Планът за излизане от кризата в културата на министър Найден Тодоров

Културата за мен винаги ще бъде изключително важна, едно от най-важните полета в развитието на нашата нация. Ще реагирам особено рязко винаги, когато видя нарушаване на законите. Това каза министър Найден Тодоров в началото на пресконференцията, която даде пред медиите и на която представи своята визия за излизане от кризата в културата.

В обобщението на анализа си министър Тодоров посочи, че това, което се случва в момента, е резултат от погрома върху културата в последните 30 години.

свързани

Министърът на културата за напрежението около Малкович: Да забраним ли Алеко Константинов?

"Нека сме честни – проблемите в културата са от десетилетия. И това не са онези проблеми, които излизат в медиите около изборите, както забелязвам всеки път. Като служебен министър знам, че тогава е най-интересно да се изкарват проблеми в културата, а защо – защото и позитивните неща, и проблемите, следствията от тях, идват след много години. Това е разликата между културата и икономиката. Ето защо Министерството на културата е толкова важно и не разбирам защо през последните 10-15 години това министерство е било толкова игнорирано", посочи той.

Тодоров уточни, че е запознат с това къде се намират реалните проблеми в културата и оттам идва и притеснението му. Сподели, че още докато е бил служебен министър в правителството на премиера Гълъб Донев със задача да повиши стандарта в сценичните изкуства, която е успял да изпълни, е започнал работа и по една особено важна тема – стратегическо планиране за бъдещето на културата, т.е. – за бъдещето на нацията.

свързани

Нови подробности около скандала с източването на пари от театрите

"Една нация без култура е територия с някакви хора, които чакат някой друг да ги спасява", добави той.

Тодоров поясни, че всеки един от разработените варианти за справяне с културната криза работи сам по себе си, но те са свързани с това в каква посока иска да поеме България политически – дали искаме дясно, центристко или ляво развитие в културата. Изборът ще бъде оставен на парламента в момента, когато се появи редовно правителство. Той ще представи съкратен вариант на разработката си в парламента, за да се избере централната посока за развитие на българската култура. Според него преди всичко трябва да се реши каква ще бъде ролята на държавата - основен двигател, контрольор, или просто да създава условия за развитието на културата.

Визията на министър Тодоров не е свързана с очертаните три различни пътя, а с онова, което трябва да се свърши, независимо от това кой път ще изберем.

Какви стъпки трябва да се предприемат?

На първо място България все още няма Стратегия за развитие на културата. Министър Тодоров припомни, че ресорното министерство е правило опити в годините назад за приемането на такава стратегия, като обясни, че процесът е доста по-сложен от чисто административна гледна точка и това е регламентирано в приетата още през 2010 г. специална Методология за стратегическото планиране на Република България.

свързани

Правителството гласува допълнителни 12,5 млн. лв. за култура

В сценичните изкуства – промяна в Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) с промяна на философията на финансирането. Подготвен е законопроект, който ще бъде внесен в парламента в момента, в който той започне работа. В него е заложено планиране на разходи за много по-големи периоди, за да се увеличи контролът от страна на Министерството на културата;  единна система за деловодство, счетоводство, човешки ресурси и продажба на билети в държавния сектор в културата, за да може Министерството на културата да контролира всичко в реално време.

Промяна за адекватно изчисление на работното време в културния сектор е следващото предложение, както и картографиране на България и стимулиране на развитието и на гостуванията на сценичните изкуства в регионите, където няма такива, тъй като голяма част от нацията ни няма достъп до сценични изкуства.

Категоризация на държавните културни институти – важен момент, който ще промени начина на тяхното функциониране; въвеждане на атестация за културните институти, за техните ръководители и за служителите; създаване на държавна задача с цел подпомагане на развитието на приоритетни  за нацията области в културата. 

В по-дългосрочен план министър Тодоров каза, че според него трябва да се направи разделение между художественото и административното ръководство на държавните културни институти. Министър Тодоров изрази съмнение, че някой може да даде пример в държава по света, където творческото, административното и финансовото ръководство са съсредоточени в един човек.

Снимка: БГНЕС