Мръсният въздух е по-смъртоносен за хората от тютюнопушенето

Уврежда белите дробове и води до сърдечносъдови заболявания

11.11.2024 | 08:56 Редактор:
Децата са най-уязвими.
Децата са най-уязвими.

Замърсяването на въздуха отнема около две години от човешкия живот. Освен че уврежда белите дробове, то води до сърдечносъдови заболявания, проблеми с ендокринната система и е причина за 17% от смъртните случаи при пневмония. Замърсеният въздух създава среда, която може да се нарече "рай за вирусите". Това са само част от проблемите, свързани с вдишването на фини прахови частици (ФПЧ), предупреждават лекари от Медицинската мрежа "Въздух за всеки“.

"Мръсният въздух убива повече хора, отколкото тютюнопушенето", заяви председателят на УС на сдружението пулмологът Александър Симидчиев.

Той посочи, че ако нивата на замърсяване с ФПЧ се запазят, населението по света ще загуби 12,8 млрд. години живот. Пулмологът сравнява, че дори тютюнопушенето дава половин година повече живот. Според данни от световна статистика алкохолът и наркотиците съкращават продължителността на живота с 11 месеца, лошата хигиена със 7 месеца, пътните катастрофи с 4,5 месеца, СПИН с 4 месеца, маларията с 4 месеца, туберкулозата с 3,5 месеца. Данните са на база въздействие на вредни фактори.

"Въздушното замърсяване реално въздейства не само върху белия дроб, сърцето, диабета, бъбреците, костите, психиката и т. н. Причината това да е най-съществения здравен проблем е, че ние дишаме по 16 пъти в минута. Общото количество на спокойното дишане гарантира, че всеки един от нас вдишва 9 кубика въздух ежедневно. Когато въздухът е замърсен, боклуците директно влизат вътре, и ако те са достатъчно малки като частици, стигат до органите", обясни докторът пред "Труд".

Децата са най-уязвими от въздействието на въздушните замърсители

Причината е по-високата дихателна честота и по-продължителното излагане на вредното им въздействие, информира детският пулмолог доц. д-р Рада Маркова. Деца, живеещи в райони с по-висока концентрация на фини прахови частици, имат по-ниска белодробна функция.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR