Призванието да си военен парашутист: Спомени за 18 октомври 1944 г. и адреналинът днес

Да си военен парашутист е призвание.  С усмивка и тъга доц. Иван Сечанов, който днес е на 98 години си спомня за 18 октомври 1944 г. 

"Живях много години, на ръба на столетието съм, точно този ден - 18 октомври, никога няма да го забравя. На мен се случи, с още няколко другари, да минем през труповете, точно на тези, които празнуваме днес", спомня си доц. д-р Иван Сечанов.

свързани

80 години от първия боен скок на Парашутната дружина

И въпреки трудностите, с които са се сблъсквали военните ни парашутисти на фронта професията привлича млади летци и днес. 

Подполковник Стоян Асенов е парашутист от 2001 година и казва, че е готов по всяко време за действия в името на родината. 

"Парашутизмът ни дава две основни неща. Първо - парашутът е средство, с което ние си изпълняваме задачите. А второ - парашутизмът и изпълнението на парашутни скокове ни дава онази решителност, с която да пожертваме себе си за благото на това общество", убеден е зам.-командирът в Съвместно командване на специални операции подполковник Стоян Асенов.

Зад гърба си подполковникът има 400 скока, казва, че е опасно, но и не може без това чувство.

"Адреналин има с всеки изминал скок. Няма скок, който да повтаря предходния. Така че предизвикателствата си остават пред нас", категоричен е подполковник Стоян Асенов.

Въпреки разликата във възрастта и за доц. Сечанов, и за подполковник Асенов  най-важното призвание е да служат в името на родината ни.

Вижте повече в репортажа на Аксения Мирчева.