2024 г. беше наситена със събития. За съжаление, повечето не доведоха до положителен тласък.
България през 2024 г.
Пълноправно членство в Шенген
България изпраща 2024 г. с добра новина - страната ни става пълноправен член на Шенген от 1 януари 2025 г. - година след приемането ни по въздух и вода. След броени часове пада граничният контрол с Гърция, а на границите с Румъния ще бъде облекчен като проверки ще се правят на принципа "преценка на риска".
2024 - година на избори
През юни ходихме до урните за избор на 50-ото НС и на евродепутати. Вторият беше доста по-успешен. Страната ни има 17 евродепутати, както и еврокомисар със стратегически важен ресор - Екатерина Захариева отговаря за "Стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации" в новия състав на Европейската комисия.
Летните избори не успяха да доведат до съставянето на редовно правителство. И така се стигна до седмите предсрочни избори за парламент през последните три години, които се проведоха на 27 октомври. Месец беше нужен на депутатите да изберат редовен председател на НС, преговорите за правителство са замразени около празниците.
Дали отиваме към осми през 2025 г. ще стане ясно в началото на годината след завъртането на рулетката с мандатите от президента Румен Радев.
Разцеплението в ДПС
Партията балансьор, която е вечният съдружник на управленията след прехода, се раздели. За възможно разцепление се загатна още в началото на годината, която почетният председател Ахмед Доган обяви, че партията ще има двама председатели - Делян Пеевски и Джевдет Чакъров.
С напредването на 2024 г. пропастта мeжду Пеевски и Доган продължи да расте. В историята остава последното им единно явяване на избори под шапката на ДПС - тези през юни. На следващите се разделиха на две ДПС-та. Това на Пеевски спечели с около 100 000 гласа повече от коалицията, с която Ахмед Доган се яви на вота през октомври.
След изборите на 27 октомври се стигна до изключването от ДПС на почетния председател Ахмед Доган и неговите приближени. Решението беше взето на извънредно национално съвещание на партията, ръководено от Пеевски.
Сътресения в БСП
След изборите през юни лидерът на БСП Корнелия Нинова подаде оставка, която беше приета. За временно изпълняващ председател на левицата беше избран Атанас Зафиров, който повече партия към седмите парламентарни избори през октомври, на които партията остана на пета позиция с 20 народни представители в 51-ия парламент.
Нов български патриарх
През 2024 г. се наложи избор на нов духовен водач. На 13 март след продължително боледуване почина патриарх Неофит. Той ръководи Българската православна църква в продължение на 12 г.
Изборът за негов наследник се проведе на 30 юни. Тогава видинският митрополит Даниил беше избран за български патриарх на втори тур с 69 гласа, срещу 66 за врачанския митрополит Григорий.
Друга новина разтърси обществото на Коледа. Върховният касационен съд призна Българската православна старостилна църква и така за първи път България има две православни църкви.
Патриарх Даниил изрази недоумението си от разрешаването за регистрацията и заяви, че старостилната църква не е канонична.
Взривовете край Гара Елин Пелин
Складове за фойерверки се запалиха на 25 юли привечер. Тонове пиротехника избухнаха при инцидента. Трима души загинаха - експертът по взривове доц. Петър Шишков, 20-годишната му дъщеря Кристина и синът на собственика на склада.
Взривове отекваха с дни на мястото. Щети бяха нанесени по домовете на хора от Гара Елин Пелин.
Авиокатастрофата при Граф Игнатиево
На 13 септември при тренировъчен полет загинаха пилотите майор Петко Димитров и старши лейтенант Венцислав Дункин.
От Министерството на отбраната оповестиха, че самолетът е бил технически изправен и вероятно причината за падането на самолета е поемането на неоправдано висок риск при тренировката на въздушна фигура. В края на септември старши лейтенант Венцислав Дункин трябваше да сключи брак с приятелката си. А на 3 декември се роди дъщеря им Анастасия.
Пожари и безводие
Повече от месец горя планината Славянка на българо-гръцката граница. Хората се евакуираха от домовете си заради огнен капан около село Воден. Големи пожари бушуваха също при Калояново, край Стара Загора и на много други места в страната.
Покрай огнената стихия се разгоря проблем, който местните жители имат от години - липсата на комуникация в малките населени места. Хората във Воден не можеха да се свържат със свои близки, защото в близост няма изградени мобилни клетки.
В същото време хиляди българи бяха и остават на воден режим в различни райони на страната. Най-честото извинение беше сушата. Прогнозите, които се чуха на заседанието на създадената комисия в 51-ото НС за кризата с безводието, са за минимум 500 000 българи на воден режим през лятото на 2025 г., ако няма адекватни мерки.
Първата въздушна линейка в действие
След години очакване, от 2024 г. България вече разполага с въздушна линейка, засега е една единствена, но изпълнява задачи по транспортирането на пациенти. Втората въздушна линейка се очаква да пристигне у нас в началото на 2025 г.
Завръщането на княз Фердинанд
76 г. след смъртта на княз Фердинанд тленните му останки бяха пренесени от германския град Кобург в двореца "Врана" в София. Те бяха транспортирани с военен самолет. Ковчегът беше положен в тесен семеен кръг в гробница в семейната крипта на двореца.
Светът през 2024 г.
Доналд Тръмп с втори мандат в Белия дом
Логично най-очакваното събитие през настоящата година бяха президентските избори в САЩ. По време на надпреварата, след серия гафове Джо Байдън се отказа, а на негово място от демократите беше номинирана Камала Харис.
Изборите бяха белязани от атентата срещу Доналд Тръмп по време на митинг, когато по него беше стреляно. Знакова остава в историята снимката с окървавеното му от куршум ухо и вдигнатия юмрук.
Мнозина очакваха разликата между Тръмп и Харис да е минимална, но резултатите ги опровергаха. Така представителят на Републиканската партия спечели убедително и е 47-ият президент на САЩ. Той ще встъпи официално в длъжност на 20 януари 2025 г., но вече действа на международната политическа сцена.
Голям принос за победата му има Илън Мъск, който наля милиарди долари в кампанията. Мъск ще оглави новосъздаденото министерство за правителствената ефективност, заедно с Вивек Рамасвами.
Мъск даде заявка за сериозни съкращения в администрацията, като междувременно увеличи състоянието си драстично след изборите и стана първият човек, притежаващ над 400 млрд. долара в света.
Смъртта на Алексей Навални
На 16 февруари най-големият критик на Владимир Путин - опозиционерът Алексей Навални, почина в затворническа колония. Обстоятелствата около смъртта му остават загадка, според властите Навални се почувствал зле след разходка и загубил съзнание.
Бунтове в Грузия
Управляващата партия "Грузинска мечта" спря преговорите за членство на страната в Европейския съюз. Това доведе до невиждани протести, които продължиха седмици. Освен спирането на преговорите с ЕС, напрежението беше засилено и от съмненията за руска намеса в президентските избори. Международни наблюдатели изразиха съмнения за честността на вота.
Полицаи използваха водни оръдия и сълзотворен газ срещу протестиращите. Стотици бяха задържани по улиците, имаше и много ранени протестиращи.
Протестите продължиха и след встъпването в длъжност на новоизбрания президент Михаил Кавелашвили, който положи клетва на 29 декември. Неговият предшественик Саломе Зурабишвили заяви, че напуска президентската резиденция, но остава легитимен титуляр.
Политически трусове в Румъния и Франция
В Румъния резултатите от президентските избори бяха анулирани на 6 декември от Конституционния съд. Основният мотив бяха разсекретени документи, които разкриват извършени кибератаки.
Изненадващо за всички вотът бе спечелен от Калин Джорджеску, който е много популярен в Tiktok. Той твърди, че не е плащал, за да достигат видеата му до повече потребители, но тайните служби изразиха съмнение в това, както и че подозират намеса на Русия. Джорджеску по-скоро би търсил сближаване с Русия, отколкото Румъния да се развива в ЕС и НАТО.
Така се стигна до определяне на нова дата през 2025 за провеждане на президентските избори. Междувременно клетва положи новото румънско правителство с премиер Марчел Чолаку.
През последните седмици на 2024 г. сътресения имаше и във френския парламент. Правителството на Мишел Барние падна след вот на недоверие, предизвикан от спорове заради бюджета за 2025 г. Така на президента Еманюел Макрон му се наложи да назначи четвърто правителство за една година. Кабинетът начело с Франсоа Байру трябва да приеме бюджет за намаляване на разходите през 2025 г.
"Нотр Дам" възкръсна
5 години след опустошителния пожар, който унищожи централната кула и целия ѝ покрив, парижката катедрала отвори врати на тържествена церемония, която събра лидери от цял свят. Това превърна събитието с поле за международни разговори на най-високо ниво.
Символът на Париж и на цяла Франция обедини целия свят след пожара от 15 април 2019 г. Голяма част от средствата за възстановяването ѝ са от дарения. А в процеса участваха хиляди дърводелци, художници, стъклописи.
Ковид-19 забави процеса, но за всички беше важен крайният резултат в 2024 г. - камбаните на "Парижката Света Богородица" отново звучат във френската столица.
Снимки: БГНЕС, Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR), Getty Images