Треска за вода

Водата е най-разпространеното вещество на земната повърхност. И също така, при съществуващи обеми от порядъка на 1.36 милиарда кубични километра, е едно от най-евтините.

Но това не пречи в някои моменти и на някои места цената й да надхвърля тази на златото. И да предизвиква икономически апетити, напрежение и дори войни. Именно водата, в несравнимо по-висока степен от верските и културни различия, е в основата на дългогодишния конфликт в Близкия изток (в края на краищата, както признаваше Ариел Шарон, Шестдневната война започна, защото Сирия се опита да отклони с булдозери двата най-пълноводни притока на река Йордан от Израел към своите ниви).

А СЕГА СЪЩАТА ТАЗИ ВОДА, по всичко личи, ще е следващият магнит за привличане на чуждестранни инвестиции в България.

На пръв поглед може и да звучи странно, че някой би проявил икономически интерес към ВиК-сектора на България, пословичен с остарялата си мрежа, нуждата от огромни инвестиции и загубите на вода по тръбите, които са средно 60%, а в някои места - дори 80-90 на сто.

Сериозни спънки за всеки потенциален инвеститор са разнородната собственост и твърде малките мащаби на дружествата в страната. От общо 52 предприятия за водоснабдяване и канализация, около половината (23) са общински, 15 са държавни, а в останалите акциите са поделени между централната и местната власт, което още повече усложнява нещата - особено когато трябва да се кандидатства за средства от европейските фондове.

Но каквито и да са трудностите, те не могат да променят основния факт: водните дружествата са комунални компании, тоест осигуряват услуга, без която населението не може. Това ги прави монополисти с гарантиран пазар, и е въпрос само на правилно структуриране и управление те да печелят.

Сегашното недотам цветущо състояние на сектора е естествен резултат от две десетилетия на непрекъснато отлагане на реформите и предприемане на половинчати стъпки. Но сега има изгледи това да се промени. Началото бе поставено още през 2010, когато с изготвянето на нова водна стратегия на страната бе натоварен (след конкурс) частният консорциум "Водна стратегия 2010". Готовият вече текст включва предложения за цялостното развитие на водната инфраструктура - водоснабдителни мрежи и пречиствателни станции, напоителни системи, съоръженията за защита от наводнения и природни бедствия, язовири, стопанисване на минералните извори.

Везните клонят към идеята управлението на ВиК активите извън населените места да се поеме от четири регионални водни компании - Дунавска, Западно-Беломорска, Източно-Беломорска и Черноморска. "Публичните компании ще решават кои водни съоръжения в съответния район трябва да се финансират приоритетно - дали ще са пречиствателни станции за отпадъчни води или някоя дига, която е много рискова", обясни преди време министърът на околната среда и водите Нона Караджова.

В самите населени места, както и досега, ще действат ВиК-операторите - не като собственици на водната инфраструктура, а като подизпълнители на регионалните компании, които ще получават заплащане за свършената работа. Парите ще се осигуряват от специално създадена държавна структура - "Воден фонд". В нея ще се правят отчисления от сметките за вода на всички граждани, а държавата допълнително ще превежда средства от бюджета.

ЦЕЛТА Е ДА СЕ СЪБЕРАТ 60 МИЛИАРДА ЛЕВА до 2035 година. С тях ще се финансира изграждането на нови язовири, пречиствателни станции, водопроводи и защитни диги на реките. Водният фонд ще провежда и обществените поръчки по инфраструктурните проекти.

Идея, по която вероятно доста ще се спори, е тази на регионалното министерство за т.нар. принцип на географската равнопоставеност. Или, по-просто казано, за единна тарифа за водата в цялата страна. Това би повишило сметките на хората в места като София, където водата се доставя на гравитачен принцип, но ще намали цените там, където водата се вади по по-скъпи методи, примерно с електрически помпи.

"Прилагането на географската равнопоставеност би довело до балансиране на цената - уверява заместник-министърът на регионалното развитие Георги Прегьов. - Защо се плащат еднакви осигурителни вноски, еднакви суми за отбрана, а в същото време определени хора трябва да страдат, че са се родили в един неблагоприятен географски регион, където водата се добива трудно?  Но прилагането на този принцип не означава, че ще има драстично увеличение. Даже напротив, ще се стигне до намаление на средната цена за страната". 

НАЙ-СЪЩЕСТВЕНИЯТ ВЪПРОС ОБАЧЕ ЗАСЯГА НЕ ЦЕНАТА, а окрупняването на водоснабдителния сектор - ключово условие за привличане на сериозни външни инвеститори. През 2010 един от най-големите играчи не само в европейски, а и в световен мащаб - френската "Веолия" - официално стъпи и на българския пазар, придобивайки «Софийска вода», единствената ВиК концесия в страната.

Уреждането на проблема със собствеността и разпределянето на компетенциите най-накрая трябва да отвори широко вратите и за други чужди компании. Защото, ако се разчита само на държавни средства, толкова необходимата модернизация на сектора ще отнеме поне трийсет години повече.

Досега възможностите за публично-частно партньорство откровено бяха пренебрегвани, въпреки че и други големи компании нееднократно заявяваха интереса си - като например EVN и Suez. През миналата година и от Германската асоциация на водния сектор съобщиха, че търсят варианти за инвестиции в България, а Berliner Wasser (най-голямата комунална компания в Германия с над 3.5 милиона абонати) потвърди, че е готова да инвестира, стига да има ясни правила.

Ако сегашното правителство "отвори" сектора за външни инвеститори, още отсега можем да предвидим кои ще са най-апетитните за чуждите компании дружества. Преди четири години Министерството на регионалното развитие и благоустройството заедно с Международната финансова корпорация, която е част от Световната банка, проведоха едно изследване точно по тази тема. Оказа се, че водните дружества в 12 големи града (включително Пловдив, Бургас, Плевен, Варна, и Стара Загора) могат да бъдат дадени на концесия. Условието е кандидатите да гарантират, че ще осигурят минимум 80% от нужните за модернизация средства. Останалите 20 на сто ще са от държавата и общините. Освен това, ако концесията е с максимален срок 35 години, инвестицията да приключи за 15-17 години. Тези условия съвсем не са непосилни. А водните дружества могат да станат и още по-апетитни, ако бъдат обединени - примерно Варна с Шумен и Добрич.

ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ СЪЩО, че водата е една от обречените на поскъпване суровини и едва ли е далеч времето, когато ще стане по-скъпа и от петрола. "През следващите години във водния сектор ще се налеят много пари – предвиди бившият вече регионален министър Росен Плевнелиев. - Водата ще става все по-ценен ресурс. С нея вече имат проблеми в съседните Гърция и Турция. Затова този сектор може да стане поле за развитие на иновациите. В Израел например зад всяка капка вода, която достига до растенията, стоят високи технологии".

Изобщо ясно е, че времето за инвестиции в българския ВиК сектор вече е дошло. Остава само въпросът дали държавата и частните компании най-сетне ще успеят да намерят баланс между интересите си.