От създаването си Израел използва една много ефективна бойна стратегия - превантивните удари. През 1981 Тел Авив бомбардира иракския ядрен реактор Осирак, а през 2007 ядрен обект, разработван от Сирия е сравнен със земята.
Тези успешни мисии обаче изглеждат като детска игра в сравнение с препятствията, които Израел трябва да преодолее, за да нанесе успешен удар по ядрената програма на Иран, пише Джонатан Маркъс за BBC.
ДОТАМ И ОБРАТНО... Израелските изтребители трябва да изминат повече от 1500 километра, за да достигнат до целите си. После трябва да поразят успешно обекти, охранявани от зенитна артилерия и укрепени дълбоко под земята, а след това да се завърнат благополучно в базите си.
Тактическите планове на израелското командване предвиждат три маршрута за евентуално нападение. Северният минава над Турция, Сирия, след това Ирак и чак тогава навлиза на територията на Иран. Централният прелита над Йордания и Ирак, а южният маршрут е през Саудитска арабия.
Обтегнатите отношения между Израел и Турция на практика изключват северния маршрут. Малко вероятно е и Саудитска Арабия да се съгласи израелски самолети да прелитат над нейна територия. Затова Израел ще се възползва от хаоса в Ирак, прогнозира Маркъс. След изтеглянето на американските войски, въздушното пространство на страната е слабо и неефективно охранявано.
През последната година израелските военновъздушни сили закупиха 125 самолета F-15I и F16I, снабдени с допълнителни резервоари за гориво – тоест специално предназначени за удари на далечно разстояние. Въпреки това горивото няма да стигне за всичките над 3000 километра и ще се наложи презареждане във въздуха.
Израел разполага с десетина системи за такова презареждане, монтирани на Boeing 707, коментира Дъглас Бари от Международния институт за стратегически изследвания.
КОИ СА ЦЕЛИТЕ? За да спре опитите на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, Израел ще трябва да порази четири предприятия – в Натанз, Фордо, Арак и Исфахан. Възможно е да се наложат и съпътстващи удари по военни обекти.
Приоритет ще бъдат местата, където могат да се нанесат най-много поражения, коментира Дъглас Бари. „Не е ясно дали Израел ще има капацитет да разгърне удара и срещу иранската програма за разработка на стратегическо оръжие, като фабриките за ракети със среден и дълъг обсег”, допълва специалистът.
Бари припомня, че за да бъдат ефективни ударите, е необходимо не просто добро планиране, а и технология, която да може да поразява обекти дълбоко под земята. "Трябва да знаят всички параметри - как и къде е укрепеното съоръжение, какви са размерите му, в каква почва се намира и какви материали са използвани за построяването му”.
Израел е закупил през последните години специални ракети, които да поразяват цели под земята. Това са американските GBU-28 с лазерно насочване и специален заряд. Те обаче изискват ударите да бъдат осъществени от близко разстояние.
Бари посочва и още едно много сериозно препятствие: изстребителите F-15I, с които Израел разполага, могат да носят само по една ракета GBU-28. Това означава, че за успешна мисия израелските ВВС се нуждаят от сериозна логистична подкрепа – трудна работа във враждебното иранско небе.
„За успешно поразяване ракетата трябва да е изключително прецизно изстреляна. Капацитетът на бойната глава на GBU-28 е да пробива около 6 метра в укрепен бетон или 30.5 метра почва. За максимален резултат обаче е много важен ъгълът, под който ще бъде изстреляна. Най-добре е тя да бъде вертикално спусната над обекта, а след това насочвана с лазери. Това обаче е много трудно при наличие на противовъздушна отбрана”, коментира Бари.
Заради това Бари допуска, че Израел може да заложи на друга тактика – вместо да атакува самите ядрени инсталации, да се опита да унищожи електроцентралите, които ги захранват, и да взриви входовете и изходите им. "Не трябва обаче да подценяваме това, което не знаем. Много е вероятно Израел да е разработил технологии, които се пазят в тайна”, коментира Дъглас Бари.
С КАКВО РАЗПОЛАГА ИРАН? Иранската противовъздушна охрана е изградена предимно от руски системи, но съдържа и установки с американски ракети Hawk, останали още от времето на шаха. Бойната авиация на Техеран включва руски МиГ-29 и американски F-14. При евентуално нападение израелските самолети ще бъдат посрещнати от системите SA-5 за далечни цели и мобилните Tor-M1 за близко поразяване.
Техеран разполага и с руска система за далечно поразяване S-300, но Москва към момента отказва да изпраща необходимите части за поддръжката.
„Иранската ПВО, макар и остаряла, е все още опасна”, предупреждава Бари. Като цяло Израел има ресурса да нанесе сериозни щети на иранската ядрена програма, обобщава той. Ударите обаче биха били далеч по-ефективни, ако в тях бъде включен и капацитетът на американската армия”, посочва експертът. Без американско участие Израел може само да забави иранската ядрена програма, но не и да я унищожи, твърди Бари.