Бъдни вечер отбелязваме на 24 декември. Наричаме я още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка. Това е един от най-важните семейни празници, както и денят преди раждането на Христос. Тогава приключват и четиридесетдневните коледни пости. Според някои народни вярвания Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, но съобщила за това на следващия ден.
На трапезата се събира цялото семейство
Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и постна, тъй като е последният ден от Рождественския пост. На нея трябва да има нечетен брой ястия. На трапезата трябва да има: варено жито, варен фасул, сарми, пълнени чушки с боб (или ориз), ошав, трушии, лук, чесън, мед и орехи, вино. В някои краища правят също тиквеник, зелник и малка пита, в която е скрита паричка (на когото се падне, ще бъде щастлив цялата година).
В четирите ъгъла на стаята се поставя по един орех. Това се прави, за да се осветят четирите краища на света. При разчупване на хляба първото парче символично се оставя за Богородица и починалите, после за къщата, а следващите се раздават на всеки член от семейството според възрастта, както и на домашните животни. След приключване на вечерята трапезата се оставя неприбрана, в символ на очаквания гост.
Според други вярвания неприбраната трапеза се оставя за мъртвите.
В езическите традиции денят е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня, надвиването на нощта. Затова се и чества, като на трапезата се поставят храни, които при приготвянето набъбват. Извършват се магически действия (гадаене) за плодородие, за здраве и благополучие на всеки член от семейството.
Снимка: БГНЕС