На 1 януари празнуваме Васильовден. Празникът е известен в народната традиция още като Сурва или Сурваки и се него се дава началото на новата календарна година. В стражишкото село Балканци самодейци разказват за характерната обредност на Васильовден.
В първите часове на новата година сурвакарите обикалят домовете и сурвакат стопани и добитъка им с пожелания за здраве и берекет. В село Балканци самодейци пазят традициите.
"Сурваки е силен християнски празник, който носи магията от Рождеството, затова сурвакаме със сурвачки, които имат толкова елементи, свързани с поверия и наричания, свързани както със здраве, така и за берекет и плодородие", обясни председателят на НЧ "Надежда 1928“ – село Балканци Даринка Бонкова.
Някога децата тръгвали по тъмно да обикалят домовете със сурвакници.
"Ставаме по тъмно за училище, със сурвакниците - минаваме по улиците - в тази къща, в онази къща, то тогава не даваха пари - даваха ни плодове, кравайчета, захарни бучки, бонбони", каза самодейката Иванка Петкова.
Сурвакниците и до днес се украсяват с естествени материали с характерна символика и традицията се предава от поколение на поколение.
"Плодовете, които нижем на самата сурвачка, носят здравето за хората – райска ябълка, смокиня, слива, вълната, която слагаме на сурвачките символизира агънцето, което е топлило Исус Христос при раждането", разкри символиката Даринка Бонкова.
На Васильовден в Балканци на трапезата слагат печена кокошка или пуйка, баница с късмети, вино и погача.
"Тогава в селото се гледаха пуйки, кокошки, пуйка се готвеше със зеле, ориз, баница с късмети. Бабите я правеха с рало, с животните отпред – колко пъпки от дряна – кокошките, колко – прасенцата, колко - агънцата, колко овчичките, колко козичките - каквото има в къщи", разказа Иванка Петкова.
Според вярванията сурвакниците се оставяли да пренощуват на 1 срещу 2 януари, за да се увеличи магическата им сила.
Вижте повече в репортажа.