Честита Баба Марта

На 1 март българите почитат празника "Баба Марта", който е един от най-тачените български обичаи с хилядолетна традиция - най-вероятно езически. На този ден всеки подарява на близките си амулет, наречен мартеница за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

Мартениците се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Галерия Разгледай

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.

Интересни са и обичаите у нас, свързани с мартениците. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, "за да разсмее Баба Марта". В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка. В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.

Средно между 5 и 10 лева отделя българинът за покупката на мартеници. Това показа проверка на агенция "Фокус" в София. Най-търсените и предпочитани мартеници тази година са направени от естествена вълна, споделя продавачката Иванка Йорданова. По думите й, много търсени са и тези, в които има и дървено мънисто.

Най-купувани се оказват мартениците от по 10 стотинки, при които за лев можете да се вземат 10 броя. Продавачите са единодушни, че това е резултат на ниския социален статус на българина и неговата бедност. Продавачите отчитат спад в продажбата на мартеници по време на празника. 

Как се прави традиционна мартеница и какво трябва да символизира разказват Христиания Червенкова и операторът Цветан Атанасов: