Копирай отляво

Забравете дясното и лявото; right and left. Сблъсъкът на бъдещето е друг – copy right срещу copy left.

Компютърният специалист Йовко Ламбрев, който ми разказа за това преди осем години, искрено се забавляваше от играта на думи. Оказа се, че зад нея се крие цял нов свят, пропил обществото, културата и дори политиката на бъдещето. Или по-точно, световете са два.

СВЕТЪТ НА КОПИРАЙТА е видим, логичен, регулиран. В него има строги правила: авторското право струва пари, а интернет пиратството е престъпление. Ще бъде донякъде несправедливо, ако сведем този свят до интересите на Microsoft и звукозаписните компании. В аргумента, че всеки труд се заплаща – дори трудът на артисти, издатели, програмисти и музикални агенти – има нещо старомодно почтено. Има уважение към идеята, хрумката, измислянето. Оправдава го библейската заповед „не кради”.

В света на copy left-a принципът е друг – „споделяй”. Можем да импровизираме върху английския глагол “leave”, чието минало време “left” допълва играта на думи: „дясно – ляво”; „авторско право – остави авторството си”, „предостави го на другите”.

Идеолозите на този свят вярват в свободата и сътрудничеството. Когато напишат текст, те предоставят право да го ползват други – изцяло или частично. Компютрите им не работят с Windows, а с Linux. Тази операционна система е родена от взаимното споделяне: ако се появи проблем, сигнализираш в мрежата и след минути другите „копилефтъри” идват на помощ. Километрите, националностите, полът нямат значение. Това е светът на отворения код. Никой нищо не крие, всеки помага на всеки. Ключът не е скрит под черджето, а стои в ключалката: заповядай, влез, работи, измисли, сподели.

ДВА СВЯТА – И НИТО ЕДИН ОТ ТЯХ НЕ Е ИЗЛИШЕН. Светът на авторското право – старомоден, конкурентен, индивидуалистичен и подреден. Светът на отворения код – нов, анархистичен, хаотичен, основан на свободно сътрудничество. Споразумението АСТА изправи двата свята един срещу друг. Въпрос на време е те да се организират политически.

И наистина, защо не? От 1989 анализаторите повтарят, че традиционните представи за ляво и дясно вече не работят. Преди 20 години те използваха същата игра на думи, за да попитат: „What is left and what is right?”; “Кое е ляво и кое е дясно? Или какво е останало и кое е правилно?”. Навремето, след срутването на лявата утопия, нещата изглеждаха точно така – дясното побеждава, лявото е в остатъци; и двете се променят. Затова въпросът беше логичен; още по-логичен се оказа той и после, когато социалдемокрацията ставаше все по-консервативна, а десницата – все по-революционна. Промениха се и традиционните опори на дясното и лявото – църквата и работническата класа.

НАЙ-СТРАННОТО ЛЯВО И ДЯСНО СЕ ПОЯВИХА в Източна Европа. Например в България за левицата гласуваха консерваторите, а за десницата – градската младеж; парите бяха вляво, а на „десните” митинги рокаджиите пееха “Imagine no possessions…” Изречението, че лявото е дясно, отдавна се превърна в баналност.

И ако „ляво” и „дясно” вече нямат значение, какъв е проблемът да бъдат заменени от copy left - copy right? Първата лястовица вече се появи: пиратските партии. В Швеция те вкараха евродепутат. В Германия получиха 2% от националния вот и получиха по един представител в градските съвети на Аахен и Мюнстер. Основана беше Международна пиратска партия. И в България вече има неин филиал.

Тук не става въпрос просто за нова левица и нова десница. Пиратите внимателно избягват думите „ляво” и „дясно”. Градската легенда твърди как „левият” Клинтън извадил пред тогавашния български президент Желю Желев едно листче и прочел със заекване: „ДЗУ Стара Загора”; „левият” Обама също воюва срещу пиратите по света и у нас – именно по негово време се появиха SOPA, PIPA и ACTA. В България „левите” и „десните” блогъри протестираха заедно срещу АСТА. Най-острият говорител срещу споразумението беше „десният” лидер на СДС Мартин Димитров. Анархисти, либертарианци, чегеваристи, членове на Европейската народна партия и привърженици на ниските данъци се наредиха под знамето на copy left-a – както преди copy-right-ът бе защитаван от левите.

БЪДЕЩАТА ПАРТИЯ НА ОТВОРЕНИЯ КОД ще вземе от всекиго по нещо. От левицата ще прибере солидарността и съпротивата срещу големия бизнес. От десницата - свободата и независимостта. Срещу нея ще застане партията на авторското право, която също ще бъде миш-маш от леви и десни идеи.

Темите им ще бъдат темите на бъдещето – издатели и потребители, свобода на личността и авторски права. И преди всичко, как човек да живее с интернет – с безглавото чудовище, ацефалът, както го наричаше Умберто Еко. Ще се опитам да предвидя най-вълнуващата от тях – другата реалност. Ето ви един бъдещ политически спор: легитимен ли е вторият живот в интернет. Ако имаш втора идентичност в мрежата, защо да не можеш да гласуваш и с нея? Щом аз и моят „ник” са две отделни личности, и двете имат право на глас.

Във виртуалната реалност аз ще мога да бъда архитект, журналист, извънземен, куче; мога да бъда величествено сам и убийствено слаб; да търся хора и да бягам от хората. В това бъдеще авторското право и отвореният код са две от нещата, за които ще се спори най-много и дори ще се воюва. По повод АСТА Йовко Ламбрев е написал в блога си – „Не само у нас, но и по света всички политици са offline; но бъдещето е на online политиците.”

Представете си само: утре най-интересното в нас може да бъде вторият ни живот, не първият. Заслужава си да го доживеем, дори само за да видим как политиците, които не се оправят с една реалност, ще трябва да управляват две.