68% от българите не биха станали приемни родители

По повод Деня на приемния родител и приемната грижа Националната асоциация за приемна грижа публикува данни от национално социологическо проучване, проведено от агенция "Тренд". Данните от допитването до общественото мнение показват, че едва 15% от българите биха станали приемни родители. 68% категорично отказват, а 17% не могат да преценят дали биха приели такава роля. Тези данни са тревожни, тъй като показват ниска обществена готовност да се подкрепят деца чрез приемно родителство. Причините за този отказ са различни, но основният фактор е липсата на достатъчна информация и разбиране за процеса на приемно родителство.

Любопитни детайли от проучването показват, че жените са по-склонни да станат приемни родители в сравнение с мъжете – 21% от жените заявяват готовност, докато при мъжете този процент е едва 9%. Това е доказателство за наличието на дълбоки социални и културни стереотипи, които поставят жените в ролята на основни грижещи се за децата.

свързани

844 000 ca paбoтeщите бeдни българи cъс заплата пoд 1000 лв.

По-високият икономически статус има връзка с по-голяма готовност за приемна грижа – хората с доходи над 2000 лв. проявяват значително по-голям интерес (21%), отколкото тези с по-ниски доходи. Образованието също има ключова роля – хората с висше образование са значително по-склонни да обмислят приемна грижа, като 29% от тях заявяват готовност, в сравнение с 13% при тези със средно образование.

33% от ромите заявяват, че биха станали приемни родители, което е значително по-висок процент в сравнение с 15% от българите и 9% от турците. Това може да показва различна културна нагласа в ромската общност или по-голяма осведоменост относно ролята на приемната грижа в общността. Хората в селските райони са по-склонни да участват в приемната грижа в сравнение с жителите на големите градове. 21% от живеещите в села са готови да станат приемни родители, в сравнение с 13% от хората в столицата. Това предполага, че в по-малките общности има по-силни социални връзки и по-висока готовност за участие в социални каузи. От професионална гледна точка, 29% от работещите в свободни професии изразяват готовност да станат приемни родители, което може да бъде свързано с по-гъвкави работни условия.

свързани

Близо 2/3 от българите не получават минималния доход за издръжка

Проучването разкрива още , че 60% от съгласилите се да са приемни родители, биха приели тази обществена задача, без значение от това дали получават пари за това. 11% от анкетираните биха се съгласили да станат приемни родители срещу заплата и издръжка за детето.  Информираността за приемната грижа остава недостатъчна сред голяма част от населението. Според резултатите, 69% от участниците в проучването са научили за приемната грижа чрез телевизията, а едва 29% са се информирали чрез социалните мрежи. Това показва, че традиционните медии все още доминират в информирането на обществото по тази тема, докато новите медийни канали остават подценени. Освен това 6% от участниците в националното допитване никога не са чували за приемната грижа. Приемната грижа у нас се развива в условията на обществено неразбиране, липса на социална сигурност за приемните родители, както и намаляващ интерес към приемното родителство. У нас има близо 400 приемни семейства, при които няма настани деца, показват експертните наблюдения на Националната асоциация за приемна грижа.

Снимка: Pexels