Как да манипулираме избори

Има една страна, в която никога не се случват изборни измами. Когато кандидатите на управляващата партия в КНДР се явяват на избори, те получават обикновено около 99.97% от гласовете. Не е особено учудващо, защото други кандидати просто няма.

МАКАР ТАКИВА КРАЙНОСТИ да се срещат вече само в шепата оцелели останки от комунизма, грубото нагласяне на изборни резултати далеч не е изчезнало, пише The Economist в статия за електоралните измами. Беларуският лидер Александър Лукашенко всъщност сам призна наскоро, че наредил резултатът му от изборите през 2006 да бъде изкуствено намален, за да не изглежда комично голям. Неправителствената организация Freedom House твърди, че от седемдесетте държави, които ще проведат избори през 2012 година, по-малко от 40 се класират като истински "изборни демокрации".

ТЕХНОЛОГИИТЕ И ПРИСЪСТВИЕТО на чуждестранни наблюдатели усложняват много изборните манипулации и карат непочтените политици да стават все по-изобретателни. На повечето места грубите измами в изборния ден са само резервно средство за краен случай, коментира пред списанието Сара Бърч от Есекския университет. Сравнявайки докладите от 136 вота по цял свят, Бърч открива, че в последно време доста по-честа практика са промените в изборните закони в полза на управляващите и, естествено, във вреда на опозиционните кандидати (The Economist припомня как певецът Юсу Н'Дур, който се надяваше да се кандидатира за президент в родния си Сенегал, бе спрян чрез една техническа дреболия в закона).

ВСЕ ПО-ЧЕСТИ СТАВАТ И ОПИТИТЕ да се повлияе на нагласите на избирателите, вмество върху самия резултат. Това става чрез купуване на гласове, използване на държавни ресурси в кампаниите и особено чрез използване на непочтени медии. Тези похвати са по-трудни за засичане, а дори засечени, надали ще изкарат по площадите гневни тълпи. Нарушенията в изборните стаички могат да бъдат засечени (и заснети) от бдителни граждани с обикновен мобилен телефон; несравнимо по-трудно е да се уловят нарушения в правилата за финансиране на кампаниите, да речем.

ПОНЯКОГА ИЗМАМАТА Е МАСКИРАНА като некомпетентност. The Economist цитира Джудит Кели от американския университет Дюк, според която най-големият брой нарушения в щатските избори в периода 1984-2004 засяга "недоглеждания" на местните изборни комисии. Твърде малко "тъмни стаички" и урни за гласуване; непълни избирателни списъци; дълги опашки пред секциите - тези неща изкривяват вота също толкова сигурно, колкото изгарянето на валидни бюлетини или купуването на гласове (сравнително пресният спомен от последните президентски избори в България с колосалните им опашки показва, че това не е само американски патент).

В наши дни почти 80% от всички избори по света са критикувани под някаква форма от чуждестранните наблюдатели. През 1989 този показател е бил едва 30%. За сметка на това местните наблюдатели като тенденция стават все повече и все по-професионални. Колкото повече са наблюдателите като цяло (особено когато са въоръжени със смартфони и таблети), толкова по-сериозно могат да противодействат на измамите, включително и чрез така нареченото "бързо преброяване" - ефективна, но твърде трудоемка практика, която сравнява резултатите, обявени в изборните секции, с изпратените и оповестени от централните избирателни комисии.

ЗАРАДИ ТОВА НАБЛЮДАТЕЛИТЕ СЕГА СА ГЛАВЕН ПРИЦЕЛ на изборните манипулатори. Те могат да бъдат сплашвани, саботирани (на парламентарните избори в Русия имаше случаи на залепени врати на секциите) или манипулирани по други начини. През 2007 например казахстанското посолство във Вашингтон се опита да попълни мисията наблюдатели на ОССЕ със симпатизанти на властта в Астана.

Друг "финт" е да се покани повече от една мисия. Наблюдателите от различни мисии си противоречат в поне една трета от случаите, а някои от тях са отчетливо по-снизходителни от други. Страни като Русия, Кения и Зимбабве са се възползвали неведнъж от това, пише The Economist. Например наблюдателите от Организацията на независимите държави (една почти куха структура, оцеляла от края на съветската епоха и базирана в Минск) са потвърждавали като легитимни резултатите от вотове в Русия, Украйна и Беларус, отхвърлени от по-утвърдени международни институции.

КОГАТО ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ ИМАТ малко или никакъв достъп до изборните секции, те прибягват към статистически методи за засичане на измамите. Според т.нар. Принцип на Бенфорд естествено появяващите се групи числа, като например данните за избирателната активност в отделните секции, образуват специфични схеми, които измислените числа много рядко могат да повторят. Ответният ход на манипулаторите е на свой ред да потърсят консултация от опитни математици.

При толкова много възможности за по-фино манипулиране може да ви изглежда странно, че грубите изборни измами все още си остават популярни. Може би изборните манипулации са белег на зле управляваните политически системи, в които корумпираните местни управници посягат към лошите практики като към най-естественото нещо. А може би те са просто предпазен клапан, допълнителна защита - в края на краищата и най-фината и хитра схема може да се обърка. И тогава на помощ идва добрата стара изборна измама. Защото политиците в калпавите демокрации бързо научават онова, което колегите им от развитите отдавна знаят - можеш да заблудиш само ограничен брой хора, и само за ограничено време, отбелязва The Economist.