. 1095 г.), който станал митрополит на Евхаита през времето на византийския император Алекси I Комнин (1048-1118 г.). И от вечността великите светители проявили любвеобилна грижа за Църквата, която била застрашена от смущения поради неразумната любов към тяхната памет. Те поръчали на евхаитския светител Йоан да каже в Цариградската патриаршия тя да обяви един календарен ден за общото им чествуване, с което да се утвърди истината за тяхното еднакво достойнство пред Бога.
За такъв ден през 1076 година бил обявен 30 януари. За новоустановения празник Йоан Евхаитски съставил тържествена служба.
В българския фолклор е регистрирано вярването, че тримата светци са три стълба, на които се крепи Земята, поради което на някои места празникът е наричан Тристопци.
Днес отправяме молитви за здраве, благоденствие. Трябва да бъдем смирени и да помагаме на нуждаещите се.
Снимка: Bulgaria ON AIR