Джефри Сакс и Световната банка - ще има ли брак по сметка?

Писна ми да обяснявам на всеки следващ президент на Световната банка какво е малария - така Джефри Сакс, професор във вашингтонския университет Кълъмбия и един от най-прочутите икономисти в света, обяснява намерението си сам да се кандидатира за поста. В телефонен разговор с The Economist Сакс потвърждава, че вече води сериозна кампания, за да наследи Робърт Зелик. Решението ще бъде взето идния месец.

ПРОЧУТИЯТ МАКРОИКОНОМИСТ (който преди десет години посъветва България да замени лева с еврото) има две очевидни предимства. Едното е, че е американец - а по негласна, но твърда договорка Световната банка е американско владение. Второто е, че той много добре знае за какво говори. Сакс е начело на Института за Земята към университета Кълъмбия, специален съветник по въпросите на бедността към генералния секретар на ООН, създадел на проекта за селищата "Милениум" и автор на книги като "Краят на бедността" (The End of Poverty). Тоест трудно ще намерите по-голям капацитет по въпроса от него. Освен това Сакс непрекъснато пътува и се старае да е там, където се осъществяват проектите му. В селищата "Милениум" в Африка децата го познават и го наричат "Джеф".

Но, както отбелязва The Economist, кандидатурата на Джефри Сакс има и някои недостатъци. Споменатите селища "Милениум" например се оказаха провал - планът беше до 2009 да се появят над 1000 такива в Африка, и това да е само началото. Днес те са едва 80 на 14 различни места по Черния континент.

ДРУГАТА СЛАБОСТ НА САКС е склонността да се държи като многознайко, без особена дипломатичност - в последното десетилетие неведнъж се е разгневявал публично срещу "онези идиоти" от Световната банка.

Концепцията на професора е сравнително ясна. Световната банка има ограничени ресурси, които раздробява за твърде много различни - и често хаотични - проекти. Сакс иска средствата да се съсредоточат около няколко основни инициативи.

Той възнамерява да подпомогне научните разработки и да продължи да агитира за отпускането на големи суми за значими намеси в Третия свят. Сакс не крие, че смята за своя заслуга уверичаването на средствата за борба със СПИН и с маларията в последните години.

ИКОНОМИСТЪТ ПЛАНИРА ДА ИЗПОЛЗВА БУМА на миннодобивната индустрия в Африка например, за да стимулира развитието и в други области - примерно като гарантира, че жп линиите, строени за нуждите на добивната индустрия, ще обслужват и населението, и селското стопанство. Особен акцент трябва да се постави върху зелените технологии - според Сакс Африка има потенциал за около 8% икономически ръст годишно, който обаче няма да може да оползотвори, ако не инвестира в справяне с най-лошите ефекти на глобалното затопляне. Успоредно с това континентът трябва да удвои селскостопанската си продукция до 2020, за да не гладува.

Сакс казва за себе си, че иска да бъде "номинацията на целия свят" за поста. Тъкмо поради това обаче познавачите на вашингтонската политика оценяват шансовете му като скромни.

НО СЪЩЕСТВЕНОТО В СЛУЧАЯ НЕ Е толкова дали Сакс ще бъде избран, колкото промяната в тона, когато се говори за борбата с бедността, подчертава The Economist. Преди седем-осем години всеобщото схващане бе, че само Западът може да бъде спасител на Африка, като я засипе с дъжд от долари, евро, лири и франкове. Самият Джефри Сакс в едно красноречиво писмо бе призовал президента Буш да отдели толкова внимание на ваксините и лекарствата, колкото и на оръжията за масово поразяване (накрая Буш го стори). Сакс и останалите борци с бедността се превърнаха в знаменитости, обединявайки усилия със звезди като вокалиста на U2 Боно. Маларията и гладът станаха неизменна част от рокконцертите - показвани обикновено на забавен кадър по екраните като акомпанимент към музиката.

Но после на сцената излязоха икономическият разцвет на Китай и мобилните телефони - две явления, които стимулираха растежа в Африка по начин, по който никаква западна помощ не бе успявала. Днес подходът към справянето с бедността не е толкова сълзлив, какъвто беше. Вместо това се набляга на други неща - на прозрачността, на технологиите. Новаторски мислещи играчи се появяват от неочаквани места - примерно от Бангладеш, като нашумялата неправителствена организация BRAC. Независимо дали ще е печеливша или не, кандидатурата на Сакс за Световната банка бележи окончателния край на ерата на Live Aid и грандиозните концерти, завършва The Economist.