Българският модел е по-добър от много западноевропейски

КЕВИН ДАУД е един от популярните съвременни британски икономисти, понастоящем гостуващ професор в Cass Business School и почетен професор в Нотингамския университет. Член е на консултативни съвети към берлинския Хумболдов университет и китайския университет Циншуа. Препечатваме с минимални съкращения интервюто, което проф. Дауд даде за предаването INVESTBOOK на телевизия Bulgaria ON AIR.

Интервю на ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА

Проф. Дауд, една от последните ви книги носи заглавието „Алхимия на загубата: Как съвременните финанси и намесата на правителства сринаха финансовата система?“. Какво точно имате предвид с това заглавие?

- Преди всичко аз вярвам в идеите. Идеите са това, което движи всичко останало. Когато разглеждаме едно голямо събитие, трябва да погледнем и идеологията зад това събитие. Така че, когато с моя съавтор анализирахме финансовата криза, стигнахме до извода, че зад нея стоят две основни идеи: първата е кейнсианската икономика като икономика на държавната намеса, идеята, че икономиката трябва да се управлява от държавата; другата идея са съвременните финанси, тези, които се изучават в университетите по целия свят. Те донякъде напомнят на алхимиците от Средновековието и техните опити, когато са следвали правила, основани на грешни изводи.

Смятате, че са необходими нови идеи и модели?

- Да. Що се отнася до сегашните финансови теории, мисля, че трябва да се отречем от голяма част от тях и да се върнем към основните принципи, които на някои могат да се сторят дори старомодни.

Например?

- Например съвременните количествени финансови теории. В основата си те не стават за нищо.

А как виждате ролята на правителствата?

- Правителствата по принцип трябва да стоят настрана от всичко. И това според мен е другият голям проблем. Цялата идея, че правителствата трябва да решават икономическите проблеми, да управляват икономиката, е грешна. Икономиката трябва да бъде оставена да се самоуправлява. Но за целта е необходимо да има някакви основни правила, които да се спазват. Примерно като златния стандарт.

Вие също така говорите за свободното банкиране, за ненамесата на централните банки.

- Да. Принципът laissez-faire означава точно това - липсата на регулация в банковата система. Тя трябва да бъде оставена да се развива на принципа на върховенството на закона, точно както и другите икономически субекти. Според мен не трябва да има централни банки, а да се спазва златният стандарт, като банките са свободни да правят това, което искат. Ако погледнете назад в историята, ще видите, че всъщност laissez-faire е един много консервативен принцип. А банките са били добре развити, стабилни и уважавани институции. Точно обратното на ситуацията в момента в съвременна Европа.

В България съществува валутен борд, което на практика не оставя поле за действие на централната банка и се доближава донякъде до вашите идеи за свободна банкова система.

- Смятам, че валутният борд е един много добър модел. Това е пътят към пълното освобождаване на банковата система. Следващата стъпка в тази посока е премахването на всякакъв вид законов монопол, така че валутният борд да поема основната роля в контрола над банковата система и по този начин никой друг да няма право да емитира валута. Така че смятам, че моделът в България е много добър. Разбира се, той не е съвършен, но е много по-добър от моделите в доста западноевропейски страни.

Много от тези страни използват еврото като обща валута.

- Мисля, че тази идея е ужасяваща. И винаги съм смятал така, проектът за общоевропейска валута никога не имал смисъл, защото в основата си той е политически проект, базира се на политически идеи, което според мен е абсолютно погрешно. Еврото никога не се е основавало на икономическия разум. И това ясно се вижда в момента. Защото проблемът беше, че много страни в периферията на еврозоната, като Гърция и Ирландия, ще злоупотребят с тази идея. И точно това се случи.

Значи няма да е чак такъв проблем, ако те напуснат еврозоната?

- Може би наистина трябва да излязат от нея. Но всъщност нещата не са толкова прости. Въпросът е какво може да направи Гърция, ако остане извън еврозоната. Могат ли гърците сами да се справят със ситуацията, в която се намират, могат ли да поддържат собствена валута, или това ще влоши нещата още повече? Според мен по-важният въпрос в случая е кой е най-добрият паричен режим. За мен отговорът е в златния стандарт. Не е толкова важно дали валутата ще е евро или драхма; важно е какво я поддържа – и това е златото. Историята го потвърждава.

Тоест трябва да се въведе отново златният стандарт?

- Да. Точно както беше през XIX век. Всъщност ситуацията в България е много интересна, защото точно заради валутния борд банковата система в страната е много стабилна. Проблемът е, че българската валута е обвързана с погрешната чужда валута, тя е обвързана с еврото - а еврото ще се срине. Така че България според мен се нуждае от нещо друго, към което да се обвърже. Очевидно златото е най-подходящо за целта. Златото се е доказало като стабилно в продължение на векове.

Това не са просто теории, не е носталгия по миналото. Аз не вярвам в теориите. Смятам, че те трябва да бъдат подкрепени от доказателства и факти. Когато говорим за теорията за свободната банкова система или теорията за златния стандарт, за тях имаме исторически доказателства, че работят.

И смятате, че такъв стандарт може да бъде въведен реално?

- Да, разбира се. Ако погледнем към Великобритания, където за първи път е въведен златният стандарт, той се е родил през 1821. А британската лира струва около 2% от тогавашната си стойност, обезценила се е с 98%. Ако се върнем към периода на златния стандарт, ХІХ век, стойността на британската лира почти не се е променила между 1821 и 1914. Да, имало е спадове и покачвания, но като цяло стойността й е останала същата. Говорим за една много стабилна система, спечелила уважението на всички.

Ако погледнем историята на парите,  златният и сребърният стандарт са съществували с векове – в Римската империя, във Византия, на Арабския полуостров, във Великобритания. Това се столетия на стабилна финансова система. А сегашните неконвертируеми валути са един съвременен експеримент, който доказа, че е напълно погрешен.

Паричната теория е само една от областите, в които работите. Занимавате се и с измерването на пазарния риск, нека поговорим за това.

- Ако трябва да съм честен, вече съм на мнение, че методите за измерване на пазарния риск нямат почти никаква стойност. Можем да създаваме научни модели и програми, използвайки различни подходи и формули, но моделът работи само тогава, когато се основава на разумни доводи. Кризата показа достатъчно красноречиво, че тези модели не работят и от тях няма никаква полза. Цялата идея за измерването на риска по научен път е един проект, който се провали напълно. Смятам, че трябва да се върнем към по-простите методи, които използвахме преди 50, дори преди 80 години. Имаше момент, когато смятах тази област за много интересна, но вече не съм на това мнение. Чувствам се като богослов, който е престанал да вярва в Бог.

Причината да сте тук всъщност е лятно училище в България, в което ще вземат участие млади хора. На какво искате да ги научите?

- На две основни неща. Като икономист смятам, че от основна значение е институционалната структура - като рамка, като правила, над които може да се мисли. Например за това, че България се справя много добре, без да има собствена парична политика - или може би точно заради липсата на такава политика.

Иска ми се да поговорим за някои от тези неща. Мисля също, че е много важно да се обсъди ролята на държавата. Защото всяка политика на държавна намеса, на интервениране, е непродуктивна.

Вторият важен въпрос е от финансова гледна точка да се внимава да не се използват научни методи за оценка на риска, защото те изначално са грешни. Ще ви дам само един пример. По-голямата част от сегашната теория на финансите се базира на теорията на Кейнс, но това няма нищо общо с емпиричната реалност. И се получава така, че неприятните изненади се появяват много по-често, отколкото би трябвало според теорията. Това е огромен проблем. Всъщност по-големият проблем е философски – в идеята, че се използват научни методи, които се прилагат в социален контекст. Това няма как да работи.

Вие говорихте и пред участниците в движението "Окупирай Сейнт Пол" в Лондон, които се обявиха срещу сегашния финансов ред. Какво им казахте и какво мислите за това движение като цяло?

- Разбирам ги, разбирам техния гняв. Тези хора се чувстват ограбени, и с право. Учуден съм, че гневът им не придоби дори още по-големи размери.

Но им обясних, че техните атаки не трябва да са насочени към капитализма изобщо, а към сегашния капитализъм, защото той е техният истински враг. Системата в Западна Европа е корумпирана система. Това не е капитализмът в чистия му вид, не е онзи капитализъм от ХІХ век на личната отговорност. Казах им също, че връзката между властта и тези, които осигуряват средствата, е това, което ограбва останалите. И те трябва да се възпротивят срещу това. Казах им, че някои банки трябва просто да бъдат затворени, говорихме конкретно за Royal Bank of Scotland и нейното управление, и че на хората там трябва да им бъде търсена сметка, а законите трябва да бъдат спазвани.

А може би гневът не е достатъчен, може би трябва да се направи нещо повече от проста демонстрация на недоволство? Как мислите?

- Съгласен съм. Смятам, че са необходими повече такива действия, но те трябва да стигнат по-далеч, до политическата сцена. Нужна ни е промяна в политиките.