Пет въпроса за българския дълг

Доста се говори за идеята на финансовия министър Сребърният фонд да купува държавни ценни книжа – уж с цел по-висока доходност. Аз лично мисля, че целта не е по-високата доходност, а обезпечаване на ресурси за покриване на падежа на облигациите по външния дълг в началото на следващата година. По същество това е форма на разходване на Сребърния фонд за целите на превъртането на дълга.

НУЖНА ЛИ Е ПО-ВИСОКА ДОХОДНОСТ НА СРЕБЪРНИЯ ФОНД? В хода на пропагандната кампания на Министерство на финансите бяха представени няколко неверни твърдения за доходността на фискалните резерви, част от които е и Сребърният фонд. Те изкуствено подценяваха доходността на депозираните в БНБ фискални ресурси, като не отчитаха годишните превишения на приходите над разходите на БНБ - преобладаваща част от които са приход в бюджета. Всъщност тези депозити осигуряват една съвсем нормална доходност в рамките на законово разписаната рискова експозиция, която може да поема централната банка при управление на валутните и фискални резерви на страната.

Разширяването на рисковия толеранс при инвестирането на  фискалните резерви е в явен контраст с всеобщите усилия да се подобри управлението на риска във финансовия сектор след уроците на глобалната криза от 2007-2008 година. Въпросът е дали сме научили нещо от тези уроци. Бих призовал всеки, който много говори за лихви, да съхранява по-надеждно главниците.

ИМА ЛИ ОПАСНОСТ ФОНДЪТ ДА БЪДЕ ИЗТОЧЕН? След евентуална промяна на закона, който урежда функционирането на Сребърния фонд, средствата в него ще могат да се инвестират по подобен начин. Фокусирането върху доходността обаче не е особено благоразумно, когато говорим за публични фондове. Какво ще кажете, ако при създаването на Сребърния фонд през 2006 година бях инвестирал неговите ресурси в американски ипотечни облигации или деривати върху тях (с първокласен кредитен рейтинг, които днес наричаме токсични активи)? Или пък бях закупил по-доходоносни гръцки облигации... Защо не разгледате и още по-примамливия вариант да бях наел за мениджър на фонда Lehman Brothers - четвъртата по големина инвестиционна банка, с отлична репутация. Изтръпвате от ужас при подобно изброяване на все доходоносни за времето си инвестиционни стратегии, нали...

ТРЯБВА ЛИ НИ НОВ ВЪНШЕН ДЪЛГ? Трябва ни, но не самоцелно, а само в контекста на цялостна стратегия за управление (и в частност превъртане) на дълга. България все още е пример за добро управление на правителствения дълг. Ще припомня, че веднага сред кризата от 1996-97 година българският правителствен дълг надхвърляше 120% от БВП и бяхме между най-задлъжнелите страни в света. Само 10 години бяха достатъчни, за да свием този показател до 14% в средата на 2009 – втори най-добър параметър в ЕС. Не познавам друго такова постижение в световната финансова история.

КАКВА Е ПРАКТИКАТА В ДРУГИ СТРАНИ? Както и в много други области - разнообразна. Има обаче една закономерност – колкото по-слабо бяха регулирани рисковите профили на портфейлите на аналогични пенсионни фондове, толкова по-големи щети понесоха тези фондове от глобалната финансова криза. До по-точни данни трудно ще се доберете – загубите на публичните пенсионни фондове в периода 2007-2008 са грижливо спестявана информация.

Хоризонталните сравнения с други страни се затрудняват и от нашия специфичен монетарен режим. Гладкото функциониране на валутния борд предполага наличието на ликвидни фискални резерви, сред които е и съществуващият Сребърен фонд. При неговото евентуално инвестиране в български съкровищни инструменти или борсови активи на местния пазар, той ще изгуби статута си на фискален резерв.

ТОПИ ЛИ СЕ ФИСКАЛНИЯТ РЕЗЕРВ, или това са циклични флуктуации? Всъщност резервът плавно, но устойчиво намалява.  За последните две години и половина той се сви с около 3.5 млрд.лева, а вътрешният дълг се увеличи с около 2 млрд. лева - или общо правителството похарчи безцелно около 5.5 млрд лева. Големият проблем е точно тази тенденция на стопяване на фискалните резерви и увеличаване на дълга, а темата за Сребърния фонд е просто още един щрих в общата неблагоприятна картина.